Решение № 129 от 11.10.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Ловеч, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на десети септември, през две хилЯ. двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Гражданско дело № 20214300100080 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Д. В., ЕГН: **********, чрез адв. М. Д. ЦВ. от АК – Варна срещу СН. П. Д., ЕГН: ********** с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и цена на иска 33 715.14 лв.

В нея твърди, че в периода от месец февруари до месец юни 2016 г. заплатила недължимо по банковата сметка на ответницата, която пребивавала в Дубай, сумата в общ размер на 33715.14 лв., както следва: на 05.02.2016 г. сумата от 9880.00 лв., на 14.03.2016 г. сумата от 9908.64 лв. и на 06.06.2016 г. сумата от 13926.50 лв. Посочва, че описаните плащания са осъществени чрез банкови парични преводи от собствената й банкова сметка с IBAN:

BG48TTBB94001526627814, открита в „СГ Експресбанк“ АД, по банковата сметка на ответницата с № АЕ640200000030088637001.

Твърди, че между тях не е налице договорна обвързаност, обуславяща основание за получаване на сумата от 33715.14 лв. от страна на ответницата.

1

Счита, че е налице е неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД при начална липса на основание и даденото подлежи на връщане от ответника. Тази хипотезата на неоснователно обогатяване в резултат от даването, респ. получаването на нещо без правно основание (при първоначална липса на основание), предполага едната страна да е престирала фактически, както е налице в случая.

С оглед на факта, че е налице реално предаване на посочената сума от 33715.14 лв., която е преведена по банковата сметка на ответника на посочените дати и не е върната на ищеца до настоящия момент, в условията на евентуалност, в случай, че приеме, че между страните не е налице договорна връзка и исковата претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е неоснователна, моли съда да приемете, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 33715.14 лв. и дължи връщането й на основание чл. 59 ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да осъди СН. П. Д., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати на Г. Д. В., ЕГН: **********, адрес: с******* сумата от 33715.14 лв., която сума ответницата е получила без основание, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаването на ИМ в съда до окончателното и изплащане.

В условията на евентуалност моли съда да уважи евентуално съединения иск, като на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД осъди ответницата СН. П.

Д., ЕГН: **********, ацрес: гр. *******, да заплати на Г. Д. В., ЕГН:

**********, адрес: с*******, сумата от 33715.14 лв., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното и изплащане.

Моли да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СН. П. Д., чрез адв. ИВ. Б. от САК, в който оспорва исковете като неоснователни. Излага, че ответницата не си спомня да е получавала по своя банкова сметка сумите, посочени в исковата молба, поради което оспорва твърдението на ищцата, че е заплатила на С.Д. сумата от 33715.14 лв. Твърди, 2 че за да е налице заплащане на определена сума по банков път лицето, в чиято полза е направено плащането, трябва да е получило сумата по своята сметка, а не само същата да е наредена от платеца. Затова оспорва представеното от ищцата извлечение от нейната банкова сметка в банка Сосиете Женерал Експресбанк, тъй като същото не е подписано. Оспорва и неговото доказателствено значение, защото от него не се установява какво е основанието на плащанията, както и че сметката, по която са направени плащанията, е действително на ответницата, както и обстоятелството, че тя е получила парите.

На следващо място изтъква, че ищцата и ответницата са втори братовчедки и двете са били много близки. Твърди, че в периода от 2006 г. до 2010 г. е дала в заем на Г.В. за инвестиции суми в брой при посещенията си в България и чрез банкови преводи над 40 000 щатски долара. Договори не са сключвали, но банковите преводи са правени от банкова сметка на С.Д. и от обща банкова сметка на С.Д. и съпруга й Б.Ф. Д. по банкова сметка на Г.В. в Сосиете Женерал Експресбанк. Ищцата многократно заблуждавала ответницата, че ще й върне всички пари, взети от нея в заем, но по-късно разбира за нейните недобросъвестни действия и тогава отношенията им трайно се влошават.

