Решение № 506 от 05.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пловдив , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Павел Т. Павлов при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20205330117083 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл.200 от КТ.

Ищецът В. В. К. от с. *** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 02.02.2019 г., в размер на 100 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 02.02.2019 г., по изложените в исковата молба и в писмено становище съображения. Претендира разноски както и адвокатско възнаграждение за пълномощника при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът “***” ЕООД – гр. *** в срока по чл.131 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не взема становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение при ответника като “***”, както и, че действително на 02.02.2019 г. по време на работа на строителен обект на ответника „***“ в гр. *** около 8.00 часа ищецът е декофрирал вече излят бетон, като за целта е бил стъпил на платформата на строително скеле на височина около три метра и по време на извършваната работа, поради нестабилност на конструкцията на скелето, пострадалият е залитнал и е паднал на земята - като злополука е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от 1

КСО с Разпореждане № 5104-15-112/19.04.2019 г. на Длъжностно лице от НОИ – ТП ***град.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, претърпяната от ищеца трудова злополука е довела сериозни телесни и здравословни увреждания на В.К. – фрактура на втори лумбален прешлен, фрактури на таза, проксимална фрактура на дясна предмишница, фрактура на девето ляво ребро, както и белодробна контузия, като за лечение на уврежданията ищецът е преминал множество операции, бил е лекуван продължително както в ***, така и в ***, а медикаментозното и рехабилитационното му лечение продължава и понастоящем, като освен това следствие злополуката ищецът е трайно инвалидизиран и с последно определени 68 % трайно намалена работоспособност по причина на трудовата злополука със срок на определения процент трайно намалена работоспособност до 01.07.2021 г.

Както вече бе посочено, ответното дружество не е представило отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взело становище по иска, не е ангажирало доказателства, не е изпратило процесуален представител за съдебното заседание по делото на 01.04.2021 г. и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, искът е вероятно основателен – налице са условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди, а изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищеца поради злополуката, техният траен характер, възрастта на ищеца (над 52 години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е именно 100 000 лева, и искът да бъде уважен в пълния предявен размер, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на трудовата злополука – 02.02.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, и предвид направеното от пълномощника на ищеца - адв. П.К. в съдебното заседание на 01.04.2021 г. искане, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение и следва да се постанови такова, като искът се уважи изцяло.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 4 000 лева ДТ за уважения размер на иска, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. – адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адв. П.К. в размер, съобразно фактическата и правна сложност на спора и предвид постановяването на неприсъствено решение, на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** Г. Н. Б., ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. К., ЕГН **********, от с. ***, ***, със съдебен адрес: гр. ***, ***. П.К., СУМАТА 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 02.02.2019 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 02.02.2019 г., до окончателното й изплащане, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 4 000 лева ДТ.

ОСЪЖДА “***” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА *** П. Д. К., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с препис за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд

/П/

– Пловдив:

П.Павлов

3