Акт № 3987 от 28.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- 6049/2025
- Подписан
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 531, ал.1 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
- чл.535, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3987 гр. Варна, 28.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20253110106049 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№42016/13.05.2025 г. от Д. Г. А., ЕГН **********, постоянен адрес гр. П. срещу М. Г.
Р., ЕГН ********** гр. В., с която е предявен в иск с правно основание чл.538 вр. с чл.535 от ТЗ, вр. чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 10000 евро (десет хиляди евро), частично от вземане с общ размер от 35 000 евро (тридесет и пет хиляди евро), ведно със законната лихва от 26.09.2022г. до окончателното изплащане на частично претендираната главница и за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по №6244/27.09.2022 г. по ч.гр.д. №12784/2022 г. на ВРС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 12784/2022 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че със запис на заповед, издаден на 24.02.2020г., с условие „без протест" и падеж 29.12.2020г. ответникът се е задължил да изплати на ищеца сума в размер на 35000 евро. Записът на заповед е предявен за плащане на 25.08.2021г. с нотариално удостоверена дата и удостоверен подпис на лицето, на което е предявено (задълженото лице). Ищецът със заявление по реда на чл.417 ГПК е поискал издаването на заповед за изпълнение за част от дължимата сума, ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното й изплащане. По искането на ищецът е образувано частно гражданско дело №20223110112784 и в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Със съобщение от 10.04.2025г. на ищеца е съобщено, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. С оглед гореизложеното ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си, произтичащо от запис на заповед издаден на 24.02.2020г., с падеж 29.12.2020г. за сумата от 10000 евро, частично от вземане в общ размер на 35000 евро., за което частично вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 12784/2022г. на ВРС 50-ти състав.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Възразява, че липсва каузално правоотношение, което записът на заповед да покрива. Прави възражение за погасяване по давност на цялото вземане, както в предявената му, така и в непредявената му част.
Моли за отхвърляне на предявения установителен иск и за присъдите на разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът пояснява, че ответникът е издал записът на заповед за обезпечение на договор за заем сключен на 24.02.2020 г. между ищеца, в качеството му на заемател и „НОВА ИНВЕСТ 2020“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответникът за сумата от 35000 евро.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на Запис на заповед от 24.02.2020 год. ответникът се задължил да плати на ищеца сумата от 35000 евро на посочен падеж – 29.12.2020. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 25.08.2021 г., който не е заплатил задължението по записа на заповед на падежа.
От поемателя е инициирано заповедно производство със заявление №65390/26.09.2022 г., по което е образувано ч.гр.д. №12784/2022 г. на ВРС, приобщено към доказателствения материал. Във връзка с подаденото заявление в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК №6244/27.09.2022 г., с която е разпоредено длъжникът М. Г. Р. да заплати в полза на кредитора Д. Г. А. сумата от 10000,00 евро, представляваща частично вземане по запис на заповед, издаден на 24.02.2020 г. в гр. Варна, с падеж 29.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5, вр. чл.47, ал.1 ГПК.
Съгласно трайно установената практика на ВКС предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото 2 правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично вземане. При заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си. В този случай, ако кредиторът – поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което според него е издаден записът на заповед /в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Решение № 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 38 от 7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК и др., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и имат задължителен характер, съгласно указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, след като съобрази обстоятелството, че представеният като писмено доказателство по делото запис на заповед от 24.02.2020 год. съдържа изрично посочените в разпоредбата на чл.535, ал.1 от ТЗ реквизити, като наименование „запис на заповед“ в текста на документа на български език; безусловно обещание да се изплати определена сума пари /в случая сумата от 35000 евро/; място на плащане /гр.Варна/; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати /Д.
Г. А./; дата и място на издаване /24.02.2020 год. и гр. Варна/, падеж /29.12.2020г./ и подпис на издателя; удостоверяване чрез подпис на издателя, че записът е предявен на 25.08.2021г., намира че записът на заповед материализира подлежащо на изпълнение задължение за заплащане на сумата от издателя на поемателя.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл.422, ал. 1 ГПК парично вземане, освобождава ищеца от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доколкото обаче ищецът се позовава на каузално правоотношение той следва да го докаже на общо основание. В обратния случай доказването на каузалното правоотношение би било в тежест на ответника - издател на записа на заповед и то единствено при условие, че същият бе въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода на процеса ответникът не е противопоставял възражения за несъществуване на 3 вземането по записа на заповед, изведени от конкретно каузално правоотношение, а е изложил общо твърдение, че между него и ищеца няма каузални отношения извън записа на заповед и че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като не е обвързан от него на посочените основания, които твърдения останаха недоказани, поради липса на ангажиране на каквито и да било доказателства.
В настоящия случай ищецът сочи обвързаност на записа на заповед с договор за заем, във връзка с който е предоставил на трето, свързано с ответника лице сумата от 35000 евро, за което представя като доказателство договор за заем от 24.02.2020 г., сключен между ищеца, в качеството му на заемател и „НОВА ИНВЕСТ 2020“ ЕООД, представлявано от управителя М. Г. Р., в качеството му на заемополучател за сумата от 35000 евро. Представено е и преводно нареждане от 25.02.2020 г., с което от ищеца е преведена по сметка на „НОВА ИНВЕСТ 2020“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 35000 евро.
Видно от справка в ТР едноличен собственик на капитала и управител на „НОВА ИНВЕСТ 2020“ ЕООД, ЕИК ********* е именно ответникът М. Г. Р..
Ответникът не е посочил други доказателства, които да опровергаят твърдяното от ищеца каузално правоотношение. Видно от двата документа, те са съставени на една и съща дата – 24.02.2020 г. Управителят на дружество заемател е лицето, издател на записа на заповед, като заемната сума и сумата по записа на заповед съвпада и са в размер на 35000 евро, което обуславя извода, че двете сделки са свързани, като записът на заповед е издаден от ответника за обезпечение на заема, получен от управляваното от него дружество, което е честа търговска практика.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът успя при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на каузално правоотношение във връзка с процесната сделка, а именно валидно сключен договор за заем, както и наличието на твърдяното менителнично правоотношение, възникнало по редовен от външна страна запис на заповед.
По възражението за давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 531, ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Видно от записа на заповед в него е уговорен падеж – 29.12.2020 г. и следователно вземането следва да се счита за погасено, ако е предявено пред съд след 29.12.2023 г. Заповедното производство е инициирано със заявление вх.№65390/26.09.2022 г., или преди изтичане на тригодишния давностен срок. Съгласно чл. 422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Видно от съобщение на л.101 от ЧГД 12784/2022 г. разпореждането по чл.415, ал.1 ГПК е връчено на заявителя на 10.04.2025 г., от която дата тече и едномесечният срок по чл.