Решение № 4444 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4444 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110110286 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 60231/23.02.2024г. на ищеца ********, с която е предявил срещу ответниците Р. Д. Р. и С. Е. Ж. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че двамата ответници в условията на разделност дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 20.10.2023г. по ч.гр.д. № 55820/2023г. по описа на СРС, 27 състав, както следва: от Р. Д. Р. - за сумата от 356.59 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 50, находящ се в **********, ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62.26 лв. за периода от 15.09.2021г. до 28.09.2023г., сумата от 7.99 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1.78 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г.; от С. Е. Ж. - за сумата от 1069.76 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 50, находящ се в **********, ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 186.79 лв. за периода от 15.09.2021г. до 28.09.2023г., сумата от 23.96 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.10.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.33 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № 50, находящ се в **********, за който през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. била доставена топлинна енергия, остойностена на сумата общо от 1426.35 лв., като се дължала и лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 28.09.2023г. в общ размер на 249.05 лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга дялово 1 разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 31.95лв. и се дължала лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до 28.09.2023г. в размер на 7.10 лв. Твърди, че ответниците Р. Д. Р. и С. Е. Ж. са съсобственици на процесния имот при квоти съответно от 1/4 и 3/4. В качеството им на съсобственици на апартамента, последните се явявали клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците Р. Д. Р. и С. Е. Ж., действащи чрез особен си представител - адв. И. М., в който оспорват основателността на предявените срещу тях искове. Поддържа, че по делото няма доказателства да са били връчвани на ответниците фактури за дължимите суми. От представените доказателства било видно, че процесният имот е собственост на съпрузите ******** и С. Е. Ж., но не ставало ясно след развода на тези лица какви идеални части са притежавали върху имота, доколкото представеното по делото удостоверение за наследници било невалидно. Поддържат, че доколкото се касае за непоискана доставка, то не се дължи заплащане на топлинната енергия. Оспорват законосъобразността на прилаганата от топлофикационното дружество методика за начисляване на количеството и сумите за потребена топлинна енергия по прогнозен дял. Считат, че след като не е доказано наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на услугата дялово разпределение, като от страна на ищеца са предявени права на **********. Поддържат, че не дължат заплащане на претендираните вземания за лихва за забава, тъй като не са поставени в забава чрез отправяне на покана за заплащане на процесните задължения. Допълва се, че са нищожни клаузите на чл.33, ал.2 и чл.32, ал.2 от общите условия на ищеца от 12.03.2014г. Оспорват доказателствената стойност на представените с исковата молба документи като едностранно съставени. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Конституирано е и трето лице-помагач на ищеца – **********.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.11.1991г., от който се установява, че на посочената дата ******** и С. Е. Ж. са придобили правото на собственост върху процесния имот – апартамент № 50, находящ се в *********.

Във връзка със собствеността върху процесния имот са събрани и следните писмени доказателствени средства: молба от ****** относно вписване на законна ипотека върху процесния имот, собственост на ******** и С. Е. Ж., както и писмо от ******** от 08.03.2013г., в което е посочено, че процесният апартамент е продаден на ******** и С. Е.

Ж. с договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.11.1991г.

Установява се от приетото удостоверение за наследници № 001974/18.08.2009г., че ******** е починал на дата 24.10.2008г., като към момента на смъртта си е бил разведен и оставил като наследници по закон своите синове - лицата Р. Д. Р. /ответник/ и ****** Д. Р..

2

Последният от своя страна е починал на дата 21.12.2009г. и е оставил за наследник своята майка С. Е. Ж. /ответник/ - видно от приетото удостоверение за наследници от СО, район ****.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 16.09.2002г. и договор от 17.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. **********, е избрало и възложило на ******** да извършва дяловото разпределение на енергията.

Представени са и списъци на етажните собственици, в които като титуляр на партидата към ******** е посочен ********.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1014057780/31.07.2021г. за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. за сумата от 720,93 лева; съобщение към фактура № **********/31.07.2022г. за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. за сумата от 692,71 лева.

Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период за стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и лихви в размер на 1714,45 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление на имот от отоплително тяло без уред и за битово горещо водоснабдяване.

Приобщен е още и протокол № 092003232 за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент, както и протокол за отчет от 05.06.2022г., подписан от клиента на топлинна енергия.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил ******, което дружество издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана топлинна енергия за БГВ, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. дружеството е начислило служебно енергия при норма разход, тъй като не е бил осигурен достъп за отчитане, а за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. енергията е начислена по показанията на индивидуален водомер. Експертът е посочил, че през процесния период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота от отоплителни тела с ИРРО, като единствено е начислявана енергия от отоплително тяло без разпределител за разход, разположено в банята. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“.

Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 1530,84 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребители на топлинната енергия на ответниците - в качеството на собственици при заявените квоти или като ползватели на имота), че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на 3 претендираната сума, както и че в имота е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ******** е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.