Определение № 3029 от 07.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2480/2026
- Вид
- Определение № 3029
- Подписан
- 07.10.2026
- В сила
- 07.10.2026
- Състав
- Мария Георгиева, Валентин Димитров Бойкинов, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 72, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3029 гр. София, 07.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502480 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. П. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв. П. П. срещу Разпореждане № 797/09.07.2026г. по гр.дело № 482/2026г. на Окръжен съд Благоевград, с което се връща исковата молба, предявена от Б. П. Д. против К.
К. С., С. С. А., К. С. А., Ц. П. Ц., Б. С. Я. и Ю. С. С., с която са предявени насрещни искове, за присъждане на сумата в размер на 109 109,69 евро, представляваща извършени подобрения в процесните имоти, както и при условията на евентуалност иск за присъждане на сумата в размер на 116 625,68 евро, представляваща неоснователно обогатяване на ответниците поради получаване на имот с подобрения и е прекратено производството по делото в тази му част.
Твърди се в частната жалба, че обжалваното разпореждане е неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с приложимия процесуален закон, както и с константната съдебна практика по съображенията, които са подробно изложени в обстоятелствената частна жалба.
Искането към съда е да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното разпореждане за връщане на насрещната искова молба и делото да се върне обратно на окръжния съд за администриране на тази частна жалба.
По делото е постъпило писмено становище от ответниците по насрещните искове К.
К. С., С. С. А., К. С. А., Ц. П. Ц., Б. С. Я. и Ю. С. С., с което се възразява против частната жалба като неоснователна. Искането е да се отмени обжалваното определение като правилно.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира следното :
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
Няма спор, а и се установява, че в хода на производството по гр.дело № 3062/2024г. на Районен съд Благоевград, първоначалният ответник Б. П. Д. е предявил срещу К. К. С., С.
С. А., К. С. А., Ц. П. Ц., Б. С. Я. и Ю. С. С., насрещни искове за присъждане на сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от сумата, с която се е увеличила стойността на процесния недвижим имот, вследствие на извършените в него подобрения, както и при условията на евентуалност иск за присъждане на сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от пазарната стойност на изградената сграда, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на Б. Д.. Евентуалната претенция по чл.59 ЗЗД е предявена при условие, че съдът приеме, че ищецът Б. Д. няма правата на добросъвестен владелец, за да може да претендира присъждане на подобрения при условията на чл.72 ЗС в размер на увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения. Изрично е заявил, че претенцията по чл.72 ЗС е предявена като главна, а тази по чл.59 ЗЗД като евентуална, ако съдът приеме, че институтът по чл.72 ЗС е неприложим и следва да се приложи субсидиарния състав на чл.59 ЗЗД.
В хода на делото пред районния съд ищецът е направил искане с правно основание чл.214, ал.1 ГПК за допускане изменение размера на предявените насрещни искове, като насрещните искове да се считат за предявени за сумата 109 109,69 евро, по иска с правно основание чл.72, ал.1 ЗС и за сумата от 116 625,68 евро по иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Няма спор, а и се установява, че към молбата за изменение на иска е приложено платежно нареждане за заплатена държавна такса по сметка на Районен съд Благоевград в размер на сумата от 4 644 евро, съобразно направеното искане за увеличение на главния иск.
Предвид цената на насрещните искове след направеното изменение на размера им и при съобразяване на разпоредбата на чл. 104 ГПК, районният съд е прекратил производството по насрещните искове и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Благоевград, вследствие на което е било образувано гр.дело 482/2026г. по описа на същия съд.
С Разпореждане № 405/04.05.2026г., постановено по това дело, окръжният съд е оставил без движение насрещната искова молба, като е указал на ищеца по насрещните искове да заплати държавна такса и по двата насрещни иска, дължима както следва :
4 364,39 евро- д.т. за разглеждане на иска за претендираните подобрения и 4 665,03 евротакса за разглеждане на иска за неоснователно обогатяване, предявен при условията на евентуалност.
