Решение № 1061 от 01.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Мария Анг. Ненова

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300501846 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Б. П., ЕГН ********** от гр.

***** чрез пълномощника й адвокат С. С. против Решение № 2032 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5555/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с., с което на основание чл. 127а от СК е дадено разрешение на малолетните деца В. Б. В.а, ЕГН ********** и Г. Б. В., ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от своя баща Б. К. В., ЕГН **********, в държавите от Европейския съюз, Република Турция и Кралство Великобритания, неограничен брой пъти в рамките на определения режим за лични контакти на бащата с децата, без да е необходимо за тези действия съгласието на майката С. Б. П., ЕГН **********, за срок до навършване на 18-годишна възраст на децата, като е разрешено на ОДП **** да издаде паспорти за задгранични пътувания на децата В. Б. В.а, ЕГН ********** и Г. Б. В., ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на майката С. Б. П..

С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение по съображения, че не са отчетени важни индивидуални особености на ищеца и неговото индивидуално отношение на първо място към децата, но и към майката, което се проектирало върху децата по негативен начин. В тази насока се споделя виждането, че и двамата родители трябва да са отдадени в еднаква степен на децата, но се прави извод, че следва да бъде преценено 1 индивидуално за всеки отделен случай с анализ на конкретните особености на двамата родители, за да не се стигне до ситуация, в която се нарушават правата на децата с оглед негативно въздействие върху тях. За тези доводи се извършва позоваване общо на свидетелските показания и конкретно на цитати от психологичните експертизи по делото за това, че децата обичат баща си, но не се чувстват сигурни в негово присъствие. Жалбоподателката не е против бащата да комуникира с децата, но би желала да поставя техния индивидуален интерес в приоритет над личното си его, за да се чувстват децата спокойни и уверени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Р.

М. в качеството й на пълномощник на въззиваемата страна Б. К. В., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, която е останала недоволна от съдебния акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по молба на Б. К. В. против С. Б. П. с искане да бъде дадено разрешение на малолетните деца на страните В. Б. В.а и Г. Б. В. да пътуват в страните от Европейския съюз, Република Турция и Кралство Великобритания, придружени само от баща си с цел отдих и туризъм, запознаване с чужди култури, обогатяване на езиковите познания и гостуване на роднини, както и да се издадат необходимите документи за това без съгласието на майката.

В срока за отговор на исковата молба ответницата С. Б. П. е оспорила исковата молба, като се е аргументирала с това, че бащата има лошо отношение към децата и не полага адекватни грижи за тях, а децата от своя страна не искат да нощуват при него и се страхуват да пътуват извън страната с него.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са родители на малолетните деца В. Б. В.а, родена на *****.2013 г., и Г. Б. В., роден на *****.2016 г., като родителските права се упражняват от майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата.

От изготвения от ДСП **** социален доклад се установява, че основни грижи за децата се полагат от майката, която посреща базовите им потребност от подслон, подходяща храна, дрехи и развлечения. Родителите са трудово ангажирани. Децата общуват с разширения семеен кръг, като майката не възпрепятства контакта между бащата и децата. Между майката и децата има изградена емоционална привързаност. В интерес на децата е да им се разреши да пътуват извън пределите на Република България с цел обогатяване на 2 мирогледа и опознаване на други култури.

От приетите по делото заключения на съдебно-психологичните експертизи на майката, бащата и децата се установява, че и двамата родители имат родителски капацитет, като между тях и децата съществува емоционална връзка. По-силна и доверителна е емоционалната връзка с майката. Тя е предпочитаният от децата родител. Липсват белези за родителско отчуждение по отношение на някой от двамата родители. Децата демонстрират положително отношение към баща си, но са резервирани към оставането при него основно поради липсата на майката. Няма данни за проява на агресивно, грубо, унизително или заплашително поведение от страна на бащата към децата. Родителите могат да полагат грижи за децата и да задоволяват базовите им потребност и нужди съобразно възрастта им. Между родителите липсват добри и уважителни отношения, ефективна комуникация и родителско сътрудничество по въпроси, касаещи децата, което е следствие на трайно влошени междуличностни взаимоотношения, неразбирателство и различни възприятия по отношение на грижите, нуждите, потребностите и желанията на децата. Влошените отношения между родителите и неразбирателството помежду им поставят децата в позиция да заемат страна, а това е страната на майката, която от раждането им присъства трайно и постоянно в живота им и им дава сигурност, спокойствие и комфорт.

Свидетелят Г. И. Н., без родство със страните, установява, че познава ищеца от над тридесет години. Виждал е децата в негово присъствие. Те се чувствали нормално, били весели и общителни. Бащата ги водил на различни места – в мола и на плаж във Велинград, където били с племенника на свидетеля. Децата се забавлявали, а те ги контролирали. Бащата успявал да се справи с грижите и надзора на децата, без те да бъдат излагани на някакъв риск. Всяка година водел децата на море, а зимата – на ски и на ледената пързалка в ****. Когато децата били при ищеца, той приготвял храната. В жилището му имало детска стая. Искал да води децата на почивка в Гърция и Турция, но срещал отказ от страна на майката и до момента не били реализирани такива пътувания. Ищецът имал наследствена къща в *****, която макар и стара била чиста и поддържана. Ищецът бил добър шофьор, внимателен и прецизен. Имал фирма за *****, като той лично също извършвал такива. Имало случай, в който В. си наранила брадичката при престоя при баща си и той се обадил на майката да я заведат заедно на лекар.

Г. все още бил в ниска възраст и не искал да остава сам, като баща му се съобразявал с това негово желание. Когато били на море с баща си, имало и други семейства с деца на същата възраст.

Свидетелят И. В. П., без родство със страните, установява, че бащата се вижда с децата и прекарват време заедно. Когато децата били при баща си, ходели на почивки заедно. Имали резервация за море в Гърция, но отишли без него, защото майката не пуснала децата. Децата имали леля в Англия, но и там не можели да отидат. Миналата години били на море на Елените в 5- или 4звезден хотел с други семейства с деца. Някои от децата били набори, имало 3 едно по-голямо дете. Децата се сприятелили и дори се прегръщали, като се разделяли. В. и Г. изразили желание да летуват с тях в Гърция, затова свидетелят организирал почивката в Гърция, на която ищецът и децата не могли да отидат. Ищецът се държал много добре с децата и имал много отговорно отношение към тях. Когато децата били при него, ги пращал пазара, но той се намирал наблизо и от терасата имало видимост към него.

Обстановката в жилището му била нормална. Ищецът можел да готви, давал на децата минерална вода. Децата не се страхували от баща си, а по-скоро от майка си – когато баща им ги взимал, те чакали да се скрият от погледа й, за да го прегърнат.

Свидетелката Ю. Л. М., без родство със страните, установява, че се познава с ответницата от 2008 г. Била свидетел на случаи, в които децата не искали да ходят при баща си, защото той не се грижил добре за тях, крещял им и им викал и децата се прибирали разстроени и притеснени. Децата не искали да ходят на почивка с баща си, защото не знаели къде реално ще ги заведе.

Преди 2-3 години Г. се изгубил, докато бил с баща си в мол в ****. Децата се прибирали от баща си мръсни и гладни. В. й споделяла, че той ги държи гладни и жадни и те се страхували да си поискат дори вода, защото той ще им се разкрещи. Ищецът оставял децата сами в неговото жилище за по 2-3 часа и ги пращал сами до пазара.

Свидетелката С. И З., сестра на ответницата, установява, че децата ходели с изключително нежелание при баща си. Обяснявали, че той се държал грубо с тях. Когато му споделяли, че ги боли главата или гърлото, той казвал, че това било поредна тяхна прищявка и че ще ги удари и ще преминат оплакванията им. Дълго време ответницата приготвяла на децата храна, когато отивали при баща си, защото те се оплаквали, че той не им дава храна. Децата не искали да пътуват с баща си в чужбина и се страхували да останат за подълго време без майка си, особено на по-далечно разстояние. При попродължителни отсъствия на децата, майка им винаги приготвяла лекарства, но въпреки това бащата не можел да се справи сам и търсил съдействие от майката. Децата се оплаквали, че баща им се държи унизително с тях, като ги заплашвал, че ще ги набие, или ги карал да му се молят на колене, за да направи нещо, което те искат. Хладилникът му бил празен и ги хранел с пици и дюнери. Оставял ги сам в апартамента или в работеща кола пред магазина.

Почти всеки път се прибирали разстроени от някоя случка. Когато били при баща си, децата не си взимали телефоните, за да не им наруши той личното пространство, като им рови в телефоните и им чете съобщенията. Контактът на майката с децата бил само чрез телефона на бащата, а когато тя се обаждала да провери как са децата, той или не вдигал телефона, или не й позволявал да говори с децата. Веднъж В. се ударила брадичката и ищецът се обадил на майката да я попита какво да прави, а след това заедно я завели в Спешно отделение. Макар свидетелката да живее в С., всяка седмица пътувала до *** и оставала при ответницата и ежедневно се чувала с децата по телефона.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното 4 от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на делото е иск по чл. 127а, ал. 1 от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на родителя, за пътуване на деца в чужбина и за издаване на необходимите лични документи за това.

Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина представлява спорна съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия интерес на детето и вземайки предвид фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, отражението на промяната върху интересите на детето, върху неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето.

Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето. При даване на разрешение за пътуване следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права – например в държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца. При пътуване на дете в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и прочие, съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.