Решение № 782 от 05.11.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Кюстендил, 05.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20221520100332 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. и Й.

К.и против С. С..

В исковата молба се сочи, че ищците по делото са съпрузи, считано от 30.06.1991г.

С Нотариален акт № 140, том VI, дело № 3255/1996г. на нотариус при КРС К. С. и ответника С. придобили при равни права следния недвижим имот:

-УПИ, целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м., находящ се в с. П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден за имот планоснимачен номер петдесет и седми) в квартал 13 (тринадесети) по плана на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994г. на кмета на общ. Н., при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С.С. А. и В. Й. Ш., при граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с.

Пелатиково, ведно с построената в този имот жилищна сграда, както и плевнята в същия имот.

С НА № 189, том XIV, дело № 6078/1997г. на нотариус при КРС, К. С. и съпругата му С.С. прехвърлили на втория ищец Й. К. срещу задължение за гледане и издръжка собствената си ½ (една втора) ид.ч. от така описания погоре имот.

С НА № 103, том X, дело № 1572/2011 г. на Служба по вписванията 1

(нот. акт. № 1м том III, дело 336/2011 г. на нотариус № 325 на НК на РД – Б.

А.) на 04.10.2011 г., т.е. по време на брака на двамата ищци, вторият от тях продал на първата от тях така придобитият от него недвижим имот, представляващ до този момент негова лична собственост, а именно: ½ (една втора) ид.ч. от УПИ, целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м., находящ се в с. П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден за имот планоснимачен номер петдесет и седми) в кварта 13 (тринадесети) по плана на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994г. на кмета на общ. Н. при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С. С. А. и В. Й.

Ш., при граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с.

П . , ведно с ½ (една втора) ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда, както и ½ (една втора) ид.ч. от плевнята в същия имот.

С оглед горното ищците се легитимирали като собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда и ½ ид.ч. от плевнята.

Ответникът бил собственик на останалата ½ от имота, жилищната сграда и плевнята, но въпреки това се снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот по обстоятелствена проверка, а именно: НА № 166, том X, дело №1971/2017г. на Сл. Вп., респ. нот. акт. № 151, том II, рег. № дело № 296/13.10.2017г. на нотариус М. М., рег. № 603 на НК при РБ.

Сочи се, че не били налице основанията за придобиване от ответника на имота на посоченото в процесния нотариален акт придобивно основание, тъй като същият не бил владял целия процесен имот, а още по-малко – в продължение и на изискуемия се по закон срок. Имотът бил владян от Й. К. до датата на прехвърлителната сделка към съпругата му – 04.10.2011г., а след тази дата е владян, вкл. и понастоящем, от двамата ищци.

Ответникът неправилно се позовавал на давностно владение, тъй като в нито един момент не бил превърнал държането на идеалните части на двамата ищци във владение лично за себе си.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено спрямо С. Д. К., ЕГН: ********** и Й. Й. К., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. К., ул. „Ч.“ № *** че С. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.

**, вх. *, ап. ** и такъв за призоваване – гр. К., ул. „Ч.“ № ** НЕ Е собственик на процесния недвижим имот, а именно: ½ (една втора) ид.ч. от УПИ, целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м., находящ се в с.

П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден за имот планоснимачен номер петдесет и седми) в кварта 13 (тринадесети) по плана на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994г. на кмета на общ. Н., при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С.С. А.и В. Й. Ш., при граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с. П., 2 ведно ½ (една втора) ид.ч. с построената в този имот жилищна сграда, както и ½ (една втора) ид.ч. от плевнята в същия имот.

На осн. чл. 537, ал.2 ГПК се иска да бъде отменен нот. акт. № 151, том II, рег. № дело № 296/13.10.2017г. на нотариус М. М., рег. № 603 на НК при РБ, с който С. С. С. е признат за собственик на ½ (една втора) ид.ч. урегулиран поземлен имот целия с площ от 535 (петстотин тридесет и пет) кв. м., находящ се в с. П., общ. Н., обл. К., представляващ УПИ II-57 (втори, отреден за имот планоснимачен номер петдесет и седми) в кварта 13 (тринадесети) по плана на с. пелатиково, одобрен със Заповед № 17/16.02.1994г. на кмета на общ. Н., при съседи по нотариален акт: от две страни улици, С. С. А. и Васил Й. Ш., при граници и съседи на имота по скица: улица с осеви точки 39-40, улица с осеви точки 39-41, УПИ III и УПИ-I-56, всички в квартал 13 по плана на с. П., ведно с построената в този имот жилищна сграда, както и плевнята в същия имот, по отношение на една втора ид.ч. от имота и сградите, предмет на нотариалния акт.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Същият твърди, че придобил в съсобственост с тъста си К. С., при равни права, процесния недвижим имот. Едва с получаване на препис от настоящата искова молба С. узнал, че С.и съпругата му прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане своята част от имота на своя внук (тук ищец). Така осъщественото прехвърляне обаче се претендира да не е породило вещнопрехвърлителния си ефект, доколкото приобретател по сделката е трето лице - несобственик в нарушение на изискванията на чл. 33 от ЗС. Видно било, че в нотариален акт № 189, том XIV,дело № 6078/1992 г. липсвали писмени доказателства, които да обосноват валидно направено към ответника предложение (при същите условия, при които е предложено на ищеца), нито пък такива, удостоверяващи наличието на негов отказ.