Тъй като не е било налице изпълнение на така дадените указания за внасяне на дължимите държавни такси и по двата насрещни иска- главен и евентуален е постановено атакуваното с настоящата частна жалба разпореждане за връщане на насрещната искова молба.
2
Постановеното по делото преграждащо разпореждане за връщане на насрещната искова молба е неправилно, поради следните съображения :
С насрещната искова молба са предявени главен осъдителен иск с правно основание чл.72, ал.1 ЗС за осъждане на първоначалните ищци да заплатят на Б. П. Д. сума в размер на 1000 лева/която след увеличението на иска е в размер на 109 109,69 евро/, съставляваща сумата, с която се е увеличила стойността на поземлен имот с идентификатор ***, вследствие на извършените подобрения в него, както и евентуален иск с правно чл.59 ЗЗД, ако съдът приеме, эче ищецът не разполага с правата на добросъвестен владелец и поради това институтът на чл.72 ЗС е неприложим към настоящия казус, да се осъдят първоначалните ищци да заплатят на Б. П. Д., сума в размер на 1000 лева/която след увеличението на иска възлиза на 116 625,68 евро, представляваща пазарната стойност на изградената в същия поземлен имот сграда, заснета с идентификатор ***, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на Б. П. Д..
Въззивният съд намира, че предмет и на двата осъдителни иска- главен и евентуален са конкуриращи се притезания срещу един и същ твърдян длъжник. С главния иск паричната престация се претендира като притезание за стойността на направените подобрения в процесния имот, за които се твърди, че са били направени от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец на същия имот. С евентуалната претенция същата паричната престация се претендира като притезание за неоснователно обогатяване, за стойността с която ответниците са се обогатили за сметка на ищеца по насрещния иск, ако се приеме, че той няма качеството на добросъстен владелец и в този случай същата сума се претендира само че на субсидиарното основание по чл.59 ЗЗД.
Така предявени- главният иск и евентуално съединения иск са заявени в защита на един и същ интерес и съобразно правилото на член 72, ал. 1 от ГПК за тях се събира една държавна такса, независимо от посочената различна цена исковете на ищеца. Това е така, защото се държи защита на един интерес, но на различно правно основание.
Ето защо, неправилно и в нарушение на правилото първоинстанционният съд е изискал внасянето на държавна такса и по евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Незаконосъобразни са и указанията на съда и в частта им, с което е указано на ищеца да внесе повторно дължимата държавна такса по главния иск, вече внесена от него с платежно нареждане към молбата за изменение на иска. Действително същата е била внесена по бюджетната сметка на Районен съд Благоевград, но предвид обстоятелството, че делото все още е било висящо пред този съд за ищеца не е съществувала възможност да внесе дължимата такса по увеличението на иска по друг начин, в т. ч. по сметката на окръжния съд, който все още не е бил сезиран. Освен това държавните такси, събирани от съдилищата, постъпват в единния бюджет на съдебната власт, поради това и превеждането на сумата по сметка на друг съд не означава непременно, че таксата не е внесена изобщо, респ. по отношение на страната да се прилагат последиците на чл.129, ал.3 ГПК тъй като към момента на тяхното извършване не е било налице нередовност на извършеното процесуално действие.
3
Предвид горното, налага се обоснованият извод за неправилност на обжалваното разпореждане и поради което настоящият състав на САС намира, че то следва да бъде отменено и делото да бъде върнато обратно на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 797/09.07.2026г. по гр.дело № 482/2026г. на Окръжен съд Благоевград, с което се връща исковата молба, предявена от Б. П. Д. против К. К. С., С. С.
А., К. С. А., Ц. П. Ц., Б. С. Я. и Ю. С. С., с която са предявени насрещни искове, за присъждане на сумата в размер на 109 109,69 евро, представляваща извършени подобрения в процесните имоти, както и при условията на евентуалност иск за присъждане на сумата в размер на 116 625,68 евро, представляваща неоснователно обогатяване на ответниците поради получаване на имот с подобрения и е прекратено производството по делото в тази му част.
Връща делото на Окръжен съдопроизводствените действия. съд
Благоевград за продължаване на
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4