Решение № 330 от 31.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Перник, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500468 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 338 от 15. 04. 2024г. по гр. д. № 01897 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд :

Е обявена на основание чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК, за относително недействителна по отношение на Национална агенция по приходите, ТД на НАП София, гр. София. ул. „Триадица“ № 2. ет. 6, като процесуален субституент на държавата, представлявана от Р. В. Б.- С.- главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП София, сделката по договор за покупко-продажба, извършена с нотариален акт, вписан в СлВп под № ***, т. ***, вх. рег. № ***/***., с която М. М. К., ЕГН **********, гр. П., ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, е прехвърлила на Д. С. И., ЕГН **********, област П., община П., с. Р., ул. „***“ № ***, притежаваните от нея ***/*** ид.ч. от УПИ с площ *** кв.м., находящ се в с. Р., ул. „***“ № ***.

Са осъдени М. М. К., К. М. К. и Д. С. И. да заплатят на ТД на НАПСофия общо сумата от 360,00 лева, представляваща юрисконсултско 1 възнаграждение.

Са осъдени М. М. К., К. М. К. и Д. С. И. да заплатят общо по сметка на Пернишки районен съд сумата от 50,00 лева, представляваща дължима за производството държавна такса.

Недоволни от решението са останали М. М. К. и Д. С. И., които чрез адвокат Т. Н., са го обжалвали. Молят решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържат въззивната си жалба и в съдебно заседание, чрез адвокат Н..

Тъй като спрямо К. М. К. производството по делото е прекратено от Пернишкия районен съд с определение, постановено в публично съдебно заседание на 10. 04. 2024г., поради отказ от иска срещу него и той не фигурира в диспозитива на съдебното решение /а само в частта за разноските/, то Пернишкият окръжен съд не следва да взема предвид неговото становище.

Насрещната страна Р. В. Б. - С. - главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП София е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С депозирана писмена молба за съдебно заседание, поддържа писмения си отговор и моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Пред Пернишкия районен съд е бил предявен главен иск по чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК и три евентуални искове – първият по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, вторият евентуален иск по чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК и третият евентуален иск по 216, ал.3 от ДОПК, вр. с чл. 135 от ЗЗД. Пернишкият районен съд е разгледал главния иск по чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК и на това основание е обявена относителната недействителност на сделката, макар, че в мотивите си е обсъдил и първия евентуален иск и втория евентуален иск и е достигнал до извода, че и първия евентуален иск по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК и втория евентуален иск по чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК са основателни. В проекто-доклада, извършен с Определение № 351 от 26. 10. 2023г. /л.76 – 78 от първоинстанционното производство/ Пернишкият районен сдъд е приел, че приложима в конкретния казус е правната норма на чл. 216 от ДОПК, която макар да се намира в процесуален кодекс, регламентира /не/действителността 2 на правна сделка, поради което има материално-правен характер и именно тя е приложима към правната сделка извършена през 2016г. /явно е имал предвид 2018г./.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.

Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.

Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Във въззивната жалба се развиват доводи:

Че приложима в конкретния казус се явява правната норма на чл. 216, ал.1 от Данъчно осигурителния кодекс /ДОПК/, в редакцията й с Дв. бр.

105/2006г., с която е приет ДОПК, влязла в сила на 01. 01. 2006г.;

Че съгласно тази разпоредба, дори и да е установено, че атакуваният договор от 02. 05. 2018г. е сключен от длъжницата с намерение да се увреди публичния взискател и след деклариране на публичните задължения, това не води до извод, че за ищеца е възникнало правото увреждащата го сделка да бъде прогласена за недействителна по отношение на него;

Че не е установена и доказана предпоставката за уважаване на иска – сделката да е извършена с намерение за увреждане на на публичния 3 изпълнител, тъй като са били продадени 786/1469 идеални части от имота, за които реално са заплатени 2800лв. – цена която надвишава пазарната стойност, а отделно това е довело до увеличаване на имуществения актив на длъжницата;

Че съгласно разпределената от Пернишкия районен съд доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже конкретно публично вземане на да държавата спрямо М. К., установено по надлежен ред преди 02. 05. 2018г. и/или връчването на заповед за възлагане на ревизия (ако в резултат на същата са установени публични задължения) преди 02. 05. 2018г., което не е било доказано от ищеца.

Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд, чието решение следва да има решаващ характер, а не само проверяващ такъв, намира следното :

По делото не се спори, че Д. С. И. е майка на М. М. К. – признанията в писмения отговор от Д. И., на исковата молба по отношение на този факт.

С нотариален акт ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2018г. на нотариус Р. М., с № *** в регистъра на Нотариалната камара, М. М. К. е продала на съсобственика си /нейната майка/ Д. С. И. ***/*** идеални части /половината от общо притежавание от нея и брат й К. М. К. ***/*** идеални части/ от УПИ, представляващ дворно урегулирано място с площ *** кв.м., находящ се в с. Р., ул. „***“ № ***, за сумата от 1400лв. /половината от заплатената сума общо от нея и брат й К. М. К. в размер на 2800лв./ - л.133 от първоинстанционното производство.

