Решение № 332 от 14.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Бургас, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120105696 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Б. С. А. с ЕГН **********, с адрес с. Д. ***, действаща чрез адвокат Т. Б., срещу „АТЛАНТИК ГРУП“ ЕООД с ЕИК 147003851, със седалище и адрес на управление: гр. Б. *****.

По твърдения в исковата молба и уточняваща молба, ищцата е била назначена на работа при работодателя „АТЛАНТИК ГРУП“ ЕООД на длъжност „****“ с Трудов договор № **** от ****г. и основно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, като всяка година възнаграждението е актуализирано (с анекси) от 01 януари, с оглед промяната на минималната работна заплата в страната.

Твърди се, че трудовото правоотношение било прекратено на ****., когато ищцата отишла на работа. Тогава при нея дошъл бригадир и казал, че Д. В. не искала повече да я вижда. Ищцата не била допусната до работното си място. На следващия ден отново отишла на работа, но пак й се казало да си тръгва. Формално трудовото правоотошение е било прекратено на ****г., когато ищцата отказала да получи заповед за прекратяване на трудовия 1 договор.

Ищцата сочи, че е работила в дружеството в продължение на две години и седем месеца по посочения от нея трудов договор. През това време не е ползвала платен годишен отпуск, въпреки, че искала многократно, но така и не й се позволило. Част от заплатата си получавала по банкова сметка, а остатъка в плик, като сумата в брой била различна всеки път. Твърди още, че не е получила обезщетение за неползвания от нея платен годишен отпуск.

Предвид изложеното ищцата претендира присъждане на сума в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от м. януари 2022г. до м. юли 2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В същия излага, че намира иска за допустим, но изцяло неоснователен.

Сочи, че на 20.05.2024г. ищецът Б. С. А. е депозирала писмена молба до управителя на „Атлантик Труп“ ЕООД, с която е поискала да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от ****г. Със Заповед №****/****г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда било прекратено трудовото правоотношение и на същата дата заповедта е била връчена на лицето срещу подпис.

Ответникът излага, че към датата на прекратяване на трудовия договор, Б. С. А. е имала право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от КТ за 31 дни или сума в общ размер на 1436.17 дева. Тази сума била изплатена както следва: на 12.07.2024г. към работната заплата за м.юни 2024г. в брой са изплатени 496.94 лева - обезщетение за неизползван отпуск за 10 дни и на 01.10.2024г. по банков път са изплатени 939.23 лева - обезщетение за неизползван отпуск за 21 дни.

Предвид това ответникът сочи, че цялото обезщетение било изплатено, поради което и предявеният иск е неоснователен. Моли същият да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лични и се представлява от процесуалния си представител адвокат Б.. Същата поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален 2 представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

От представения трудов договор № **** от ****г. (л. 13) се установява, че между Б. С. А. и „Атлантик Груп“ ЕООД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „****“ при ответното дружество с уговорено място на изпълнение на работата в гр. А., основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., с периодичност на изплащане на два пъти месечно – аванс до 10-то число и заплата от 25-то до 30-то число на следващия месец. Договорът предвижда, че работникът има право на основен платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ в размер на 20 работни дни.

По делото са приложени допълнителни споразумения към трудовия договор, с които страните двустранно са се договаряли да изменят трудовото възнаграждение на ищцата, като последното допълнително споразумение е от 01.01.2024г. и предвижда, че трудовото възнаграждение на Б. А. е в размер на 933 лв.

Приобщена към доказателствения материал е и заповед № ****/**** г.

(л. 49), с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В текста на заповедта е предвидено в полза на работника да бъде изплатено обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск, но полето за посочване на дължимата сума не е попълнено и е оставено празно. Екземпляр от заповедта е връчен на Б. С. А. на **** г., което обстоятелство е удостоверено с положения от нея подпис.

По делото е представено цялото трудово досие на ищцата, в това число трудовият й договор и допълнителните споразумения към него, както фишове за заплати и разчетно-платежни ведомости. Видно от представената разчетноплатежна ведомост за юни месец 2024 г., находяща се на 109 лист от делото, ищцата е получила в брой сумата от 630,42 лв., от която обезщетения по КТ в размер на 496,94 лв.

По делото е представено платежно нареждане (лист 111), от което е 3 видно, че ответното дружество е превело по сметка на ищцата сумата от 939,23 лв. с основание за плащането „плащане обезщетение за отпуск“ и допълнителни пояснения „за 22 Г – 16 дни за 24 Г – 5 дни“.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 116 и сл.) се установява, че за периода 01.01.2022 година до ****г. Б. С. А. е придобила правото на ползване на 50 дни платен годишен отпуск – по двадесет дни за 2022г. и 2023г., и десет дни за 2024г. При проверка на трудовото досие на ищцата вещото лице е установило, че същата е ползвала 19 дни от полагащия й се платен годишен отпуск.