Изтъква, че ищцата е направила три различни превода - на 05.02.20216 г., 14.03.2016 г. и 06.06.2016 г. и в този смисъл е абсурдно твърдението, че е направила преводите по грешка. Твърди, че направените банкови преводи представляват частично погасяване на заемни средства, предоставени от ответницата на Г.В..

Посочва, че ищцата е завела исковата молба, след като от С.Д. е заведено гражданско дело в ОС Ловеч срещу Г.В. във връзка с продажба на недвижими имоти от последната в качеството й на пълномощник на С.Д.

/гр.д.№241/2020 г./, както и след подаден сигнал до Прокуратурата относно изясняване на факта кой е получил продажната цена на имотите, тъй като тя не е била предадена на ответницата.

Прави възражение за прихващане в случай, че процесната сума е преведена на ответницата и същата е задържана без основание. Излага, че на 27.04.2015 г. с пълномощно със заверка на подписа и съдържанието от 3

27.04.2015 г. с изх. № 885 и изх.№ 886 на С.С., завеждащ консулската служба при Генералното консулство на РБългария в Дубай, е упълномощила ищцата да продаде собствените й недвижими имоти, находящи се в обл. Плевен, с.

Николаево, както и да получи от нейно името продажната цена за тези имоти, която е в размер на 81217 лв. Твърди, че към настоящия момент ищцата не й е предала тази сума, която е продажната цена съгласно нотариалния акт за покупко-продажба и за която дължи законна лихва.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди направените от ответницата разноски.

В последното по делото заседание на осн. чл.226, ал.2 от ГПК съдът е привлякъл като трето лице помагач на страната на ищцата С.Д.И.. Чрез упълномощения адв.М.Ц. моли съда да постанови решение, с което уважи исковата претенция като основателна и доказана.

Ищцата, редовно призована за съдебните заседания не се явява, но чрез упълномощения адв.М.Ц. поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което го уважи, а при условия на евентуалност и предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като присъди й направените по делото разноски. Счита, че направените от ответника възражения са неоснователни и недоказани. Подробно съображенията си излага в представената писмена защита.

Ответницата редовно призована се явява в последното по делото заседание и чрез упълномощения адв. ИВ. Б. моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск. В тази насока излага доводи в представената писмена защита.

От приетите по делото писмени доказателства, показанията на св.Н.Й., Б.Р. и П.П., както и обясненията на ответницата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

Ицщата Г. Д. В. и ответницата СН. П. Д. са втори братовчедки.

С три отделни парични банкови превода, извършени в периода 05.02.2016 г. - 06.06.2021г., ищцата, в качеството си наредител е превела от 4 своя сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с № BG 48 TTBB94001526627814, по сметка с № АЕ 640200000030088637001, банка BBMEAEAD HSBC и получател СН. П. Д., с адрес SHEIKH ZIAD ROAD, SKY TOWER, APARTMENT 205 DUBAI.UAE, парична сума в общ размер на 33 715.22 лв. От приложените по делото 4 бр. история на сметка № BG 48 TTBB94001526627814 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с титуляр Г. Д. В. и 3 бр. платежни нареждания се установява, че на 05.02.2016 г. по цитираната сметка на ответницата е направен превод в размер на 5600 U S D с левова равностойност 9880.08 лв. и посочено основание - превод, на 14.03.2016 г. превод в размер на 5600 USD с левова равностойност 9908.64 лв. и посочено основание – превод, а на 06.06. 2016 г. сумата в размер на 8050 USD с левова равностойност 13 926.50 лв. и посочено основание - трансфер.

