Решение № 94 от 13.06.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 206/2025
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Кърджали, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200206 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8590158, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Я. М. С. с ЕГН **********, постоянен адрес ******************, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 22.01.2024 г. в гр.Кърджали.
Жалбоподателят Я. М. С. намира електронния фиш за незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните норми. Твърди, че нарушението не било индивидуализирано и описано ясно, което препятствало правото му на защита. Липсвало описание на конкретното място, не ставало ясно в каква посока се движел автомобила, дали нарушението било извършено в или извън населено място. Порочно било и самото измерване с техническото средство, като не ставало ясно на какъв режим било настроено, на какво разстояние измервало скоростта и дали това е станало в населеното място или извън него. С разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП бил въведен нов ред за установяване на нарушения по ЗДвП в отсъствие на контролен орган и нарушител, а в случая нарушението било констатирано от длъжностни лица по контрол на движението. Затова производството следвало да започне чрез съставяне на АУАН. На следващо място, в електронния фиш липсвал издател на фиша и дата на издаване, а това било задължителен реквизит. Техническото средство, с което е установено нарушението не било одобрен тип средство за измерване. Нарушението не било извършено при условията на повторност, тъй като описаният ЕФ К/***** не бил връчен на жалбоподателя и не е влязъл в сила. Моли съдът да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.
1
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Сочи, че не било безспорно установено мястото бензиностанция „Еко“ в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, която бензиностанция си имала административен адрес и той не бил посочен. Не било уточнено къде и как е установено нарушението. Посоката на движение била КПП-Чилик към ЕГ „Христо Ботев“, като тези два обекта не били индивидуализирани. На снимките се виждали два автомобила и не било установено по какъв начин технически е заснет процесния автомобил с № *****. Издадена била заповед за организационно-технологични правила за работа с тези мобилни устройства, като в чл.2 от тези правила било изписано, че автоматизираното техническо средство за осъществяване на контрол на скоростта модел АRH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с автоматично разпознаване на символите на регистрационния номер и комуникации в три пътни ленти без физическа преграда. В случая пътното платно, дясната пътна лента се състояла от две платна за движение.
Автоматизираната техническа система била включена в 11.50 часа и изключена в 14.30 часа, а производителят предвиждал само 45 минути работа. Затова извършеното нарушение не можело да се докаже. Не бил приложен никакъв клип, а това било видеосистема за контрол, а не фотосистема. Моли да бъде отменен електронният фиш като незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2024 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ *****.
Същият бил позициониран в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 12.58 часа на 22.01.2024 г. бил заснет движещ се в гр.Кърджали по бул.„Беломорски“, до бензиностанция „ЕКО“, в посока от КПП-Чилик към ЕГ „Христо Ботев“, лек автомобил „***********“ рег.№ ***** СМ със скорост 63 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Я. М. С. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 63 км/ч. – превишаване с 13 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля 2
Б. М., както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – снимка № ***** от 22.01.2024 г., в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и мястото на нарушението, номерът на техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „***********“ рег.№ ***** СМ е жалбоподателят Я. М. С.;
Списък от 01.02.2022 г. на служители преминали обучение за работа със СПУКС;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***** и Протокол от проверка № *****/29.06.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 22.01.2024 г.; Заповед от 12.01.2022 г. на МВР;
Организационно-технологични правила за работа с „Мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол на скоростта“ модел „ARH CAM S1“; разпечатка от АИС-АНД; разписка за връчване на ЕФ; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане; снимка № ***** от 22.01.2024 г.; снимка № ***** от 22.01.2024 г.; снимка № ***** от 22.01.2024 г.; снимка № ***** от 22.01.2024 г.; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *****, издаден от ОД МВР-Кърджали.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място. Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата и час, Я. М. С. като водач на лек автомобил „***********“ рег.№ ***** СМ се е движил там с 63 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Обосновано в електронния фиш името на Я. М. С. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се установява обаче, нарушението да е извършено „повторно“ по смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в & 6, т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, 3 извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по Електронен фиш К № *****. В този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и от акта става ясно, че предходното деяние на Я. С. се състои в превишаване на допустимата скорост за движение в населено място, за което той е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не се установява от представените по делото доказателства, цитираният Електронен фиш серия К № ***** да е бил надлежно връчен на нарушителя и да е влязъл в сила. За това не са представени доказателства от страна на наказващия орган, въпреки дадените му от съда указания. Не се установява да е извършено надлежно връчване на електронния фиш на нарушителя съобразно начините посочени в чл.189, ал.5 от ЗДвП, респ. влязъл ли е в сила акта и на коя точно дата. Ето защо, признакът повторност на процесното нарушение не бе доказан. От друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът Я. М. С. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишаването е с 13 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП са описани в атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 50 лв.
Извън горепосоченото относно признака повторност на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за 4 използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш.