Решение № 290 от 27.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Перник, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. А.а Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720106465 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3119/2024 г. по описа на Районен съд Перник срещу И. А. В..

Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: *************. Твърди, че размерът на непогасените задължения е на стойност: 254,58 лева - главница за периода от 01.12.2020 г. до 06.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и 79,68 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.02.2021 г. до 28.05.2024 г.

Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумите, предмет на заповедното производство.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Твърди, че през **** била изградена канализация с лични средства на собствениците на имотите, конкретно неговите родители, който водопровод не е подменян от тогава.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Поддържа вече изложеното с 1 писмена молба като по указания на съда пояснява, че исковата претенция се формира единствено за доставка на питейна вода – обстоятелство, което може да бъде уточнено и във въззивното производство.

Ответникът се явява лично. Признава, че е собственик на имота, за който се твърди по делото, че е водоснабден. Оспорва дължимостта на претенцията с твърдението, че водопровода не е на ищеца, а е „техен“, както и че водата е природно богатство, за което не следва да плаща. Твърди, че изричен договор не е подписвал с ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право 2 на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобИ.е на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава 30 дни след издаването .

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

От изричното изявление на ответника, представляващо признание на неизгоден за страната факт (обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото), съдът приема, че по делото се установява първата предпоставка за уважаване на исковете – ответникът е собственик, поради което същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове. Облигационното правоотношение между него и ищеца е възникнало на основание закона и надлежно разгласените общи условия – обявено за служебно известно на съда обстоятелство, поради което възражението за липса на облигационна връзка е неоснователно.

Относно размера, съдът кредитира приета по делото ССЕ, изготвена от вещо лице, притежаващо съответните специални знания и умения. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за процесния период начисленията са извършвани служебно, като са начислявани суми единствено за доставка на питейна вода. Не са калкулирани суми за отвеждане и пречистване. Стойността на потребеното количество вода е на посочената в исковата молба сума – 254,58 лева, а обезщетението за забава в процесния период и правилата за забава, уредени в Общите условия на ищеца е в размер на 81,72 лева.

Вещото лице не е установило пълно или частично погасяване на тези задължения, но такова не е и твърдяно.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка, на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, поради което главният иск следва да бъде уважен изцяло.

3

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за изпадането на ответника в забава. Същият се претендира в по – нисък размер от установения в ССЕ, поради което за разликата над заявеното съдът не дължи произнасяне по правилото на чл. 6 ГПК.

Основното възражение на ответника е било, че водопровода е изграден от неговите родители и съселяни. Това обстоятелство обаче е правно ирелевантно и ако се установи, би било основание за осъществяване на евентуални права на собствениците на водопровода спрямо ползвателя, но не и да рефлектира на настоящото производство. Съдът приема, че сумата дължима за „доставка“ на питейна вода не е съизмерима с физическия пренос на водата посредством тръбите до даден имот. Цената за тази услуга се дължи за осигуряване на питейна вода, отговаряща на конкретни характеристики и качество (микробиологични, химични и индикативни показатели) – да е годна за консумация от човека, като се гарантира, че тя е здравословна и чиста. Съблюдават се съответни хигиенни изисквания както при подаването на водата, така и в крайната точка - в дома на потребителя. Осигурява се и се гарантира постоянно водоподаване с дебит, необходим на нуждите на домакинствата. Ето защо съдът намира и това конкретно възражение за неоснователно По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 225,00 лева, които следва да му бъдат присъдени. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100,00 лева, което също следва да бъде присъдено.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. В рамките на заповедното са доказани разноски в размер на 75,00 лева като ищецът ги претендира поради което също следва да се присъдят.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И. А. В., ЕГН ********** за сумата в размер на 254,58 лева - главница за доставка на питейна вода на адрес: ************* за периода от 01.12.2020 г. до 06.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.06.2024 г.) до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 79,68 лева - лихва за забава за периода 11.02.2021 г. до 28.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 3119/2024 г. по описа на Районен съд Перник.