Видно от представените от ищеца официални справки за задължени лица, непогасените и към датата на завеждане на иска - 02.05.2023 година, задълженията на ответницата М. М. К. са установени с Решение за налагане на финансова корекция № *** от 20.03.2017г. издадено от Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, влязло в сила с окончателно решение № 9078/08.07.2020 година, на ВАС, IV- то отд., постановено по адм.д.№ 6351/2019 година, Данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2015 г.; Декларация образец № 6 за периода от м.01.2019 г. до м. 12.2021 г.; Декларация образец № 1 за периода от м.09.2017 г. до м.12.2018 г., подробно описани по вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за плащане, в справката към 4

27.04.2023 г. /л.135 – л. 173 от първоинстанционното производство/.

Публичните задължения на К. възлизат в размер на общата сума от 77409.47 лева, от които главница в размер на 48 456.69 лева и лихва в размер на 28952.78 лева - към 27.04.2023 г.

Правната сделка е извършена на 02. 05. 2018г. между свързани лица – майка и дъщеря.

Пернишкият окръжен съд намира, че макар да се касае за правна норма, намираща се в процесуален кодекс – чл. 216, ал.1 от ДОПК, то същата има материално-правен характер, тъй като с нея се регламентират условията за относителна недействителност на правни сделки, по отношение на държавата.

При това положение правната норма на чл. 216, ал.1 от ДОПК, приета с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., има действие само за напред.

За процесния казус е относима правната норма на 216, ал.1 от ДОПК, с първоначалния й текст, така както е приета с Дв. бр. 105/2006г., с която е приет ДОПК, влязла в сила на 01. 01. 2006г. и действала до изменението й с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.

Съгласно този текст на чл. 216, ал.1 от ДОПК - Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, описани в някоя от последващите 6 точки.

Ищецът основава иска си на непогасените задължения на М. М. К., установени с :

Решение за възлагане на финансова корекция № *** от 20. 03. 2017г., издадено от Държавен фонд „Земеделие“ гр. София;

Данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2015г.;

Декларация образец № 6 за периода от м. 09. 2019г. до м. 12. 2021г.;

Декларация образец № 7 за периода от м. 09. 2017г. до м. 12. 2018г.; които са подробно описани в приложената справка за общите задължения на същото задължено лице към 27. 04. 2023г. /л.135 – л. 138 от първоинстанционното производство/.

По отношение тези основание съдът следва да отбележи следното:

-

Решение за възлагане на финансова корекция № ***, издадено от 5

Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е от 20. 03. 2017г., т.е. повече от една година преди сключване на сделката. По делото не са представени доказателства кога на М. К. й е била връчена заповедтта за възлагане на ревизия. Приложено „придружително писмо“ от 15. 05. 2017г. /л.147 от първоинстанционното производство/, че решението, с което е от 20. 03. 2017г. не е било връчено на М. М. К., но същата явно е узнала за него, тъй като го е обжалвала, въз основа на което е било образувано адм. д. № 2344/2018г. на Административен съд – София - град, чието решение, с което е била уважена жалбата на М. М. К., впоследствие е било отменено с Решение № 9078 / 08. 07.

2020г. по адм. д. № 6351/2019г. по описа на ВАС и жалбата на М. К. е била отхвърлена като неоснователна.

Следователно М. К. е знаела за постановеното Решение от 15. 05. 2017г., с което е приключило производството по установяване на публичното задължение, а атакуваната сделка е извършена след нейното узнаване - на 02.

05. 2018г. Именно с това решение е установено най – голямото публично вземане на държавата срещу М. К. – главница в размер на 4889лв, а освен това то фигурира в справката за задълженията на М. К. към 27. 04. 2023г., като главница в размер на 44081,78лв. и 27286лв. лихви – първи хоризонтален ред на стр. 7 от 8 от справката /л.138 от първоинстанционното производство/.

- Данъчната декларация по ЗДДФЛ за 2015г., фигурира като л. 139 и л.141 от първоинстанционното производство, но тя не установява публично вземане, а освен това такова вземане няма отразено и в справката за задълженията на М. К. към 27. 04. 2023г.

- Декларация образец № 6 за периода от м. 09. 2019г. до м. 12. 2021г., фигурира в справката за задълженията на М. К. към 27. 04. 2023г., но то е за период след извършване на сделката.

- Декларация образец № 7 за периода от м. 09. 2017г. до м. 12. 2018г.; също фигурира в справката за задълженията на М. К. към 27. 04. 2023г. като част от него е за периода пред сключване на сделката, а друга част е за периода след сключване на сделката.

С оглед гореизложеното следва да се отбележи, че преимуществената част от публичните задължения са установени и за тях М. К. е знаела преди извършването на сделката на 02. 05. 2018г., а само за пренебрежимо малка част такива публични задължения не са доказани в настоящето производство.