Отделно, сочи се, че и да е налице придобиване от К. на ½ ид.ч. от имота, то това е станало през времетраенето на брака му с неговата съпруга, поради което и впоследствие изповядания нотариален акт № 1, том III, рег. № 5863, дело № 336 от 2011 г. на нотариус рег. № 325 при КРС противоречал на закона, тъй като нямало как имот, придобит по време на брака да бъде прехвърлен от единия от съпрузите на другия.

Сочи се също, че независимо от извършените прехвърляния, които явно били в разрез със законовите норми, ответникът никога не е виждал ищците да са идвали в имота, да имат претенции към него или да са демонстрирали собственически намерения.

Твърди, че от закупуването на имота през 1996 г. ответникът е този, който владеел своята идеална част, както и тази на съсобственика му с намерението да я свои за себе си. Винаги бил упражнявал фактическа власт върху целия имот, без да има каквото и да е съмнение, че същият е изцяло негов. С. живеел със семейството си постоянно в имота, установил 3 фактическа власт върху целия такъв със знанието и без възражението на когото и да е. До датата на депозиране на иска по настоящото производство не е имало спорове досежно фактическото разпределение, ползването и стопанисването на имота като с тези си действия отблъснал владението на съсобственика си през годините и владял явно и спокойно. Това е и което демонстрирало промяна в намерението му, а именно – такова за владеене на целия имот. Последното било обективирано и в НА за собственост на недвижим имот № 51, том II, рег. № 3307, дело № 296 от 2017 г. на нотариус № 603 при КРС.

Така, ответникът владял имота от 1996г и понастоящем като прехвърлителните сделки от 1997г. и 2011 г. не прекъснали давността му, тъй като били извършени в нарушение на закона.

Отделно, ищците не били легитимирани да предявят настоящия иск.

Легитимацията принадлежала на наследниците на К. С.

Предвид всичко изложено се иска отхвърляне на претенцията в цялост.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том VI, дело № 3255/1996г. е, че ответникът е придобил в съсобственост с К.С., при равни права, процесния недвижим имот, представляващ парцел II - втори, имот планоснимачен номер № 57 – петдесет и седем, в квартал 13 – тринадесети – по плана на с. П., С., състоящ се от 535 – петстотин тридесет и пет, кв.м., ведно със застроените в него жилищна сграда и плевня, при съседи: улица от две страни, С. С. А. и В. Й. Ш.

На 05.12.1997г. К. С. и С.С. прехвърлили на своя внук и ищец в настоящото собствената си 1/2 ид.ч. от процесния имот срещу задължението за последния да ги гледа и издържа докато са живи. Сделката била обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 189, том XIV, дело № 6078/1997г. на нотариус при КРС.

От представения нотариалн акт за продажба на недвижим имот по реда на ЗУПГМЖСВ № 1, том III, рег. № 5863, дело № 336/2011г. се установява, че Й. К. продал на съпругата си (справка заверено копие на Удостоверение за зключен граждански брак – л. 4 от делото) собствения си недвижим имот, идентичен на процесния такъв.

На 13.10.2017г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 151, том II, рег. № 3307, дело № 296 от 2017г. за останалата ½ от процесния имот, с което се легитимирал като изключителен собственик на целия имот (спр. представения на л. 47 от делото нотариален 4 акт, ведно с прилежащите му документи от нотариално дело № 296/2017г.) По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на по трима свидетели за всяка от страните, а именно – И. В., Л. В. и Д. П. (на ищцовата страна), както и Т. С., К. Я. и К. Я. – на страната на ответника.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат.

Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база събраните и преценени, както по отделно, така и в съвкупност, писмени и гласни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

В случая ищците обосновават собственически претенции върху процесния имот, при равни за тях права, на основание две прехвърлителни сделки, както следва: 1./с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 189, том XIV, дело № 6078/97г. на нотариус при КРС К.С. и С. С.продали собствената си ½ ид.ч. от имота (спр. Нотариален акт № 140, том VI, дело № 3255/1996г. за покупко-продажба на недвижим имот) на Й. К., срещу задължението на последния да поеме гледането и издръжката им докато са живи; 2./ с Нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на ЗУПГМЖСВ № 1, том III, рег № 5863, дело № 336 от 2011г. на нотариус Б.А., Й. К. продал на С. К. собствената си ½ ид.ч. от имота.