Ползвани са 4 дни от полагаемите за 2022г., 10 дни от полагащите се за 2023г., както и 5 от тези за 2024г. Предвид това вещото лице е достигнало до извода, че неизползвани са останали 31 дни платен годишен отпуск, като дължимото обезщетение за 31 дни платен годишен отпуск е в размер на 1540.52 лева.

От представените доказателства по делото вещото лице е приело, че полагащото се на ищцата обезщетение за неизползван отпуск в размер на 1540.52 лева за 31 дни неизползван платен годишен отпуск по 49.694 лева на ден, е заплатено както на 12.07.2024г. е заплатено обезщетението за 10 дни неизползван отпуск. Плащането е извършено в брой заедно с дължимите суми за отработените 5 дни през месец юни 2024г. Получена е била сума в размер на 630.42 лева платена в брой, от която 496,94 лева обезщетение за неизползван отпуск. На 01.10.2024г. с платежно нареждане от сметката на „Атлантик Груп“ ЕООД са преведени по сметка на Б. С. А. IBAN **** средства в размер на 939.23 лева представляващи обезщетение за неизползван отпуск за 21 дни.

Изслушан в съдебно заседание вещото лице А. сочи, че данните за заплатени в брой суми е получил от приложената разчетно-платежна ведомост, в която има положен подпис в полето „получил сумата“.

По делото е открито производство по оспорване автентичността на представения от ответна стана документ - разчетно-платежна ведомост за юни месец 2024 г., находяща се на 109 лист от делото, във връзка с което е допусната и изготвена съдебно-почеркова експертиза с предмет установяване автентичност на подписа, положен в разчетно-платежна ведомост на лист 109 от делото (лист 81 от отговора на исковата молба). Вещото лице е приело, че подписът, положен най-долу вдясно срещу „Получил сумата“ в Разчетноплатежна ведомост на „Атлантик груп“ ЕООД за месец юни 2024г. от името на 4

Б. С. А., находящ се на лист 109 от делото, не е положен от ищцата, а същият е положен с имитация.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Доказано по делото е, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено през на **** г., както и че е останал неизползван от служителя платен годишен отпуск в общ размер на 31 работни дни. Предвид това крайният извод на съда е за доказаност на исковата претенция по основание, тъй като кумулативно са налице всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В тежест на ищцата бе да установи своите граждански притезания и по размер. Съгласно експертното заключение по счетоводната експертиза, обезщетението за неползван платен годишен отпуск от ищцата възлиза на брутна сума от 1540.52 лева. Установи се още, че ответното дружество е заплатило част от тази сума по банковата сметка на ищцата, като е извършило банков превод на сумата от 939.23 лева. От платежното нареждане се установи, че с тази сума ответното дружество е заплатило на ищцата 16 дни от полагаемия и неизползван отпуск за 2022г. и 5 дни от полагаемия и неизползван отпуск за 2024г.

По делото се представиха и доказателства, че в брой на ищцата са платени 496,94 лева, срещу получаването на която сума има положен подпис за ищцата. Чрез тези две плащания ответното дружество счита задължението си за заплащане на обезщетение за погасено.

Както беше посочено, от заключението по съдебно-почерковата 5 експертиза се установи, че подписът в Разчетно-платежна ведомост на „Атлантик груп“ ЕООД за месец юни 2024г., не е изпълнен от ищцата.

Предвид това съдът намира, че твърдението на ответника, че е заплатил на същата сумата от 496,94 лв. остана недоказано.

Настоящият състав намира, че от ангажираните доказателства се установява, че ответното дружество е заплатило в полза на ищцата сумата от 939,23 лв., с които е погасило част от задължението си да й плати неизползвания и полагащ се платен годишен отпуск.

Предвид горното непогасена е останала разликата от общо дължимата сума в размер на 1540,52 лв. и заплатената част от дължимата сума по банков път в размер на 939,23 лв. Стойността на разлика възлиза на сума в размер на 601,29 лв., която сума ответното дружество дължи и следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до предявената сума от 2 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход от спора по делото и доколкото същото е решено частично в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас, част от дължимите такси и разноски в общ размер на 189,40 лв., от които общо 24,05 лв. за държавна такса и 165,35 лв. за разноски за възнаграждения на вещите лица по изготвените две експертизи.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Такова се претендира в размер на 1000 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 15.08.2024 г. (л. 8). Предвид изхода на спора и частично уважения иск, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сума в размер на 300 лв.