Решение № 203 от 10.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100900059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 29 от Закона за особените залози, вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба на Юробанк България АД срещу отказ № 20241227125859/31.12.2024 г. на длъжностно лице при Централния регистър на особените залози, с което е отказано вписване на договор за лизинг от 04.11.2024 г. по партидата Г.П.Г..

Доводите в жалбата са, че по предходно заявление за вписване на същия договор за лизинг по партидата на гражданското дружество, с което е сключен, е постановен отказ по съображения, че дружеството е неперсонифицирано, съответно задълженията са съдружниците, като въпреки съобразяването с тези указания и заявяването за вписване на договора по партидата на единия от съдужниците пак е постановен отказ по съображения, че не е ясно до какъв размер отговаря този съдружник, при положение, че същият е съдлъжник по договора за лизинг

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Със заявление №20241227125859, подадено от упълномощен адвокат, Юробанк България АД е поискала вписване в регистъра на особените залози по партидата на физическото лице Г.П.Г. на договор за лизинг № 01638700000000-0001 от 04.11.2024 г. , като по заявлението е постановен обжалваният отказ, който , противно на поддържаните в жалбата доводи, не е мотивиран с неяснота за размера на задълженията на Г.Г. по договора за лизинг, а с обстоятелството, че това физическо лице не е ползвател на лизинговото имущество по представения договор за лизинг.

Постановеният отказ е законосъобразен именно по изложените в него 1 съображения. Целта на вписването на договори за лизинг на движими вещи, когато собствеността на същите не е обхваната от регистрационен режим, е да се постигне противопоставимост на правата на лизингодателя спрямо евентуални претенции на кредиторите на ползвателя на лизинговото имущество, тъй като по отношение на движимите вещи се презумира, че са собственост на този, който фактически ги държи / аргумент от чл.453, т.4, чл.468 и чл.482 ГПК/, каквато фактическа власт осъществява ползвателя на лизинговите вещи. По тези съображения и на вписване в ЦРОЗ във връзка с договори за лизинг подлежат имената на лизингодателя и ползвателя на вещта, т.е. лицето, което на което се предоставя фактически за ползване лизинговата вещ, като доколкото вписването се извършва въз основа на представен договор за лизинг, то имената на лизингополучателя и ползвателя следва да са установими именно от договора лизинг, за което аргумент следва от разпоредбата на чл.27, ал.4 ЗОЗ относно приложенията към заявлението, като разпоредбата изисква освен представяне на лизинговия договор и писмено съгласие за вписването относно от ползвателя.

В настоящия случай представеният договор за лизинг е сключен между Юробанк България АД и гражданско дружество – ДЗЗД Плами – 99, което е неправосубектно и посочено в договора като лизингополучател, а като съдлъжници в задълженията му са встъпили Г.П.Г., Пламии – 99 ЕООД и В.Н.Г.. Следователно доколкото лизинговия договор не сочи за ползвател на лизинговото имущество конкретно правосубектно лице, тъй като лизингополучателят, за когото е посочено да получава лизинговия актив е неправосубектен, то и няма основание въз основа на други факти, извън посочените в договора, да се извличат подлежащите на вписване обстоятелства, като няма основание нито да се изследва кои са съдружниците в гражданското дружество, нито да се избира единият от тях и посочва като ползвател, за което липсва интерес и за самия заявител, тъй като вписване по партидата на лице, което не осъществява реално фактическата власт е абсолютно безсмислено и не дава целената и посочена по-горе защита. Кой и как отговоря за задълженията по лизинговия договор няма връзка с това на кого от всичките посочени в него лица се предоставя ползването лизинговата вещ, тъй като ползването е право, а не задължение. Нещо повече, представеното писмено съгласие за вписване, с нотариална заверка на подписите изобщо не сочи за ползвател Г.Г., тъй като е дадено от него като действащ от името на гражданското дружество, но по вече изложените съображения, че фактическия ползвател може да се извлича само от лизинговия договор, не се касае за липса на документи, която изисква указания.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, с оглед което съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Юробанк България АД срещу отказ № 20241227125859/31.12.2024 г. на длъжностно лице при Централния регистър на особените залози.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3