Решение № 2377 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2377 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100508756 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1146/25.01.2023 г., постановено по гр. д. № 34267/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, са отхвърлени предявените от Ц. Г. П. срещу етажната собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 49, вр. чл. 52, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането й да му заплати следните суми: 340 лева – дължима от ответника сума за ремонт, представляваща 1/2 от общата сума от 680 лева съгласно договор за ремонт; 100 лева – направен извъндоговорен разход за ремонт на улук и водосточна тръба; 110 лева – разход за подготовка, нотариална заверка и изпращане препоръчано чрез Български пощи на покани на собственици на етажна собственост на бул. ****; 5400 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във вътрешно безпокойство, непреодолим стрес, цялостно нарушение на душевното спокойствие, нарушаващо здравословното състояние на 77-годишен човек, подронване на авторитета чрез подигравка от страна на ответника.

Посоченото решение е обжалвано от Ц. Г. П.. В жалбата си въззивникът излага подробни твърдения относно фактологията по делото и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради процесуални нарушения на районния съд във връзка с допускането и преценката на доказателствата. Сочи, че от данните по делото може да се направи извод, че г-жа Т. предварително е планирала да го унижи, отказвайки да 1 подпише договора за възлагане на ремонт, въпреки всички устни договорки преди това, и да заплати дължимите суми за осъществените ремонтни дейности. По този начин бил реализиран опит за измама, чрез която Ц. П. да понесе всички произтичащи от ремонта разходи. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от собствениците в етажната собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, представлявани от адв. Н. Н., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

С определение № 17325/15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 34267/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, е оставено без уважение искането на Ц. Г.

П. за изменение на постановеното по същото дело решение № 1146/25.01.2023 г. в частта за разноските.

Срещу това определение е депозирана частна жалба от ищеца Ц. Г. П., с доводи за неговата неправилност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, представлявана от адв. Н. Н., с който се взема становище за правилност на обжалваното определение.

Софийски градски съд, с оглед на доводите на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба Ц. Г. П. излага твърдения, че в периода 2015-2018 г. междинна стена, обща за две сгради: едната на ул. „****“ № 25 и 27, в която живее той, а другата – на бул. ****, непрекъснато се наводнявала при дъждове. Сочи, че стената се намирала в помещение - бивш склад на „Плод и зеленчук“, впоследствие ползващ се от собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул. „****“ № 25 и 27. Тъй като през пролетта на 2019 г. започнали да падат тухли от стената и се появили отвори, ищецът се свързал с К. Т. - управител на етажната собственост на сградата на бул. ****, и се договорили да бъде извършен ремонт, като стойността му бъде поделена между двете етажни собствености. През есента на 2019 г. ищецът постигнал устна договорка с управителя на етажната собственост на бул. **** ремонтът да се извърши през пролетта на 2020 г., като етажните собственици на ул. „****“ № 25 и 27 се заели с организацията и контрола върху изпълнението, намерили изпълнител, който да извърши ремонта, закупили материалите и ги доставили с личен транспорт. След проведена среща с К. Т. и ангажиран от нея експерт, тя дала устно съгласие за извършване на ремонта съгласно договорени по време на срещата параметри, поела ангажимент от страна на етажната собственост на бул. **** да бъде изработена и монтирана предпазна мрежа върху отводняващия канал в шахтата. Впоследствие Т. отказала да подпише изготвения договор за възлагане на ремонт, поради което същият бил подписан единствено от страна на ищеца, от името на етажната собственост на ул.

2

„****“ № 25 и 27, като възложител, тъй като Т. отказала под предтекст, че не следва да се извършва авансово плащане за ремонт и не желае да изписва личните си данни в договора. Ремонтът започнал в края на месец юли 2020 г., като в хода му се установило, че причина за наводняването бил запушен улук на сградата на бул. ****, поради което водосточната тръба била демонтирана, ремонтирана и поставена отново от изпълнителя, които дейности били извън предмета на договора за възлагане на ремонт. Ремонтът приключил в края на октомври 2020 г., без управителят на етажната собственост на бул. **** да подпише договора, да приеме работата и да изпълни задълженията на ответната етажна собственост по договора. Т. преустановила вскякакъв контакт с ищеца, който се опитвал да се свръже с нея, включително чрез другите живущи в сградата, което положение продължавало и към момента на сезиране на съда. Според ищеца с това си поведение К. Т. проявила „недопустима недобронамереност“, като отказала да изпълни поетите задължения от страна на етажната собственост на бул. **** във връзка с ремонта и сочело на намерения разходите за ремонта да бъдат понесени само от етажната сосбтвеност на ул. „****“ № 25 и 27. Ищецът твърди, че е изготвил покана за изпълнение на задълженията към всеки от етажните собственици и я пуснал в пощенските им кутии, но не последвала никаква реакция. Поради това ищецът изпратил до К. Т., като управител на етажната собственост на бул. ****, нотариална покана за изпълнение на задълженията по договора за ремонт на междинната стена и за ремонта на улука и водосточната тръба, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Отказът да бъдат изпълнени задълженията поставил ищеца в „безизходното положение“ да заплати разходите за ремонта на междинната стена от 680 лева и за ремонта на улука с водосточната тръба в размер на 100 лева. В резултат на получената нотариална покана, етажните собственици на бул. **** изпратили до ищеца пощенски запис за сумата от 340 лева, която той отказал да получи, тъй като не бил изпълнител по договора за ремонт и нямал право да я получи. Впоследствие били заявени и разходите за отправените покани, но Т. отново отказала да ги възстанови. С отказа си да заплати направените разходи тя принуждавала ищеца, който бил пенсионер на 77 години и извършил огромна по обем работа във връзка с организацията и осъществяването на ремонта, да поеме всички разходи за същия, както и да понесе нанесените му морални вреди поради уронване на достойнството му от неуважителните действия на управителя на етажната собственост на бул. ****. След отказа да получи сумата, с ищеца се свързала г-жа С., която се представила като член на ръководството на етажната собственост на бул. **** и заявила, че иска да съдейства за решаване на проблема. Тя се срещната с П., но не се съгласила с представения от него списък на разходите и поискала документи за закупените материали и транспорта, които ищецът отказал да представи.

