Решение № 463 от 23.10.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Търговище, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530100169 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК по предявен иск с правно основание чл.

124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД .

Производството е образувано по искова молба от А. Й. А. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Х. Р.-САК, против ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 гр.София, като правоприемник на „Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК 204915054, с която са предявени отрицателни установителни искове за съществуване на вземане за сумата от 1008,47лв.-главница, 291,48лв. възнаградителна лихва, 210лв. обезщетение за забава и 130лв. разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1998/20212г. по описа на РСТ, както и за сумите 119,80лв. разноски, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 5лв. за издаване на изпълнителен лист, въз основа на решение по гр.д.№ 153/2012г. по описа на РСТ, като са издадени изпълнителни листове въз основа на които е образувано ИД № 20177690400336 по описа на ЧСИ И А. З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, но след образуването на посоченото ИД на 07.04.2017г. и до момента не са извършвани никакви изпълнителни действия, а ИД е перемирано, при което ищецът приема, че доколкото е изтекъл и законоустановения давностен срок по чл. 110 от ГПК за тези вземания, то за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове, претендира разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.В. Н. -ТАК, която пледира за уважаването им и постановяване на решение съобразно признанието на иска от ответника;

1 претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрисконсулт Б. П., в който се излага становище за недопустимост на предявените искове, доколкото с договор за цесия от 14.09.2018г. вземането е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225; в условията на евентуалност се оспорват исковете, като неоснователни и се иска допускане на привличането на цесионера като трето лицепомагач на ответника, като е въведено и искане за заместване по чл. 222 от ГПК;претендират се разноски.В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

С определение № 709/12.06.2024г., постановено по делото съдът е допуснал привличането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 гр.София, р-н Люлин, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, като подпомагаща ответника страна, на осн.чл.219-220 от ГПК, като е разпоредил размяна на книжа с помагача.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от помагача чрез юрисконсулт И. С., в който се излага становище за основателност на исковете, като също е въведено искане за заместване на ответника от третото лице-негов помагач в процеса по реда на чл. 222 от ГПК; претендира разноски, въвежда възражения по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК.В съдебно заседание не изплаща представител, но е депозирана молба, в която се потвърждава изявлението за признание на иска и се иска разглеждане на спора в отсъствие на негов представител.

В съдебно заседание, проведено на с17.10.2024г. по делото, ищецът е изразил желание за допускане на замяна на ответника с третото лице-негов помагач, които са изразили съгласие за замяната, на осн. чл. 222 от ГПК, като съдът е допуснал замяната на първоначалния ответник ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 гр.София, като правоприемник на „Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК 204915054 с неговия помагач „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, като производството по отношение на първоначалния ответник е прекратено.

Като е съобразил изложеното в исковата молба, заявеното изрично признание на иска от ответната страна и искането на процесуалния представител на ищеца в тази насока, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 17.10.2024 г., постановено по делото, съдът е прекратил съдебното дирене, на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

При така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно- ответникът признава иска изцяло, а ищецът иска от съда да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страните могат да се разпореждат.

2

С оглед изложеното, съдът приема, че предявените отрицателни установителни искове за съществуване на вземане за сумата от 1008,47лв.-главница, 291,48лв. възнаградителна лихва, 210лв. обезщетение за забава и 130лв. разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1998/20212г. по описа на РСТ, както и за сумите 119,80лв. разноски, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 5лв. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение по гр.д.№ 153/2012г. по отписа на РСТ, като са издадени изпълнителни листове въз основа на които е образувано ИД № 20177690400336 по описа на ЧСИ И А. З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, са основателни и доказани и същите следва да бъдат уважени изцяло, като не е нужно съдът да излага мотиви за това, на осн. чл. 237,ал.2 от ГПК.

По разноските: Ищецът е претендирал разноски, които, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 250лв. внесена държавна такса и 1300лв. платено юрисконсултско възнаграждение, като съдът следва да се произнесе по възраженията на ответника по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК. Ответникът излага подробни съображения за недължимост на разноски, вкл. и за това, че не е станал причина за завеждане на делото, доколкото не е предприемал никакви действия по събиране на вземането, като по това възражение, съдът приема следното: Със съдебната практика по определение № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2012г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. № 17/2014г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. 2062/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че не е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. При даване отговор на въпроса с последните два съдебни акта е изтъкнато, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес.В конкретния случай е налице именно такава хипотеза- отричане на правото на принудително изпълнение на процесното вземане, е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, което обстоятелство изключва приложението на чл. 78,ал.2 от ГПК, обуславящо неоснователността на посоченото възражение на ответника и оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК(в този смисъл и определение № 694/25.09.2023г по ч.т.д.№ 1325/2023г. на ВКС, II т.о.).Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцовата страна, съдът приема следното:В настоящия случай ищецът е предявил няколко иска за несъществуване на вземания за главница, лихви и разноски, като за процесуалното представителство на ищеца е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв.При преценката за наличие на прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът взе предвид, че с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските 3 страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат, но отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение и законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тя е изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер, в който смисъл е и решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., съобр. което всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.В случая доколкото адвокатското възнаграждение, платено от ищеца е за защита по няколко иска, то не може да се приеме, че размерът му и завишен, предвид и минималния размер съобр. Наредба № 1/09.07.2004 г.(ред. ДВ. бр.88 от 04.11. 2022г.), която съдът приема като база за сравнение и съобр. която за всеки от петте иска минималното адв. възнаграждение е в размер на по 400лв.(или 2000лв. общо), при което уговореното възнаграждение в размер на 1300лв. не е прекомерно, т.е. трудът на процесуалния представител на ищеца не е надценен, обуславящо неоснователността на възражението и оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.При така установеното, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер общо на 1550лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК(в този смисъл и определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС, IV г.о., определение № 102/14.03.2022г. по ч.т.д.№ 2481/2022г. на ВКС,I т.о. и др.).

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр.софия, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес център „Люлин-6“,ет.2, действащи чрез юрисконсулт С. К. (заместил първоначалния ответник ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 гр.София, като правоприемник на „Париба Пърсънъл 4

Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК 204915054 на осн. Чл. 222 от ГПК), че А. Й. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ******, не дължи сумата от 1008,47лв.-главница, 291,48лв. възнаградителна лихва, 210лв. обезщетение за забава и 130лв. разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1998/20212г. по описа на РСТ, както и за сумите 119,80лв. разноски, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 5лв. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение по гр.д.№ 153/2012г. по описа на РСТ, като са издадени изпълнителни листове въз основа на които е образувано ИД № 20177690400336 по описа на ЧСИ И А. З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, на осн. чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД.