Решение № 98 от 18.03.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Монтана, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630100753 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Заявена е нищожност на договора в отделни клаузи, както и е направено възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане.

*ЕМ*, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул."Рачо Петков – Казанджията № 4-6, *****, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Михаела Милушева и адвокат П. В. В., вписан в САК, е предявило иск срещу И. Д. А., ЕГН **********, от град Монтана, ул. Тимок 3 и цена на иска 500 лв.

В исковата си молба твърди, че на ******** г. в гр. Монтана е сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ******R-RЗ6****** между „*О*Б*Б*, ****** в качеството на Кредитор и И. Д. А., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател, по силата на който *О*Б*Б* ****** предоставя на Кредитополучателя кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер на 500 лв.

/петстотин лева/. Кредитът се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 15 от Договора. След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към *О*Б*Б* ******, като остана непогасено задължение по кредита в размер на 672,97 лева., от които 500 лв. - главница и 172,97 лв. - договорна лихва. На 26.11.2021 г. задълженията по договора за кредитна карта окончателно са падежирали.

На 15.12.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между „*О*Б*Б*, ****** и *Е*М*, с ***** и Анекс към него от 05.05.2023 г., с който задължението на И. Д. *А*, ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта от ******** г., е изкупено от ,,*Е*М*. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

Прилага съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД с изх.номер 1093/30.10.2023 г., изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика, материализирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на ІІ т.о на ВКС, Решение № З от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., І т.о, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Съгласно приложено като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно цесионерът ,,*Е*М* е упълномощен от цедента „*О*Б*Б* да извършва 1 уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения са цедирани по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г и Анекс от 05.05.2023 г.

,,*Е*М* пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 30.11.2023 г. подало по пощата до Районен съд - Монтана Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с които поискало длъжникът да бъде осъден за следните суми: 500 лв. - главница, и 172,97 лв. - договорна лихва. Образувано е частно гражданско дело № 2731/2023 г. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът И. Д.

А., ЕГН ********** е възразила по реда на чл. 414 ГПК, в резултат на което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на 28.02.2023 г. получили указания да предявят иск за установяване на вземането си срещу длъжника.

Към настоящия момент пълно погасяване на горепосоченото задължение не е осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за погасяване на усвоения от длъжника кредит да е отпаднало.

По отношение на претендираната в заповедното производство договорна лихва уточнява, че представляваното дружество на основание чл. 232 ГПК извършва отгегляне на иска.

Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за установено, че И. Д. А., ЕГН **********, дължи на ,,*Е*М*, сумата от 500 лв. - главница, както и моли да им бъде присъдена законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство, а именно: 25 лв. - държавна такса за заповедното производство, 25 лв. - държавна такса за исковото производство, 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 340 лв. - юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Посочена е банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума.

Ответникът, И. Д. А., ЕГН **********, представлявана от адвокат Н. И. И., в законоустановения срок, изразява становище, с което счита, че подадената искова молба е н***********нователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер.

На първо място, оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и доверителя и, въз основа на което да се претендира процесната сума.

Тъй като договорът за заем е вид реален договор, то не е достатъчно само съгласието на страните, за да счита същия за сключен, а следва и сумата предмет на договора да бъде реално предадена. Оспорва кредитора да е предоставил на доверителя и сумата в размер на 500 лв. - предмет на процесния договор.

Не оспорва, че подписа по представения договор за потребителски кредит и договор за издаване и предоставяне на платена карта бяла карта е на доверителя и, но твърди, че съшия е пренесен посредством специални технически средства, поради според чл. 183 ГПК отправи искане ищецът да бъде задължен да представи документите в оригинал, а в случай, че не го стори оспорените документи да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Оспорва, кредитното дружество да е издавало и реално да е предала на доверителката и кредитната карта, предмет на сключения договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 19R-36****** от ******** г.

Оспорва кредитното дружество да е имало разрешение, издадено по надлежния ред от компетентен държавен орган.

На второ място, твърди, че процесният договор за потребителски кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит. Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Грубо е нарушена и 2 императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва,колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска.

Съгласно чл. 11, ал. 1., т. 11 ЗПК, същият трябва да съдържа задължително информация за ,,размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“. Нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част лихва, и каква част – такса за обслужване на кредита.

Счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В тази връзка счита, че в случая ирелевантен е фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Не е ясно също дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за доверителя и е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава ищцовото дружество от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.

„оскъпяване“ на кредита.

Счита, че процесния договор е в нарушение на разпоредбата на чл. 12, т. 8, от ЗПК съгласно договорът за потребителски кредит, който се предоставя под формата на овърдрафт, трябва да съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Не е спазено и изискването на чл. 12, т. 9 от ЗПК, съгласно което договора за потребителски съгласно договорът за потребителски кредит, който се предоставя под формата на овърдрафт, трябва да съдържа информация относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

3

Счита, че е налице и нарушение на чл. 12., ал. 1, т. 6 от ЗПК, тъй като процесния договор няма яснота относно срока му, нито са конкретизирани падежите за плащане и отчетните периоди.

Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т.

9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата стойност н паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема, и то ако е предявил изричен иск с правно основание чл. 55/ЗЗД.

Оспорва начисленият лихвен процент по процесния Договор за потребителски кредит, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави.

На следващо място, оспорва да е налице действителен договор за цесия, сключен между „Обединена българска банка“ АД и ,,*Е*М*. В представения по делото рамков договор за цесия и приложенията към него, липсва уговорена насрещна престация, при което се налага извода, че между страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е клаузата, касаеща цената на вземането, което се прехвърля. Липсата на уговорка по съществена клауза от договора, каквато е цената на договора води до недействителност на цесията.