Определение № 2064 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2064 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002104298 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Т. П. Я., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. К.-Р. срещу решение № 226/25.07.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 274/2024 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 291/01.04.2024 г. по гр. дело № 2900/2023 г. на Старозагорския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнението на касатора, извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, със заповед № 58/13.06.2023 г. на законните представители на ответното дружество; за възстановяването на ищеца на предишната работа на длъжност „електромонтьор, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, с придобито право на оперативни превключвания“ при Клиентски енерго-център (КЕЦ)-Х39 на ответното дружество; и за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата 443.18 лв., претендирана като обезщетение за времето 13.06.2023 г. - 20.06.2023 г., през което е останал без работа, както и сумата 2 700 лв., претендирана като обезщетение за времето 20.06.2023 г.

- 13.12.2023 г., през което е работил на по-ниско платена работа, поради уволнението му, както и законната лихва върху тези суми, считано от 11.07.2023 г. до изплащането им; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски за първоинстанционното и въззивното производство по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на 1 материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя Я., също чрез адв. К.-Р., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) налице ли са данни по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.

1 от КТ, когато посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание фактически констатации, които трябва да визират конкретни нарушения, не са конкретизирани съгласно императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ; 2) спазена ли е процедурата по чл. 193 от КТ, когато с акта, с който са изискани писмените обяснения на лицето в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, са нарушени императивните изисквания за индивидуализация на фактическите констатации, които трябва да визират конкретни нарушения, но които не са конкретизирани съгласно императива на чл.

195, ал. 1 от КТ; 3) следва ли съдът в производството за законността на уволнението и наличието или липсата на основания за прекратяване на трудовия договор на това основание, да обсъди всички представени по делото доказателства, респ. липсата на такива, както и доводите и възраженията на страните, за да се произнесе правилно по съществените за делото материалноправни въпроси; 4) допустимо ли е фактическото нарушение, обусловило налагането на дисциплинарното наказание, когато не е конкретно определено в заповедта, да бъде конкретизирано от съда; 5) може ли индивидуализацията на нарушенията по заповедта за дисциплинарно уволнение да бъде установявана чрез тълкуване в производството пред съда по искането за нейната отмяна като незаконна; 6) законно ли се явява уволнението, когато от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не може да се направи несъмнен извод за същността на фактическото основание за прекратяване на трудовия договор и то трябва да бъде допълнително установено чрез тълкуване от съда или по друг начин; и 7) може ли да се заключи, че е налице неравностойно третиране от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 3 от КТ, когато дисциплинарно уволненият ищец е доказал факти относно неравностойно третиране на някой от определените дискриминационни признаци, за случаите, в които работодателят е предприел по-леко дисциплинарно наказание за същите нарушения спрямо служител, на когото са възложени задълженията по организацията на системен контрол по ефективното им изпълнение (на същите тези задължения) и последният е допуснал същите да бъдат извършени. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси били решени от въззивната инстанция в противоречие с решение № 335/07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г. на IV-то гр. отд.на ВКС, решение № 10/03.06.1994 г. по гр. д. № 825/1993 г. на III-то гр. отд. на ВС, решение № 260/22.07.2011 г. по гр. д. № 793/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 72/28.02.2007 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 2108/09.01.2007 г. на III-то гр. отд. на ВКС. В изложението си жалбоподателят сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно и в тази връзка препраща към оплакванията си по чл. 281, т. 3 от ГПК в касационната жалба.

2

Ответното „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния си пълномощник юрк. С.

Р., в отговора на касационната жалба поддържа доводи, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – и становище за неоснователност на жалбата.

По наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС намира следното:

Въззивният съд е установил, че с процесната заповед № 58/13.06.2023 г., връчена на ищеца на 15.06.2023 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, и е прекратен трудовият му договор. Съдът е установил още, че в заповедта е посочено следното: При изготвяне на справка за използването на служебните автомобили в КЕЦ – Стара З., чрез вградената в същите система за глобално позициониране (GPS), е установено, че в периода от 31.10.2022 г. до 08.12.2022 г., управляваният от ищеца служебен автомобил с рег.