Впоследствие с нов пощенски запис на ищеца била изпратена сумата от 332,50 лева, с отбелязване, че се приспадат разходи в размер на 7,50 лева за повторно изплащане на 3 дължимата сума, което била повторна подигравка и унижение за ищеца. Той отново отказал да приеме сумата, тъй като същата се дължи на изпълнителя по договора за ремонт.

В изпълнение на указания на районния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба ищецът е уточнил, че предявява исковете в лично качество, а не от името на етажните собственици на сградата на адрес ул. „****“ № 25 и 27.

Действията, породили претендираните от него вреди, били: отказът на управителя на етажната собственост на бул. **** да подпише договора за ремонт и да плати на изпълнителя, да изпълни устна договорка да обезопаси отводнителен канал от запушване на шахтата към сградата, причина за нанасяне на разрушителни въздействия на междинната стена; принуждаването на ищеца да заплати разходите за ремонтните дейности; отказът да заплати задълженията си по договора за ремонт и допълнителните разходи за ремонт на улук и водосточна тръба, както и за отправените покани; неуважителните действия по изпращане на дължимите суми чрез пощенски запис; отказът от страна на К. Т. и останалите етажни собственици на сградата на адрес **** да съдействат за разрешаване на проблема; принуждаването му да претърпи и преглътне всички нанесени му морални и уронващи авторитета и достойнството му вреди от недостойните действия на управителя на етажната собственост и отделните собственици на обекти в сградата на адрес ****.

В срока по чл. 131 ГПК етажните собственици на сградата, находяща се в гр.

София, бул. ****, представлявани от управителя К. Т., оспорват исковете по основание и по размер. Оспорват описания в исковата молба ремонт на процесната стена да е бил неотложен и необходим за съхраняване и предотвратявне на срутване на стената, както и да са били налице описаните от ищеца повреди по нея. Считат, че основната причина за извършване на ремонта било желанието на ищеца да си осигури спокойствие при ползването на пространството в близост до стената като гараж, като ответниците не са станали причина са каквито и да е повреди по стената и не са възпрепятствали извършването на ремонта. Оспорват, че е било налице съгласие от тяхна страна за извършване на ремонта и заплащане на процесните суми, както и че по време на ремонта са одобрявали допълнителни ремонтни работи; че при ремонта са били вложени материали и труд по средни пазарни цени към момента на извършването, както и на стойността на която ищецът претендира, че са вложени. Оспорват да е налице приемане от тяхна страна на завършени ремонтни работи. Считат, че не са се обогатили са сметка на ищеца, респективно той е обеднял поради тяхното поведение.

Твърдят, че не е извършен ремонт на процесната стена и улук в обема, който се сочи в исковата молба, както и че не са извършени сочените от ищеца разходи за доставка на материали. Оспорват ищецът да е заплащал по договора за ремонт сума, по-висока от 340 лева, както и допълнително сумата от 100 лева за ремонт на улук - собственост на ответниците. Оспорват процесната стена да е обща част на двете сгради. Не било ясно 4 дали ищецът претендира сумите за имуществени вреди на деликтно, договорно или на извъндоговорно основание. Оспорват се твърденията за проявено към ищеца неуважение. Напротив, в знак на уважение и добронамереност те се съгласили да заплатят претендираната от ищеца сума в размер на 340 лева, без каквито и да било доказателства, че ремонт на процесната стена е бил извършен и че е бил извършен в обема, претендиран от ищеца. Поради това изпратили сума в размер на 340 лева с пощенски запис, въпреки убеждението си, че не я дължат. Към отговора е представен препис от протокол № 80/24.06.2020 г. от проведено общо събрание на етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, бул. ****, в който е обективирано решение за избор на К. Т. за управител на етажната собственост.

Пред въззивната инстанция исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности, в изпълнение на които ищецът-въззивник е депозирал уточнителна молба от 27.10.2023 г. В същата сочи, че стената е собственост на само етажните собственици на сградата на бул. ****, като в същото време въвежда твърдения, че представлява междинна стена, неразделна част от констукцията на сградата на бул. **** и част от съществуващо хале, използвано като гараж, което е собственост на етажните собственици на сградата на ул. „****“ № 25 и 27. Излагат се подробни твърдения относно лошото състояние на стената вследствие на течове; че е подписан договор за възлагане извършването на ремонта на стената на стойност 680 лева, като договорът бил подписан само от страна на етажните собственици на сградата на ул. „****“ № 25 и 27, а етажните собственици на сградата на бул. **** отказали да подпишат договора. Ищецът заявява, че като представител на етажните собственици на сградата на адрес ул. „****“ № 25 и 27, заплатил на изпълнителя по договора за възлагане на ремонт сума в размер на 340 лева, а лично заплатил сумата от 433,93 лева, от които претендира от етажните собственици на сградата на бул. **** само 340 лева. Сочи, че сумата от 100 лева за ремонт на водосточната тръба е дължима на изпълнителя по договора на ремонт С.Д.. Изложени са твърдения, че изпращаните суми чрез пощенски запис от етажните собственици на сградата на бул. **** – първо в размер на 340 лева, а след това в размер на 332,50 лева, не са прети от ищеца, тъй като са дължими единствено на изпълнителя на ремонта С.Д..