Решение № 1376 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. А. В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501937 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на С. С. Т. срещу решение № 2352 от 14.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 8742 по описа за 2021 г. на 9 състав на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.127 и чл.143 СК, като упражняването на родителските права по отношение на детето Л. е предоставено на майката Б. Б. Б., определено е местоживеене на детето при майката на адрес в гр.Варна, ул.“Злетево“№22,; определен е режим на личен контакт на детето Л. с бащата С. Т. и той е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300лв., считано от 05.08.2021г.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че събраните доказателства не са обсъдени, анализирани и преценени всестранно и изцяло в тяхната връзка. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е събрал своевременно поискани и допустими доказателства, за относими към предмета на спора обстоятелствата и не е изслушал родителите. Необосновано и в разрез с доказателствата са изводите на съда, че майката е полагала преките и непосредствени грижи за детето от неговото раждане и тя е по- подходящ родител да упражнява родителските права. Не са обсъдени доказателствата, установяващи, че майката възпрепятства и създава затруднения за осъществяване на контакти на бащата и детето.

Твърди се, че представените по делото социални доклади са неточни, непълни, при неизяснена фактическа обстановка и са в интерес на майката. Въззивникът твърди, че на адреса, на който се отглежда детето, живеят и други лица, като средата в която се отглежда е неблагоприятна.

Оспорва като неправилен и необоснован извода, че не са установени данни за злоупотреба с алкохол и употреба на наркотични вещества от страна на майката, тъй като и по двете експертизи не са извършени съответните тестове. По отношение на определената издръжка за детето посочва, че същата е в необосновано завишен размер съобразно индивидуалните потребности на детето и възрастта му. Посочва се също, че бащата освен че е заплащал издръжка в размер на 200лв. месечно е участвал със средства при закупуването на облекло, храна и играчки. Счита, че издръжка в размер на 200лв. месечно от страна на бащата е достатъчна за покриване на разходите на детето. Освен това съдът не е отчел настъпилите в хода на процеса обстоятелства, а именно:

1 детето е било при бащата и на дати, които са извън определения с привременните мерки режим на лични отношения и той е гледал е детето и го е водил на лекар и изследвания, тъй като майката не се е чувствала добре. По изложените съображения моли решението да се отмени като се постанови ново, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Л. се предостави на бащата, при който да се определи и неговото местоживеене; да се определи режим на личен контакт на детето с майката, последната да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 170лв., считано от завеждане на исковата молба – 16.06.2021г. В условие на евентуалност моли да се отмени решението, в частта, с която е уважен предявеният от Б. Б. иск с правно основание чл.143 СК за разликата над 200лв. до присъдения размер от 300лв, като искът за тази част се отхвърли като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Б. Б. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.

Въззиваемата излага доводи, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като постановено въз основа на събраните доказателства и осигурява в пълна степен най добрия интерес на детето.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. С. Т. срещу Б. Б., иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се родителските права по отношение на детето Л. С.ова Т.а, ЕГН ********** да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето, като бъде определен предложен в исковата молба режим на лични контакти между майката и детето, както и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 170 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2021г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяване на задължението за заплащане на издръжка.

Ищецът излага, че от съвместното си съжителство с ответницата имат родено едно дете – Л., р. на 16.10.2019г. Непосредствено след раждането на детето, отношенията им се влошили; страните живеели в Англия, където се родило и детето; след раждането, то не било дохранвано от майката и не наддавало на килограми; след завръщането им през 2020г. в България, живели в с.

Богдан, в жилище на ищеца. Ответницата искала и да се премести да живее в гр. Варна и ищецът не се противопоставил на тава нейно желание. След раздялата на страните, детето живее с майка си в жилище, в което живеят и други хора- близки на майката. Майката ограничавала срещите на бащата с детето и ползвала детето като разменна монета. Ищецът твърди още, че майката нямала желание да се грижи активно за детето, оставяла го само и не изграждала елементарни навици – хигиенни, да се облича и храни само. Въпреки проведените разговори страните не постигнали съгласие по въпросите за това кой от родителите да упражнява родителските права, местоживеенето на детето, режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските парва и издръжката за детето.Твърди, че ответницата често изпада в състояние на агресия, включително пред детето. Ищецът счита, че притежава по-голям родителски капацитет, по-добри възпитателски качества; в състояние е да полага и полага по-добри непосредствени грижи за детето и за материалното му обезпечаване, осигуряване на всички необходими условия за отглеждането му в по-благоприятна среда, което ще въздейства благоприятно при развитието на детето. Осигурил е отлични жилищно –битови условия, които удовлетворяват всички потребности на детето и може да разчита на помощ от страна на майка си при полагането на ежедневните грижи за детето.

В срока по чл. 131 ГПК Б. Б. е оспорила предявените искове като неоснователни. Предявява насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето Л. за упражняване на майката, определяне на местоживеене на детето при майката, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 300лв., считано от предявяването на насрещната искова молба, както и да се определи режим на лични контакти на детето с бащата. Не оспорва, че с ищеца са разделени по нейно желание от 2020г., като към момента тя живее с детето при баба си, на която разчита за осигуряване на жилищна площ и за заплащане на битовите сметки. Оспорва твърденията на ищеца, че в жилището освен ответницата, детето и нейната баба, постоянно живеят и други лица. Излага, че след фактическата раздяла на родителите ежедневните грижи за детето се полагали единствено от майката, тъй като бащата живеел в гр.Плевен и не проявявал интерес за контакти с детето. Детето не познавало достатъчно 2 добре баща си, тъй като не е контактувало с него, въпреки, че майката не е възпрепятствала контактите им. Към момента детето било близко с баща си, но страняло от баба си и дядо си по бащина линия, защото те не са контактували с него. Излага, че може да разчита на подкрепа от своите близки при отглеждането на детето, като в жилището, в което живеят е осигурила много добри битови условия. Посочва, че в населеното място, в което бащата иска да се установи да живее с детето няма детска ясла, а работното място на бащата е на голяма разстояние, което поставя под съмнение възможността на бащата да полага адекватни грижи за детето. Същият не маже да разчита на подкрепа от страна на свои близки при полагането на грижи за детето.

С писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, С. С. Т. е оспорил предявените от Б. Б. искове като неоснователни. Оспорва изложените от Б. Б. твърденията, че не е проявявал интерес и не е търсил контакти с детето, че не е полагал грижи за детето, докато родителите са живели заедно, както и, че детето не го познава добре.Посочва, че след предявяване на исковата молба и постановяването на привременни мерки по делото, ищецът се е преместил да живее и работи в гр.Варна. Оспорва по размер претенцията за издръжка, като посочва, че в момента за плаща издръжка в размер на 200лв. месечно и допълнително закупува храна, козметика, играчки, чиято обща стойност надхвърля сумата от 300лв. Моли искът за издръжка да се отхвърли за разликата над 200лв. до претендирания размер от 300лв. месечно. Излага и твърдения, че майката не полага адекватни грижи за детето, като включително излага на опасност здравето му.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 106 /22.05.2020г.страните са родители на детето Л. С.ова Т.а, с ЕГН **********, родена на 16.10.2019г.

Не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че страните са разделени от месец ноември 2020г., като детето живее при майката, която полага и непосредствените грижи за него. Б. и детето са живели в гр.Варна, в жилище, собственост на бабата на Б., на която до смъртта й през лятото на 2022г. е разчитала за помощ при заплащане на битовите сметки.

Видно от представеното удостоверение за постоянен адрес и справка от Община Варна, район „Аспарухово“, Б. Б. е с адресна регистрация в гр.Варна, ул.“Злетово“ №22, като на същия адрес са регистрирани по постоянен адрес още 17 души и по настоящ адрес – 22-мо души, между които и детето Л..

Л. е на три години и видно то служ. бележка изх.№61/20.07.2021г. е посещавала детска ясла №9 „Детелина“ от 19.07.2021г., при заплащане на такса в размер на 48лв. и съобразно присъствените дни в месеца.

След м. април 2022г. за посещението на детето в яслата не се заплаща такса.

От представените по делото дипломи, удостоверения за квалификация се установява, че С.

Т. е завършил средно образование и е придобил втора степен на професионална квалификация по професия „монтьор на компютърни системи“, специалност „компютърна техника и технологии“; успешно е положил курс по изграждане на уебсайт; Б. Б. също е завършила средно образование, специалност „фризьор“.

Видно от договор за дарение, обективиран в НА № №191/28.02.2013г. С. Т. е придобил право на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място и ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда, находящи се в с.Богдан, община Карлово, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имотите пожизнено и безвъзмездно.

По делото са представени договори за наем на недвижими имоти от 21.09.2021г. и 12.11.2021г., от които е видно, че С. Т. е наел недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Стенка Разин“ №23 срещу месечна наемна цена от 450лв., а с втория договор имот в гр.Варна, ул.“Ростов“ №18 за цена от 500лв., за срок от една година, считано то 20.11.2021г.

Не се спори между страните, а и от представените по делото разписки се установява, че в периода м. 11.2020г. до м. 05.2021г. С. Т. е превеждал на Б. Б. всеки месец суми в размер на 170 200лв. за м. септември и октомври 2021г. – по 200лв. м август 2021г. – 250лв. за издръжка на детето Л..

В представените пред първоинстанционния съд три социални доклада, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна след посещение в домовете 3 на страните, разговор с двамата родители и изискване на информация от яслата, която посещава детето и личния му лекар от м. 08.2021г., м. 12.2021г. и м.06.2022г. е посочено, че към момента на извършване на проучването преки и непосредствени грижи за детето полага майката, като в грижите се включват и членове на разширеното семейство. Майката притежава добри родителски качества и се отнася отговорно към родителските си задължения. Личен контакт на детето с бащата се осъществява съгласно определение по протокол № 1567/09.08.2021г. по гр.д. № 8742/21г на ВРС, с което са определени привременни мерки относно упражняването на родителските права, режим на личен контакт и издръжката на детето. Към датата на социалното проучване, майката не възпрепятства контактите на детето с бащата. При боледуване на детето, майката предприема необходимите мерки и прилага съответното лечение; поставени са всички необходими ваксини, извършени са всички профилактични прегледи. В доклада е отразено становище на личния лекар на детето, че то боледува както всички малки деца, докато изгради имунитет. Детето посещава редовно детската ясла, има изградени хигиенни навици и навици за самообслужване; има добра комуникация с другите деца и не проявява агресия; детето е облечено с чисти и подходящи за сезона дрехи, с добра лична хигиена.