Решение № 154 от 28.03.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Благоевград, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20211210201780 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. Г. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, ул.”С* *, подадена чрез адв.У. със съдебен адрес гр.Б*, ул.“Д******** против Наказателно постановление № 21-1899-000141/13.10.2021 г. на Началника на 01 РУ Благоевград, с което на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец и за нарушение на чл.150а от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание наказание “глоба” в размер на 300 лева .

С жалбата се оспорва НП, твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, оспорва се възприетата фактическа обстановка в АУАН и в НП, навеждат се доводи, че същата не отговаря на действителността. Иска се отмяна на обжалваното НП. Алтернативно се застъпва становище за намалява на наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат , който поддържа жалбата, излага съображения за отмяна на оспорвания акт. Алтернативно моли за намаляване на наказанието. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо наказващия орган прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 12.05.2021 г. св.И. и П., изпълнявали служебните си задължения, в гр.Благоевград, когато около 19.40ч. на ул.“Георги Попов“ забелязали л.а. „Б***“ с рег.№ ****, който се движил в посока от бензиностанция „Лукойл“ към хотел „WEST“, полицейските служители се движили със служебен автомобил, като подали ясен светлинен и звуков сигнал, но автомобила не спрял, а продължил движението си в посока Е-79, като избягал. Свидетелите изготвили докладна записка, като била направена справка по рег.№ на автомобила, като се установило, че същия е собственост на жалбоподателя, същия бил издирен и доведен в 01 РУ Полиция, където му били снети обяснения от св.М., пред който същия посочил, че не е 1 спрял защото бил без книжка. Била извършена служебна справка, при която се установило, че същия е лишен от право да управлява МПС по административен ред, поради което св.М. в присъствието на св.П. и И., съставил на жалбоподателя АУАН№641636, в който констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП и чл.150а от ЗДвП.

АУАН бил връчен на А., който го подписал без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

За установеното била уведомена и Районна прокуратура гр.Благоевград, която след преценка на събраните доказателства с постановление от 10.09.2021г. отказала да образува наказателно производство, като изпратила материалите на административнонаказващия орган с оглед преценка за налагане на административно наказание

Въз основа на АУАН, на 13.10.2021 г., Началника на 01 РУ Благоевград, издал атакуваното НП 21-1899-000141/13.10.2021 г., с което на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец и за нарушение на чл.150а от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание наказание “глоба” в размер на 300 лева.

НП е връчено на жалбоподателя на 06.12.2021 г., като в законоустановения срок е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.

По делото е представена справка за нарушител, от която е видно, че жалбоподателя е санкциониран за нарушения на ЗДвП.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя М., св.И. и П., които пред настоящия съдебен състав установяват извършената проверка, какво и как са установили. Конкретно св.И. и П. при разпита си сочат, че са подали сигнал, но жалбоподателят не е спрял и избягал. В тази насока са и показанията на св.М., който посочва, как е установена самоличността на жалбоподателя ,какво е заявил пред него.

Установеното посредством показанията на този свидетел, че на процесната дата А. е управлявал автомобила се подкрепя и от показанията на допуснатата и разпитана по делото св. М..

В хода на съдебното производство е изискана и представена справка, от която се установява, че жалбоподателя е бил лишен от право да управлява МПС с НП№20-1116001202/29.10.2020г., което с решение №9053/05.08.2021г. /в.с. на 30.09.2021г./ на РС Благоевград е отменено, като незаконосъобарзно.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от разпитаните по делото свидетели, приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства.

По отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП

2

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП в тази част са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.М., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелите И. и П.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП в тази част, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 103 от ЗДвП..

Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а възраженията в обратна насока са неоснователни.

По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление в тази част, съдът намира следното.

Съгласно цитираната разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Установи се, че сигнал е бил подаден на жалбоподателя от полицейски автомобил с всички обозначителни за това полицейски знаци и е била ясен и достъпен за възприемане, но А. не се е съобразила с него. Предвид обстоятелството, че сигнала е бил ясен, то жалбоподателят е могъл да го възприеме и е бил длъжен да се съобрази с него, но не го е сторил, а е продължил с автомобила си. В тази насока са показанията на св.И. и П., както и събраните писмени доказателства. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В конкретния случай съобразно събраните доказателства според настоящия състав не се обори презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС. Това обстоятелство се установява от показанията на св.М., св.М., както и косвено от показанията на св.И. и П., както и от събраните в хода на извършената проверка писмени доказателства. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е извършил това нарушение от обективна страна.

Процесното административно нарушение е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна, тъй като същият в качеството си на правоспособен водач е бил запознат с правилата за движение и ЗДвП, но въпреки това не се е съобразил със задължението си по чл. 103 от ЗДвП.

След като правилно е квалифицирал процесното административно нарушение, санкционния орган правилно е приложил и закона, като е наложил на А. законоустановени по вид административни наказания, а именно: "глоба" и "лишаване от право да управлява 3

МПС". Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП законодателят е предвидил за процесното нарушение наказание "глоба" в размер от 50 до 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един до шест месеца. Съдът като съобрази тежестта на нарушението, дисциплинарното минало на жалбоподателя и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН намира, така определените наказания за завишени по размер. Изложеното, ведно с липсата от страна на санкционния орган на мотиви за налагане на административните наказания в максимален размер в санкционния акт и като прецени тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване намира, че така наложените наказания следва да бъдат намалени по размер до "глоба" в размер на 50 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец. Именно наказания в такъв вид и размер съдът приема за правилно отмерени, съответни на извършеното и биха допринесли за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН. Поради, което съдът намери, че атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде изменено.

По отношение на нарушението по чл.150а от ЗДвП.

Съдът счита че в настоящия случай в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата отмяна изцяло в тази част без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания:

На първо място, според настоящия съдебен състав НП в тази част не отговаря на императивните изкисвания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно, точно и пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, които очертават неговата обективна съставомерност. Това е съществено процесуално нарушение, т.к. привлечения към административнонаказателна отговорност не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението, което препятства упражняване на правото на защита.

Изхождайки от текста на правната норма, под която е подведено поведението на жалбоподателя, съдът намира, че в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление липсва конкретика, относно съществени съставомерни елементи от обективната страна на нарушението. Видно от приложените АУАН и НП при описание на нарушението, актосъставителят, а след това и АНО, са се задоволили да посочат само, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС след като е лишен от това право по административен ред или съдебен ред, без да се посочи, кога е станало това, с какъв акт е лишен от това право, за какъв срок, обстоятелства, които представляват част от обективната страна на нарушението, за която е ангажирана отговорността на жалбоподателя,чрез тях се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването им не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Констатираната неяснота относно съществени елементи от състава на приложената правна норма, води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В настоящия случай дори и чрез събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установи, кое е обусловило ангажиране на отговорност на жалбоподателя, липсва яснота относно волята на наказаващия орган, доколкото събраните доказателства чрез изискване на справка, относно акта, с който е лишен от право установяват, че към датата на издаване на атакуваното в настоящото производство наказателно постановление този акт не е бил влязъл в сила, а впоследствие и отменен с решение на съда, поради което и не може да се приеме, че същия е бил лишен по съответния ред.От друга страна констатирания порок не може да бъде отстранен чрез събиране на доказателства в тази насока в съдебната фаза на производството. Съдът не разполага с правомощието да прецизира административнонакзателното обвинение и чрез установената фактическа обстановка да тълкува волята на наказващия орган.