Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2431 от 01.10.2026, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 496/2026
Вид
Решение № 2431
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Виктор Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2431

Кърджали, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700496 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.171, т.4 от ЗДвП.

Образувано е по повод жалба от П. В. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощник - адвокат С. Ф. М. от АК - [област], с адрес на призоваване - [населено място], [улица], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1300-000062 от 21.07.2026 год., издадена от М. А. В. - [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с която, на жалбоподателя П. В. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на Свидетелството за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки, за неизпълнение задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло, като незаконосъобразна, цитираната заповед за прилагане на ПАМ, като сочи, че административният орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.171, т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят излага довод, че за да бъде издадена оспорената заповед, законът изисква водачът да е загубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и че към момента на издаване на оспорения акт/21.07.2026 год./ балансът му не е бил равен на нула. Излага и довод, че основното нарушение, въз основа на което органът е калкулирал зануляването на точките, е НП №[номер] от [дата], по което са отчетени за отнемане 23 контролни точки, като в тази връзка жалбоподателят категорично заявява, че цитираното наказателно постановление никога не му е било връчвано и че съгласно константната съдебна практика, за да породи действие отнемането на контролни точки, съответното НП трябва да е влязло в сила. Предвид това счита, че след като санкционният акт не е връчен, срокът за неговото обжалване не е започнал да тече и същият не е влязъл в сила, респ., отписването на 23 точки от КАТ по невлязло в сила НП се явява тежко нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че без тези 23 точки не е изгубил правоспособност, което обстоятелство прави атакуваната заповед изначално лишена от законово основание, от което следвал и изводът, че административният орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.171, т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят отново заявява, че към момента на издаване на заповедта/21.07.2026 год./ липсват безспорни доказателства, че балансът му от контролни точки реално е равен на нула, като счита, че описаната в акта математическа съвкупност на отнети точки/общо 43 точки/ грубо противоречи на първоначалния законов лимит от 39 точки, както и че органът не е изяснил хронологичното състояние на контролния талон към датата на издаване на акта, нито е отчел настъпили служебни възстановявания на точки по давност. Жалбоподателя заявява също, че оспорва и верността на отразяванията в информационната система на МВР, като твърди, че към момента на подписване на оспорения акт процедурата по зануляване на точките не е била завършена законосъобразно.

Предвид гореизложеното, с жалбата моли съда да отмени, като незаконосъобразна, издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1300-000062 от 21.07.2026 год., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали.

Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят П. В. П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат С. Ф. М. от АК – [област], който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – [длъжност] в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали – М. А. В., не се явява и не се представлява. От гл.юрк. в ОД на МВР – Кърджали – С. Ч., като пълномощник и процесуален представител на ответника по делото, преди съдебното заседание е депозирана молба, в която излага становище, че депозираната жалба е неоснователна. В същата моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен и постановен при наличието на материалноправните предпоставки за това, издаден е от компетентен орган, при спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание и че не са допуснати процесуални нарушения, както и че е съобразен със закона. Моли съда да отхвърли жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Подробни съображения в подкрепа на оспорената заповед за прилагане на ПАМ излага в приложени към молбата писмени бележки.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.15/, е връчен лично на жалбоподателя П. В. П. от [населено място], на 27.07.2026 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата, естествено, не е подадена по предвидения в закона ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се обжалва, а направо до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на съда с Вх.№3063/29.07.2026 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.2/. От изложеното следва, че жалбата е подадена точно на 2-ия/втория/ ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок, макар и не по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание. Същата, освен това, е подадена от лице – неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед №26-1300-000062 от 21.07.2026 год./л.15/, [длъжност] в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОД на МВР - Кърджали е наложил на жалбоподателя П. В. П. от [населено място], [улица], [адрес], принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на тази ПАМ е издадена на основание нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, а от фактическа страна, прилагането на тази ПАМ е мотивирана с обстоятелството, че П. В. П., с [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], [адрес], притежаващ СУМПС [номер], за кат. С, АМ, В, Ткт, на отчет в ОДМВР – Кърджали, като водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки, не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В мотивите към заповедта е описано, че контролните точки са му отнети със следните влезли в сила санкционни актове:

1. Наказателно постановление №[номер] от [дата], влязло в сила на 30.09.2025 год. - отнети 23 (двадесет и три) контролни точки;

2. Фиш за налагане на глоба [серия] бл. №[номер] от [дата], влязъл в сила на 30.12.2025 год. - отнети 10 (десет) контролни точки;

3. Фиш за налагане на глоба [серия] бл. №[номер] от [дата], влязъл в сила на 21.07.2026 год. - отнети 10 (десет) контролни точки;

Описаното наказателно постановление, издадено от началник РУ – Кирково при ОДМВР - Кърджали, както и посочените два фиша за налагане на глоба, издадени от различни наказващи орган в структурата ОДМВР - Кърджали, ведно с разписките за връчването им на наказаното лице, са представени по административната преписка и са приети като доказателства по делото. От приложената по делото справка за нарушител/водач, изготвена от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали е видно, че към датата на изготвяне на справката, за периода от 07.04.2025 год., на жалбоподателя П. В. П. са съставени общо 2/две/ наказателни постановления във връзка с извършени от него нарушения на Закона за движение по пътищата и съответно, за периода от 20.04.2010 год. до издаването на справката, срещу същия са издадени и 45/четиридесет и пет/ фиша за налагане на глоба. С описаните по-горе наказателно постановление и фишове за налагане на глоба, на жалбоподателя П. П. са му отнети общо 43/четиридесет и три/ контролни точки, при първоначално получени 39 контролни точки.

Последно издадения Фиш за налагане на глоба [серия] бл. №[номер] от [дата]/л.26/, издаден от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с който, на жалбоподателя П. П. са му отнети 10 контролни точки, е влязъл в сила на 21.07.2026 год., според положената заверка на същия, като тук следва да се посочи, че към датата на издаването на този Фиш за налагане на глоба – 12.07.2026 год. и преди влизането му в сила, на жалбоподателя, като водач на МПС, са му били останали 6/шест/ контролни точки.

По делото, към датата на приключване на устните състезания и приемането му за решаване, не са представени никакви доказателства жалбоподателят да е възстановил частично броя на контролните точки след преминато допълнително обучение на водачите на МПС, по реда и при условията на Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр.26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), като въобще няма и твърдения в такава насока.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява недоказана и неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед №292з-2454 от 11.09.2025 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.18-л.19/, за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. С тази заповед, на основание на чл.43, ал.4 от ЗМВР, в изпълнение на изискванията на чл.172, ал.1, 2, 3 и 4 и 4а от ЗДвП и Заповед с Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи/л.21-л.23/ относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, са оправомощени длъжностни лица, които да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП, като съответно, като такива оправомощени длъжностни лица, в т.1, абзац шести от заповедта, са посочени длъжностни лица – [длъжност] в сектор „Пътна полиция” – Кърджали при ОДМВР – Кърджали – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Кърджали.