Решение № 45 от 25.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. К., 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова в присъствието на прокурора Ж. Д. С. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255100600038 по описа за 2025 година И за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 77/19.12.2024 г., постановена по НОХД № 876/2024 г., К. районен съд е признал подсъдимият Л. Г. от гр.К., за виновен в това, че на 22.08.2024 г. в гр.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включени в Списък I по чл.3, т.1 от същата Наредба, а именно: метамфетамин с нетно тегло 0,07 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 50,3% /тегловни проценти/, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, предложение 1-во , вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б “б“ от ЗИНЗС, както и наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.

С присъдата, подсъдимият Л. Г. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР-К. направените на досъдебното производство разноски в размер на 1

111.48 лв.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Р. К. от АК - К., защитник на подс.Л. Г., в която се твърди, че същата е неправилна, поради противоречието й с материалния закон, както и е явно несправедлива, като наложеното наказание е завишено. Счита, че в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл.354, ал.5 от НК – маловажен случай, поради изключително малкото количество от 0.07 гр. наркотично вещество открито у подсъдимия. Количеството било толкова малко, че след направената химична експертиза не били останали никакви остатъци от задържаното наркотично вещество.

Не били дооценени от първоинстанционния съд направените пълни самопризнания на подсъдимия, разкаянието и дълбокото съжаление за извършеното от него деяние.

Моли, деянието да се преквалифицира по чл.354а, ал.5 от НК и на подс.

Л. Г. да се наложи наказание глоба в размер на 1000 лева.

Въззивна жалба против постановената първоинстанционна присъда е постъпила и лично от подс. Л. Г., като със същата отново се иска наложеното наказание да бъде намалено.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв. Р.

К., поддържат жалбите по изложените в тях съображения и молят същите да бъдат уважени. В дадената възможност за последна дума подс.Л. Г. моли да му се наложи само наказание глоба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - К. счита жалбата за неоснователна, като счита, че наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и не е завишено. Случаят не бил маловажен, тъй като, когато се преценявал чл.93 т.9 от НК, о свен количеството от 0.07 грама, което било установено като държано от лицето, трябвало да се съобразяват и други обстоятелства, а именно - личността на извършителя, който бил многократно осъждан за държане на наркотични вещества , отделно за кражби при условията на опасен рецидив, включително и на наказание „лишаване от свобода“ ефективно. Можело да се каже, че обществената опасност на дееца е завишена, затова не можело да се приложи чл.354а ал.5 от НК и да се приеме, че деянието покрива критериите за маловажен случай. Моли, д а с е потвърди присъдата на Районен съд – К., с която Л. Г. е признат за виновен за извършено на 21.08.2024 година в гр. К. престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от 2

НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 5 месеца при първоначален „строг“ режим и наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. Моли за съдебен акт в този смисъл.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Въззивните жалби са подадени от легитимирани лица, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят.

С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

На 22.08.2024г. към 20.10 часа на бул."Х.Б.", гр.К. полицейски те служители свидетелите А., Г., К. и М. спрели за проверка обв.Л. Г., за когото имали оперативна информация, че държи наркотични вещества. Подсъдимият е бил поканен в ОД-МВР- К. и същият е бил качен в служебен автомобил. При пристигане в ОД-МВР-К. и на излизане от автомобила подс.Л. Г. оставил на задната седалка найлонов плик. На въпроса какво има в плика, подс.Л. Г. отговорил, че има една доза кокаин. Било е установено, че в найлоновия плик има бяло прахообразно вещество, което при извършен наркополеви тест е реагирало на кокаин.

От заключението на назначената на досъдебното производство физикохимическа експертиза е видно, че в състава на веществото се съдържа 3 метамфетамин 50,3% (тегловни проценти) и нетно тегло преди анализ 0,07 грама. Цялото количество е било изразходено при анализа без остатък.

Метамфетамина е наркотично вещество по смисъла на параграф 1, т.11 от ДР на ЗКНВП. Той е включен в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение №1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати. Подс.Л. Г. не е имал разрешение по реда на ЗКНВП да притежава наркотично вещество- метамфетамин.

Така описаната фактическа обстановка възприета в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от доказателствата събрани на досъдебното производство, които кореспондират изцяло с направеното от подс. Л. Г. самопризнание, а именно: показанията на св.И.А., Б.Г., П.К., И.М.; писмените доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие от 22.08.2024 г. и фотоалбум, заключението по извършената физико-химическа експертиза изготвена от вещо лице, писмо от Министерство на здравеопазването, характеристична справка, свидетелство за съдимост на подсъдимия, декларация за СМПИС и др. Всички събрани по делото доказателства са напълно еднопосочни и кореспондиращи по между си, напълно подкрепят възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което не е необходимо подробното им обсъждане и анализиране, още повече, че по делото няма и спор относно фактите.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, К. районен съд е направил извод, че с деянието си подс. Л. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество метамфетамин с активен наркотично действащ компонент 50,3% (тегловни проценти) с нетно тегло 0,07 грама.

Безспорно е установено наличието на обективния елемент от разглеждания 4 престъпен състав - липсата на надлежно разрешително за държане на високорискови наркотични вещества от подсъдимия. Въззивният съд споделя коментираните от районният съд обективни признаци на описаното деяние. За съставомерните признаци на деянието следва да бъдат добавени и субективните такива, които също са налице и които първоинстанционният съд е пропуснал да коментира. Така, деянието е осъществено от подс.Г. виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК.

Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Умисълът на дееца обхваща както обстоятелството, че държи у себе си наркотично вещество, така и че същото е високорисково такова и без надлежно разрешение за това.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че извършеното от подсъдимия деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК и са налице основания за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.93, т.9 от НК е налице тогава, когато извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При тази преценка, правният извод на съда трябва да има комплексен характер. Следва да бъдат отчетени механизма на извършеното престъпление, липсата или незначителността на вредните последици, мотивите и подбудите, ръководещи го при извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, отражението и последиците от поведението на подсъдимия за обществото, както и личните му характеристични данни.

Престъпленията, регламентирани в разпоредбата на чл.354а от НК, имащи за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, са считани като такива със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита - обществените отношения, свързани с общественото здраве, както и с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, предвид характеристиките на формите 5 на изпълнително деяние и на общественоопасния резултат, които обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените за тези престъпления санкции.

В настоящия случай, с оглед незначителността на вредните последици и наличието на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, извършеното от подсъдимия деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на престъпления от този вид – противоправно държане на високорисково наркотично вещество.

Инкриминираният метамфетамин е изключително малко, дори нищожно като количество – едва 0,07 грама, а безспорно в случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието. Не без значение е и обстоятелството, че по делото са налице данни за наркотична зависимост на подсъдимия, като иззетото количество наркотик е било държано единствено за лична употреба. Вредните последици от деянието са незначителни, доколкото не са насочени към застрашаване здравето на други лица, а единствено към здравето на самия подсъдим.

Извършеното от подсъдимия Л. Г. деяние, с оглед установеното изключително малко количество наркотично вещество и незначителността на вредните последици, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Налице са всички предвидени изисквания за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия по чл.354а, ал.5, във с ал.3, т.1 от НК.