Решение № 6443 от 25.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6443 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д.А при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д.А Гражданско дело № 20221110100731 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца Г. Ц. Д. срещу ответника П.Р.Б. осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца досъдебно производство № ЗМ 1071/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 12404/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, по което му било повдигнато обвинение по чл. 343 „в“, ал. 2, вр. ал.1 НК, приключило с оправдателно решение от 20.12.2017 г., постановена по НАХД № 18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 3-ти състав, потвърдена с Решение от 27.04.2018 г., постановено по ВНАХД № 968/2018 г. по описа на СГС, НО, 4-ти въззивен състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 07.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 1523,73 лева – мораторна лихва за периода 07.01.2019 г. – 07.01.2022 г., сумата от 1000,00 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 304,75 лева – мораторна лихва за периода 07.01.2019 г. – 07.01.2022 г.

И щ е ц ъ т Г. Ц. Д. твърди, че срещу него е водено досъдебно производство № ЗМ 1071/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 12404/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 343 „в“, ал. 2, вр. ал.1 НК, наказуемо с наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Поддържа, че наказателното производство е приключило с оправдателно решение от 20.12.2017 г., постановена по НАХД № 18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 3-ти състав, потвърдена с Решение от 27.04.2018 г., 1 постановено по ВНАХД № 968/2018 г. по описа на СГС, НО, 4-ти въззивен състав. Поддържа, че по време на воденото наказателно производство от 25.09.2017 г. до 27.04.2018 г. изживял силен психоемоционален стрес и претърпял значителни душевни болки и страдания, затворил се в себе си, не общувал с хората, намалели социалните му контакти, станал неуверен, мнителен, загубил вяра в себе си, в собствените си способности. Сочи, че неоснователното обвинение накърнило значително безупречната му до този момент репутация, познати и приятели започнали да гледат на него с друго око, чувал подхвърляния и коментари по своя адрес, изгубил вяра в българските правозащитни и правоохранителни органи, страхувал се за бъдещото, за евентуалната професионална реализация, станал раздразнителен, загубил обичайната си веселост и откритост, избягвал общуване, изпитвал нарушения в съня, притеснявал се от евентуалното възможно ефективно наказание лишаване от свобода. Поддържа, че ищецът останал все така разстроен, разколебан, депресиран, загубил вяра в себе си и в бъдещето, останал му страхът и недоверието към правоохранителните органи.

Във връзка неоснователно повдигнатото му обвинение ищецът извършил разходи в размер на 1000 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение за защитник във фазата на съдебното производство по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г. и от 29.03.2018 г., поради което твърди, че е претърпял и имуществени вреди. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът П.Р.Б. в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че срещу ищецът е било проведено наказателно производство, приключило с оправдаване на ищеца. Поддържа се, че досъдебната фаза е продължила 7 месеца, за който период само би могло да се ангажира отговорността на ответника. Поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е недоказана поради липса на ангажирани доказателства за претърпени морални вреди, както и да са пряк и непосредствен резултат от предявеното обвинение.

Заявява, че ищецът не е представил доказателства относно здравословното и психическото му състояние преди процесното обвинение. Посочва, че по време на процесното наказателно производство срещу ищеца е имало регистрирани и други криминални деяния и наказателни производства.

Твърди, че на ищеца било наложено административно наказание по НАХД № 824/2017 Г. по описа на СРС, НО, 115-и състав, влязло в сила на 28.04.2017 г. за престъпление по чл. 345 НК. Възразява срещу размера исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно завишен. Оспорва исковите претенции за обезщетение за забава върху главниците поради изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност- да присъди обезщетение в значително по-нисък размер.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявените осъдителни искове с правна 2 квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищеца е оправдан по повдигнатото обвинение; претърпени имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

При анализа на първата от предпоставките – наличие на повдигнато срещу ищеца обвинение се установява от приложените по делото НАХД № 18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд и ВНАХД № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд, че на 08.04.2017 г. е образувано бързо производство ЗМ 1071/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 12404/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура срещу ищеца Г. Ц. Д. за това, че на 08.04.2017 г. около 20:25 часа в гр. София по ул. „Житница“ с посока на движение ул. „Н. Мушанов“ към ул. „Зеленика“ управлявал МПС – лек автомобил БМВ 320Д с рег. № 978 Н147 в едногодишния срок от наказването му административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС, а именно с НП № 16-4332-013661/15.08.2016 г. на Началник отдел „Пътна полиция: при СДВР, влязло в сила на 25.11.2016 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Бързото производство започнало на основание чл. 356, ал. 3 НПК с първото действие по разследване – разпит на свидетели.

С Постановление на прокурор при СРП от 12.04.2017 г. е разпоредено разследването да се извърши по общия ред.

С Постановлението от 18.09.2017 г., предявено на ищеца на 25.09.2017 г., същият е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 08.04.2017 г. около 20:25 часа в ..в“ управлявал МПС – лек автомобил БМВ 320Д с рег. № 978 Н147 в едногодишния срок от наказването му административен ред за управление на МПС с НП № 16-4332-013661/15.08.2016 г. на Началник отдел „Пътна полиция: при СДВР, влязло в сила на 25.11.2016 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение.

На 08.11.2017 г. – 7 месеца след образуването на ДП е внесено в съда постановление за освобождаване на обвиняемия ищец от наказателна отговорност с налагане на административно наказания, въз основа на което е образувано НАХД № 18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд.

Делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на 20.12.2017 г.

Относно втората предпоставка за уважаване на иска – влязъл в сила акт на съд, с който ищецът е оправдан: от приложеното НАХД № 18874/2017 г. по описа на Софийски районен съд се установява, че на 20.12.2017 г. спрямо ищеца е било постановено оправдателно решение, което впоследствие е било потвърдено с Решение № 498/27.04.2018 г. по ВНАХД № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието 3 или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетеля Я. В. В., така и от въведената с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция за претърпени неимуществени вреди, които не се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка, от показанията на разпитания по делото свидетел Я. В.

В., който е близък приятел на ищеца и чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че в периода след образуване на наказателното производство ищецът е преживял редица негативни емоции, изразяващи се в притеснение от възможност за постановява на осъдителна присъда, дискомфорт, постоянен страх, раздразнителност и подигравки от живеещи в квартала.

Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ константната практика на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г.

4 на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.

Настоящият съдебен състав като съпостави гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа страна по настоящето дело намира, че размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 1000,00 лева.