Решение № 19121 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19121 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110103974 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 65451/09.03.2023 г./ на Т. Н. П. срещу Н. Н. Ц. , с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик по придобивна давност на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор № ****, находяща се в ****, със застроена площ от 42 кв. м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 1, и на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор № *****.1, находяща се в ****, със застроена площ от 19 кв. м., предназначение: гараж, разположени в поземлен имот с идентификатор № *****. Моли за отмяна на Констативен нотариален акт № 6, том VІІ, рег. № ****, дело № ****/2022 г. на нотариус ****, в частта, с която ответницата е призната за собственик на 1/2 ид. ч. от процесните имоти. Претендира разноските по делото.

Ищецът твърди, че ответницата е негова сестра и че е напуснала общия им дом – процесната къща, през 1978 г., когато се омъжила и се преместила да живее при съпруга си, а през 1982 г. родителите им се преместили да живеят на друго място. Сочи, че той продължава да ползва самостоятелно жилището като своя собственост, включително от 1983 г. нататък живее в него заедно със съпругата и сина си, като ползва самостоятелно като свой и гаража. Излага, че е имало уговорка с баща им, че тези имоти остават за ищеца за сметка на таванския етаж в новата двуетажна къща в същия парцел, който остава за сестра му, както и че тя не проявявала никакъв интерес към процесните имоти. Твърди, че е владял имотите като свои, сестра му никога не е оспорвала владението му, а то е било непрекъснато, спокойно, несъмнено и явно, като всичко това го мотивирало да извърши подобрения на къщата – санирал я, изградил баня и тоалетна, направил основен ремонт на стаите и осигурил ново обзавеждане. Счита, че е станал собственик по наследство от родителите си на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, а по силата на придобивна давност въз основа на осъществявано повече от 10 години давностно владение, установено през 1982 г., е придобил другата 1/2 ид. ч. от имотите, върху която сестра му е загубила правото си на 1 собственост. Излага, че въпреки това по инициатива на ответницата въз основа на обстоятелствена проверка е съставен Констативен нотариален акт № 6, том VІІ, рег. № ****, дело № ****/2022 г. на нотариус ****, с който е признато правото й на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти по наследство от родителите им.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените искове. Признава, че е сестра на ищеца. Твърди, че техните родители **** П.а и **** П. П. са закупили дворното място през 1975 г., без да оформят нотариално сделката, а нотариалното прехвърляне е извършено през 1990 г., но още преди това те построили процесните жилищна сграда и гараж. Сочи, че двамата с ищеца ги притежават по наследство от родителите си и са съсобственици при равни квоти, но поради липса на документ за тях заедно са депозирали Молба-декларация в ****, за придобиването им по давност и наследство, като ищецът е взел активно участие в процедурата. Оспорва брат й да е получил владението върху процесните имоти от родителите им, при това – поради наличието на уговорка таванското помещение в новата двуетажна къща да е за нея. Оспорва твърдението, че той ги е владял явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано със знанието на родителите им и с нейно знание, като твърди, че ищецът никога не е отричал собственическите права на техните родители, нито нейните права върху имотите, придобити по наследство. Оспорва той да е владял имотите в сочения от него период. Излага, че баща им е живял в процесната къща до смъртта си на 25.04.2013 г., постоянният му адрес е бил там и дотогава я е владял, като през 2008 г. тя също е живяла няколко месеца в нея, защото се грижела за него. Акцентира, че от смъртта на баща им до съставянето на Констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка не са изминали повече от 10 години. Оспорва брат й да е живял 40 години в процесната къща, като твърди, че той е бил в брак само в периода от 1982 г. до 1984 г., в периода от 1989 г. до 1995 г. е работил непрекъснато в Русия, като през това време е построена втората къща и в този период в процесната къща живял техният чичо, след завръщането си ищецът е живял на друго място, а в периода от 2003 г. до 2004 г. е работил в ****. Не оспорва, че той живее в къщата и я ползва понастоящем, но изтъква, че това не означава, че я свои. Счита, че той е само държател на нейната идеална част, като твърди, че не е извършил действия по манифестиране пред нея на промяна в намерението при упражняването на фактическата власт по отношение на нейната идеална част, като дори синът му й е предложил да купи притежаваната от баща му идеална част от процесните имоти. Изтъква, че извършването на ремонти и подобрения са действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за които той може да има претенция към нея по чл. 30, ал. 3 ЗС, но те не са достатъчни за извод, че е установено владение върху чуждите идеални части. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за собственост на 1/2 ид. ч. от жилищна сграда и от гараж. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на спорните 1/2 ид. ч. от процесните имоти на соченото основание – въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, което предполага да докаже, че в твърдения период от време с начален момент от 1982 г. е осъществявал владение върху целите имоти, включително върху спорните 1/2 ид. ч. от тях /т.е. че ги е държал лично или чрез другиго като свои/, като владението е осъществявано непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Ответницата следва да проведе насрещно доказване, че е собственик на спорните 1/2 ид. ч. от процесните имоти по силата на наследствено правоприемство от своите родители и че ищецът е само техен държател.

