Решение № 158 от 23.10.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157 гр.

Перник, 23.10.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 151 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на

С.Д.М., ЕГН **********, срещу Решение № 278 от 07.07.2023 г., постановено по АНД № 952 по описа за 2023 на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7302007/2022, издаден от ОДМВР - Перник, с който на С.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв /петдесет лева/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.

21, ал. 1 от същия закон.

Недоволен от решението на районния съд, касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш.

Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2022 г. в 11:58 часа в гр. Перник, ПП I-6 км., 81+400, бензиностанция NPC посока към гр. София при ограничение от 60 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3 км/час в полза на водача, се е движел лек автомобил с марка "БМВ", модел "530 ДХдрайв", с регистрационен номер ****, управляван от жалбоподателя, със скорост 78 км. в час.

Превишението на разрешената скорост за управление на моторно превозно средство било установено с автоматизирано техническо средство тип

АRH САМ S1, № 11743d0. Въз основа на заснемането бил издаден (ЕФ) серия К, № 7302007/31.01.2022г., в който са посочени датата и мястото на осъществяване на нарушението.

Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна районният съд приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, за което на извършителя му е наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание – „глоба“ в размер на 50 лв.

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на отговорността на С.М. за нарушението. Неоснователно в касационната жалба се претендира приложимост на давностните срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за електронните фишове издадени на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. За електронните фишове е приложима специалната уредба в чл. 189, ал. 4 и следващите от ЗДвП. По дефиницията в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш безспорно не е акт за установяване на административно нарушение, поради което са различни изискванията за неговото съдържание и правилата за издаването му. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш се издава по утвърден образец за цялата страна с изискване да съдържа посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Тъй като ЕФ е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система и не е волеизявление на физическо лице, без значение е датата и името на този, който извършва техническата дейност по разпечатването му на хартия. За разлика от ЕФ, АУАН е волеизявление на оправомощено за това длъжностно лице, с което се повдига и предявява обвинение на дадено лице за извършване на административно нарушение, поради което ЗАНН изисква задължително в АУАН да са посочени дата на съставянето му, имената и длъжността на органа, който го съставя и подписа му.

За разлика от производствата, при които е съставен АУАН и издадено НП, глобата, по което се заплаща в размера определен в НП или в решението на съда по обжалването му, при ЕФ в чл. 189, ал. 9 от ЗДвП е предвидено, че глобата наложена с него се дължи в по-малък размер от наложената – в 70 на сто от нейния размер, ако се плаща в срока по ал. 8.

Аргумент за съществените различия в производството по издаване на ЕФ на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП спрямо производството по съставяне на АУАН в ЗАНН е и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, съгласно която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Тоест последиците на влезлия в сила електронен фиш са същите, каквито са последиците на влязлото в сила НП, но ЕФ и НП не са приравнени нито по съдържание, нито по процедура на издаване. Тъй като електронния фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е нито АУАН, нито НП, по препращането в чл.

189, ал. 14 от ЗДвП за неуредените въпроси към ЗАНН, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП са неприложими за електронния фиш, а са приложими по препращане в чл. 11 от ЗАНН разпоредбите за абсолютната давност в НК.

Предвид изложеното за нарушение на ЗДвП като процесното, изразяващо се в управление на МПС от С.М. на 31.01.2022г. в населено място със скорост с 18 км/час над максимално разрешената от 60 км/час, което е установено и заснето с автоматизирано система и е издаден електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, с който е наложено административно наказание "глоба" е приложима е абсолютната давност от четири години и половина в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. От датата на нарушението 31.01.2022г. не са изминали четири години и шест месеца към датата на постановяване на Решение № 278/07.07.2023 г. на РС – Перник, с което ел. фиш е потвърден, нито към настоящия момент.

Поради това доводите в касационната жалба за отмяна на решението на РС-Перник и за отмяна на ел. фиш поради изтекъл давностен срок следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Перник е направен извода, че в производството по издаване и връчването на ел. фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му като незаконосъобразен.

Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, нарушението е квалифицирано правилно и за него е наложено предвиденото административно наказание "глоба" в размера в приложимата разпоредба, на отговорния за извършването му субект.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение.

То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не са налице основания за неговото изменение.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По разноските:

Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд – Перник.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 278 от 07.07.2023 г., постановено по АНД № 952/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/