[рег.номер на МПС] , неколкократно е престоявал на долупосочените места, в близост до адреса му на местоживеене, което е квалифицирано, като преждевременни негови напускания на работа, в следните дни и часове, а именно: на 31.10.2022 г. от 14.52 часа, регистриран престой от 2 часа и 50 минути в [населено място],[жк], бл. ..; на 07.11.2022 г. от 10.36 часа, престой от 3 часа и 28 минути в [населено място],[жк], бл. ..; на 10.11.2022 г. от 14.56 часа, престой от 3 часа и 45 минути в [населено място],[жк], бл. ..; на 18.11.2022 г. от 11.30 часа, престой от 3 часа и 52 минути в [населено място],[жк], бл. ..; на 22.11.2022 г. от 12.40 часа, престой от 3 часа и 52 минути в [населено място],[жк], бл. .; на 23.11.2022 г. от 12.11 часа, престой от 3 часа и 34 минути в [населено място],[жк], бл. .; на 24.11.2022 г. от 13.36 часа, престой от 2 часа и 37 минути в [населено място],[жк], бл. .; на 25.11.2022 г. от 11.42 часа, престой от 4 часа и 48 минути в [населено място],[жк], бл. .; и на 08.12.2022 г. от 13.26 часа, престой от 2 часа и 22 минути в [населено място], кв.[жк], бл. .. При така установеното съдържание на процесната заповед, въззивният съд е намерил за неоснователен довода на касатора в исковата молба, че заповедта е немотивирана. В тази връзка съдът е съобразил, че в нея е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който е наложено, като е приел, че съгласно чл.

195, ал. 1 от КТ, това е достатъчно, за да се приеме за мотивирана. Окръжният съд е установил също така – от писмените доказателства по личното трудово досие на ищеца, че на 19.12.2022 г. – преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е връчил на ищеца писмено искане за представяне в 3-дневен срок на писмения обяснения по чл. 193, ал.

1 от КТ, за констатираните престои на служебния автомобил; както и че на 21.12.2022 г. ищецът е представил обяснения, с които е оспорил посочените и в заповедта нарушения, като е твърдял, че макар и да живее в[жк]в [населено място], не бил в къщи в нито един от посочените в искането дни и часове, а през всеки един от тези дни и часове бил на работа с друг колега и друг автомобил по целесъобразност.

В посоченото от кастора решение № 335/07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г. на IV-то гр. отд.на ВКС е разяснено следното: Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана, по начин посочващ ясно съществените признаци на 3 деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед правилото на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, необходимостта от съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Поради това, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Достатъчно е заповедта да съдържа обстоятелствата относно нарушението и кога е извършено, без да е необходимо да посочва всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВС и ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, намерила израз както в останалите посочени от касатора решения, така и в служебно известните на съда – решение № 436/01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 213/08.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС.

Като е приел в случая, че процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от ГПК, въззивният съд по никакъв начин не се е отклонил от тази практика на ВС и ВКС, а напротив – в пълно съответствие с нея е дал разрешение на поставените от касатора правни въпроси под №№ 1, 4, 5 и 6 в изложението му. Освен това, тези въпроси са некоректно формулирани, тъй като изхождат единствено от тезата на жалбоподателя, че процесните дисциплинарни нарушения по чл.

190, ал. 1, т. 1 КТ – многократни преждевременни напускания на работа, не били конкретизирани в заповедта за уволнение като факти/„фактически основания“, което не кореспондира с установеното от въззивния съд, че същите са индивидуализирани по дати, часове и място в процесната заповед, като съдът ги е установил пряко от нейното съдържание, а не „чрез тълкуване“, каквито са постановките на въпроси №№ 4, 5 и 6. По така изложените съображения, тези правни въпроси, включително № 1, не удовлетворяват както общата, така и специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 1 и т. 2 от тълкувателно решение (TP) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).