С Определение № 19449/01.06.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда 2 доклад, приет без възражения от страните, са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът и ответницата са брат и сестра и че процесните имоти в миналото са били собственост на техните родители. Доколкото ищецът твърди, че е придобил имотите по придобивна давност с начало на владението от 1982 г., то следва да се приеме за безспорно, че до 1982 г. те са били собственост на родителите на страните.

От показанията на свидетелите П. и ****, които единствени имат непосредствени възприятия и ясни спомени за момента на построяване на процесната жилищна сграда в ****, **** /т. нар. стара или малка къща/, се установява, че тя е построена от бащата на страните в периода между 1974 г. и 1977 г. Конкретни данни за момента на построяване на процесния гараж липсват по делото, но от показанията на свид. **** следва, че поне до 1974 г. мястото е било празно, а от показанията на свид. **** се изяснява, че към м. 11.1982 г. в двора вече е имало гараж. От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том ХХV, дело № ****/1990 г. на нотариус при СНС – ВРС, поправен с Нотариален акт за поправка № ***, том ХХХ, дело № ****/1991 г. на нотариус при НС – ВРС, е видно, че дворно място, находящо се в землището на ****, с пространство от 762 кв. м., съставляващо имот № ***, парцел ІХ в кв. ****, м. **** /за което не се спори между страните, а и се установява от удостоверенията на л. 42 – 44 от делото, че е идентично с поземления имот, в който са построени процесните жилищна сграда и гараж/, е придобито от **** П. П. чрез покупко-продажба едва на 14.06.1990 г. Следователно към датата на построяването родителите на страните не са били собственици на земята, в която е извършено строителството, поради което е липсвал документ за собственост на процесните сгради на тяхно име. Този извод се потвърждава и от Молба-декларация с вх. № ****/05.10.2022 г., подадена от ищеца и ответницата до нотариус чрез Кмета на ****, за признаване на правото им на собственост върху недвижими имоти с идентификатори **** и *****.1, разположени в поземлен имот *****, чрез извършване на обстоятелствена проверка, защото нямат документ за собственост. Молбата-декларация е подписана от двамата молители. Към нея е приложен опис на процесните имоти, подписан от двамата молители, в който изрично са декларирали, че са ги придобили по наследство от родителите си **** П.а и **** П. П.. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ищецът не е оспорил подписа си в посочените документи, поради което тяхната формална доказателствена сила не е оборена. Ето защо съдът приема, че документите са подписани именно от него, а възражението му в исковата молба, че производството по обстоятелствена проверка е инициирано от сестра му без негово знание и съгласие, е неоснователно.

Въз основа на подадената от страните молба-декларация е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 6, том VII, рег. № ****, дело № ****/2022 г. по описа на Нотариус **** ****, с рег. № *** на НК, с който ищецът и ответницата са признати на основание давностно владение и наследство за собственици на процесните недвижими имоти, построени върху поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в ****, ****, с площ от 773 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал ****А, парцел IX.

Ищецът твърди, че с нотариалния акт неправилно е признато право на собственост на сестра му върху 1/2 ид. ч. от процесните сгради, като сочи, че той е придобил тези идеални части по придобивна давност с начало на владението от 1982 г.

Непрекъснатото владение върху недвижима вещ, упражнявано в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, е уредено от закона като оригинерно основание за придобиване на собствеността. Като елементи фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС включва упражняването на владение постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено и изтичането на определения в закона период от време с продължителност 10 години.

Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението 3 върху вещта, а изчисляването на давностния срок се извършва по правилото на чл. 72 ЗЗД.

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен – фактическо господство върху определена вещ /corpus/, и субективен – намерението вещта да се държи като своя /animus domini/. В чл. 69 ЗС е въведена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

За да е налице фактът на владение, е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: да е постоянно, т. е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 ЗС/; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено, нито е поддържано с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.