От ищцата е представено извлечение по сметка № 4340695 в „Обединена българска банка“АД на името на Н.К.Й.. Между страните не се спори, че същата е майка на ответницата СН. П. Д.. От приетото като доказателство извлечение и писмо рег. № ПД-15358/16.06.2021 г. на „ОББ“АД се установява, че превод реф. № FT 16006192100033 e нареден от сметка BG77UBBS80022037245640 с титулят Н.К.Й. с ЕГН **********. Преводът е в размер на 7000 щатски долара /12 810.00 левова равностойност/, бенефициент СН. П. Д., сметка на получателя № АЕ 640200000030088637001 и основание „частен трансфер“. Към писмото е приложена извадка от счетоводната система на банката с детайлна информация за описания превод.

По делото е представен договор за цесия от 05.07.2021 г., с който ищцата Г. Д. В. прехвърля на С.Д.И. всички свои настоящи и бъдещи вземания от СН. П. Д. по гр.д. № 80/2021 г. по описа на ОС – Ловеч, гр.д. № 1103/2020 г. по описа на РС – Троян и гр.д. № 241/2021 г. по описа на ОС – Ловеч.

От показанията св.Н.К.Й. – майка на ответницата, които съдът с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК цени с оглед всички данни по делото и тяхната заинтересованост от изхода на спора, се установява, че страните са втори братовчедки и били много близки. От м.декември 2010 г. С. живее в Дубай, а отношенията им се влошили през м.декември 2015 г. Повод за това било дадено от С. на Г. пълномощно за закупуване на 100 дка земя в 5

Плевенски окръг. Излага, че Г. продала имота на 15.05.2015 г. и не й дала документа и парите, за да види за колко с твърдението, че ги сложила в европейски субсидии. Свидетелката твърди, че след 2015 г. ищцата е превеждала суми по банков път на С., но за дадени пари в заем в различни периоди от време. В показанията си излага, че през м.ноември 2004 г. С. дала на Г. 2000 евро, през м.юли 2005 г. – 2500 долара, м.март 2006 г. - 2500 долара , м.юли 2007 г. - 2500 долара, м.септември 2008 г. - 2000 евро , м.юли 2010 г. - 2500 долара и през м.септември 2011 г. - 2500 долара. Твърди, че предаването на парите ставало у тях, като единия път присъствал съпруга на С. – Д. и арабин на име Я., който също дал пари. Не подписвали разписка, тъй като С. вярвала на Г.. Свидетелката Й. твърди, че С. си потърсила парите от земята през 2015 г., когато й трябвали, но Г. ги била сложила в европейски инвестиции. Г. пращала пари на порции на С., но от заема, който й бил даден, а не от получените от земята. В показанията си свидетелката излага и за други взаимоотношения между страните през периода 2006 г. – 2007 г., свързани с дърводелски цех в с.Балабанско, който впоследствие отдали под наем. За тази фирма твърди, че С. е дала по банков път 30 000.00 лв. Не уточнява кога Г. е превела по нейната сметка 3000 долара, за да ги преведе на С. и плати таксата от 40.00 лв.

В показанията св.Б.Р. посочва, че познава С. от 96-97 г., когато били студентки и много близки приятелки. След това изгубили контакт, но когато отишла да живее и работи със семейството си в Дубай през 2009 г., възобновили приятелството си. Свидетелката не познава Г., но ответницата й споделяла за нея и тя била на мнение, че много й се доверява. Не знае точния размер на сумите, които С. е пращала на своята братовчедка в България като заем, но твърди, че са били превеждани по банков път от Дубай. Не е присъствала, но от С. знае, че когато си е идвала лятото в България, е давала на Г. на ръка в брой между 2000, 2500, 2600 долара. Последно знае за дадена от С. сума през лятото на 2010 г. в размер на 2500-2600 долара. Не може да каже общата сума, която С. е дала на заем на Г., защото това е продължило много време.

Разпитания по делото св.П.П. излага в показанията си, че познава само Г. Д. В., която преди 2015 г. го преупълномощила да се разпорежда чрез продажба със земеделски земи в с.Николаево, собственост на СН. П. Д..