Решение № 6060 от 22.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6060

Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ МОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20267180700446 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл.203 и сл. от АПК. Образувано е по искова молба на В. Ц. К. /Затвора Пловдив/, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място] с иск за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 евро за причинени неимуществени вреди за период 19.08.2025г. до 11.02.2026г. по време на престоя му в Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик, вследствие на отменена като незаконосъобразна заповед № Л-03-475/14.08.2025 г. на директора на ГДИН София, както и вследствие на незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника в посочения период.

В исковата молба се сочи, че със заповед № Л-03-475/14.08.2025 г. на директора на ГДИН София е разпоредено преместването на ищеца от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик. Въз основа на заповедта, на 19.08.2025 г., ищецът бил насилствено изведен от килия № 5 в Затвора Пловдив и закаран в Затвора Пазарджик. Там ищецът бил поставен в продължителна изолазция в килия № 114, , но и бил извеждан сам на каре. Още в Затвора Пловдив го принудили да предаде на домакина законно притежавани от него техника- телевизор, радио, тример за подстригване, вентилатор, която го уверили, че ще бъде изпратена в Затвора Пазарджик до три –четири дена, което не се случило. Едва на 10.09.2025 г. техниката му била предадена в Затвора Пазарджик. Твърди се още, че след като с решение № 5625/08.12.2025 г. на АС Пазарджик цитираната по- горе заповед на директора на ГДИН София била отменена, ищецът дълго време не бил върнат в Затвора Пловдив.

В резултат на тези нарушения, ищецът пребивавал в пенитенциарно заведение, различно от това по постоянния му адрес, което затруднило посещението му от близки, познати, адвокати по повод водените от него административни дела и по този начин бил поставен в неблагоприятни условия. На второ място бил поставен в продължителна изолация до края на септември 2025 г. В резултат на липсващата му техника, ищецът твърди, че бил лишен от обществена информация, в най- големите жеги без вентилатор.

В съдебно заседание, ищецът и процесуалният му представител адв. Г., поддържат иска в цялост.

Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [населено място], чрез процесуалния си представител, юрк. Ч. оспорва иска, като счита същият за недоказан.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщено към доказателствения материал е и адм. д № 1096/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, чийто предмет е бил законосъобразността на заповед № Л-03-475/14.08.2025 г. на директора на ГДИН София.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора Пловдив при специален режим.

Със заповед № Л-03-475 /14.08.2025 г. на Директора на ГДИН София, същият бил приведен от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на 19.08.2025 г. Като фактическо основание за издаването на заповедта било посочена необходимостта да бъде преместен в друго пенитенциарно заведение, предвид извършвания ремонт в Затвора Пловдив и ремонтните работи, застрашаващи живота и здравето му. В тази връзка било и издавеното разпореждане по адм. д. 1546/2025 г. по описа на АС Пловдив. Изрично било допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60 от АПК.

Цитираната заповед била обжалвана от К. пред АС Пазарджик, като по жалбата му било образувано адм. д № 1096/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С решение № 5625/08.12.2025 г. на АС Пазарджик цитираната по- горе заповед на директора на ГДИН София била отменена, като съдът приел, че условия за изтърпяване на наказанието на К., въпреки осъществявания ремонт, могат да бъдат осигурени и в Затвора Пловдив.

На основание цитираното съдебно решение, със Заповед № Л-03-74/28.01.2026 г. на директора на ГДИН София, К. бил обратно приведен в Затвора Пловдив

По делото е приложена справка Вх. № 6771/31.03.2026 г. от Началника на Затвора Пазарджик, видно от която ищецът е осъществявал престой на открито сам от 21.08.2026 г. до 01.10.2025 г., поради адаптационния период, специфичните особености на „специален режим“ под който е била поставен и съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 от ЗИНЗС.

Видно от същата справка, след постъпването си в Затвора Пазарджик, ищецът е получил на 29.08.2025 г. ръчен часовник с посочен модел и марка, на 10.09.2025 г. е получил машинката за подстригване и адаптер, радио, USB кабел, вентилатор, телевизор с дистанционно управление и кабел за антена, всички с посочени марка и модел. Получаването на посочените технически устройства се установява и от приложени по делото служебни бележки с № 115 и от 117-120.

Посочено е още в цитираната справка, че техниката в Затвора Пазарджик се приема всяка сряда от 09.00-11.00 ч., след предварителна молба на лишения от свобода и съответно одобрение на Началника на Затвора.

Приложен е приемо- предавателен протокол от 19.08.2025 г., съгласно който на стоковеда в Затвора Пловдив са оставени на съхранение от В. К. описаните по- горе вещи.

Представена е по делото още строителна документация за извършвания в Затвора Пловдив ремонт.

В качеството на свидетели по делото са разпитани С. Г. Р., Д. Б. А. и Б. М. А.. От показанията на св. Р. се установява, че познава ищеца от момента, в който го довели в Затвора Пазарджик. Приблизително 15-20 дни бил изолиран К.. Не му дали телевизор. След пристигането си дълго време имал проблем с нагласяването, правели му обиски всеки ден. В килията на К. било тъмно заради допълнителните решетки, било и много топло без вентилатор.

От показанията на св. А. се установява, че познава К. от пазарджишкия затвор. К. правел сам каре един месец. Също толкова време нямал телевизор. След като правели заедно каре, К. му споделил, че бил незаконно преместен от Затвора Пазарджик.

От показанията на св. А. се установява, че са в един и същи коридор и различни килии в Затвора Пловдив. Внезапно го преместили в Затвора Пазарджик, като при заминаването си бил в много тежко състояние. Много бързо му напълнили един сак и заминал. Сред като се върнал, споделил, че имал проблеми с техниката, правели му претърсвания, самото преместване било направено по незаконен начин,, както и връщането му обратно също било направено по незаконен начин.

Съдът подходи особено внимателно към показанията на св. А. и Р. поради тяхната тенденциозност и заинтересованост, предвид служебно известния на съда факт за множеството дела, които водят срещу ответника. Затова съдът прие да кредитира показанията на тези свидетели само доколкото не противоречат на кредитирани от съда писмени доказателства. Що се касае до показанията на св. А., същите са изключително лаконични и не могат да обосноват самостоятелно негативни преживявания у ищеца по време на престоя му пазарджишкия затвор.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, включително и през исковия период от 19.08.2025г. до 11.02.2026г. Искът е предявен пред компетентния съд при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

По силата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 от същия закон се разглежда по реда на Глава единадесета от АПК, а ал. 2 на цитираната норма сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се явява пасивно легитимирана страна, тъй като упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище [населено място] съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Въз основа на изложеното съдът приема, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК, вр. чл. 284 от ЗИНЗС. Отмененият като незаконосъобразен акт на Директора на ГДИН София представлява административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода съобразно правното им положение и статут.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и следващите от АПК, а чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразен акт при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служител в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" осъдителен иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС и е процесуално допустим, поради което подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК.

Разгледан по същество, искът се преценява като неоснователен и недоказан по следните съображения:

Нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. В този смисъл, за да бъде призната основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди, в случая на ищеца.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df91e6dc-457c-41a7-8560-c41993f3137a