Решение № 583 от 30.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Казанлък, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510100361 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. С. З. от гр. К., ЕГН ********** чрез адв. К. Л., АК-С.З. против Р. Й. М., ЕГН ********** от град К. с правно основание чл.127, ал. 2 СК.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че от 2019г. до декември ****г. с ответника живеели на семейни начала без сключен граждански брак. През 2020г. се преместили да живеят в Г., но след като забременяла през 2021г., се завърнали в България и се установили в гр. К..

От съвместното им съжителство на ***********. се родило малолетното им дете Т. Р. М. с ЕГН **********.

След раждането на детето ответникът заминал да работи в гр. С., като се завръщал епизодично в гр. К.. През декември ****г. при поредното си завръщане в К. заявил, че имал друга жена и напуснал дома, в който живеели с детето. От раждането на детето до раздялата им ответникът рядко общувал с детето.

Сочи, че през последната една година бащата виждал сина ни не повече от 6 пъти. Същият не полагал грижи за детето, не плащал издръжка, не проявявал желание да общува с него. Незаинтересоваността му към Т. била демонстрирана и на ********. – рождения ден на детето. Дори в деня на личния празник на детето, бащата не прояви желание да осъществи контакт с него.

След раздялата им, ищцата се преместила заедно със сина им в дома на родителите й, които й помагало в непосредствените грижи за него. За да се посреща всички разходи и да осигурява добър начин на живот за нея и детето се налагало да работи на две места. Обичайните разходи за оглеждане на дете на неговата възраст включвали средства за дрехи, храна, хигиенни продукти, 1 лечение, разходи, свързани с посещаваното от детето детско заведение.

Ответникът не се ангажирал със заплащането на каквито и да е средства за детето, въпреки че нямал задължения за издръжка към други лица. Поради редките срещи между бащата и детето между тях нямало изградена емоционална връзка, предвид което счита, че е в интерес на сина им първоначално личните контакти да се осъществяват в гр.К., без преспиване.

Моли съда да постанови решение, с което: да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Р. М. с ЕГН ********** на неговата майка С. С. З. с ЕГН **********; да определи местоживеенето на детето в дома на майката на адрес гр.К., ул.******************** ******************** да определи режим на лични контакти на детето с бащата, както следва – всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа, които срещи да се провеждат в гр.К.; да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето Т. Р. М. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С. С. З. с ЕГ **********, в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; да осъдите ответника на основание чл.149 СК да заплати издръжка за минал период от 12 февруари 2024г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 300 лева месечно или общо сумата от 3 600 лева, ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане.; Да допусне на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Счита предявените искове за допустими за разглеждане по същество от КРС и за частично основателни, но недоказани по размер.

Не възразява родителските права по отношение на малолетното им дете да се упражняват от майката, при която да се определи и местоживеенето й.

Оспорва предложения в исковата молба режим на контакти с детето, счита същия за недостатъчен и водещ до отчуждение между него и детето.

Предлага режима му на контакти с детето да е: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване между дните, както и 1 месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, Коледни празници от 18.00 часа на 23.12. — до 18.00 часа на 29.12. - на всяка нечетна календарна година; Новогодишни празници - от 18.00 часа на 30.12. - до 18.00 часа на 03.01,- на всяка четна календарна година; Великденски празници - на всяка нечетна година; Рождения ден на детето—20.01. - от 16.00 до 19.00часа, на неговия рожден ден-19.07- от 16.00 до 19.00часа.

Счита, че размерът на исканата издръжка за минало време в размер от 300лв. месечно за прекомерен с оглед на имущественото му състояние и доходите му, както и с оглед с оглед възрастта на детето и нуждите му.

Заявява,че съм съгласен да заплащам издръжка за минало време в размер на минимума. Освен това, от раздялата му с ищцата заплатил няколко месечни издръжки за което ще представи документи в съдебното заседание.

2

С оглед възрастта на детето, нуждите му, както и неговото имуществено състояние оспорва и размера на издръжката за бъдеще време, като заявява, че има възможност да плаща такава в минимален размер.

Претендира за разноски в настоящото производство.

В открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител. Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба.

Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр.

К. – редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

В проведеното с.з. по делото, съдът на осн. чл. 214 ГПК е изменил исковете, както следва: изменен е размера на иска по чл. 149 СК, а именно ответникът да заплати издръжка за минал период от 12.02.2024г. до 12.02.2025 г. в размер на 2860,10 лева месечно, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, като сумата се равнява на ¼ от минималния размер на работната заплата за съответните години – от 12.02.2024 до 31.12.2024 г. и от 01.01.2025 г. до 12.02.2025 г.; изменен е и иска по отношение на личните контакти на детето с бащата, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 16,00 часа, с преспиване между дните, като детето бъде вземано от бащата лично от адреса на майката и връщано на същия адрес; през лятото, детето да бъде при бащата 2 седмици – за 2025 г., които не съвпадат с отпуска на майката, като за следващите години от 2026 г. – 3 седмици през лятото за всеки месец от м. юни до м. август по една седмица, като детето отново се взема от адреса на майката и се връща отново при нея; За коледните празници - от 10.00 часа от 24.12. до 16,00 часа на 26.12, като нечетните години детето да е с майката, а четните с бащата; за новогодишните празници – от 10,00 часа на 30.12 до 16,00 часа на 01.01., като нечетните години детето да е с бащата, а четните с майката; на рождения ден на бащата - детето да има право да осъществява личен контакт с бащата за 3 часа и за рождения ден на детето, бащата да има възможност да присъства на рождения му ден, за което майката ще го уведомява допълнително.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ********************г., издадено от Община К., С. С. З., ЕГН ********** и Р. Й. М., ЕГН ********** са родители на детето Т. Р. М., ЕГН **********.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката М.С. З., майка на ищцата, желае да свидетелства, заявява, че дъщеря й С. живяла заедно с ответника до м.12.**** г., а след това заедно с детето се върнала в дома им. След раздялата бащата взимал детето 3-4 пъти, не го търсил по телефона. Твърди, че детето почти не помнило баща си, но контактувало с него.

3

По делото е представен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето“. В същия се сочи, че според г-жа З. от раждането на Т., изцяло тя поела грижите по неговото отглеждане и възпитание. Г-н М. заминал за гр. С. и не участвал в прякото обгрижване на сина си. Контактите между него и малолетното до момента били осъществявани в присъствието на майката, бащата взимал два пъти Т. за час, след което сам го връщал в дома на майката. Г-жа З. твърдяла, че след раздялата им с г-н М., същият не осигурявал средства за нуждите на Т..

Ищцата отглеждала детето си на адрес: гр.

К., ул.

"********************" №****** Апартаментът бил собственост на родителите на г-жа З. и се състоял от три стаи кухненски бокс, баня и тоалетна. Едната спалня се ползвала от родителите на г- жа З., а другата ползвали майката и детето.

Родителите не общували помежду си. Информацията, която има г-жа З. за бащата била, че същият е в чужбина и работи на кораб.

На база на извършеното проучване по гр. дело №2025551010******** г. служителите на отдел „Закрила на детето” при ДСП К. установяват, че след фактическата раздяла на родителите, грижи за малолетния Т. М. се полагат от неговата майка. Констатирано било, че г-жа З. адекватно задоволява потребностите на детето. Спазва се режим при отглеждане, съобразен с възрастта и личностните потребности на малолетното. Г-жа З. била трудовоангажирана, получавала стабилни и регулярни доходи, разполагала с подходящи жилищни условия и е в стабилно здравословно състояние, имала подкрепяща среда в лицето на нейните родители.

По отношение на бащата Р. М. ОЗД/ДСП К. не може да извърши обследване, с оглед местоживеенето му извън страната.

Становището на отдел "Закрила на детето" К. е, че в интерес на малолетния е да бъде присъдена издръжка в размер, гарантиращ качествено задоволяване на неговите базисни потребности и съобразно съществуващия жизнен стандарт в страната. С оглед възрастта на Т., както и наличната семейна история, е целесъобразно определяне на поетапен режим на лични отношения с родителя, неполагащ преки грижи за детето.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и 4 издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г.

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че от **** г. родителите на малолетното дете са разделени. От тогава грижите за детето Т. са поети от единия родител майката С. С. З., подпомагана в грижите за него от своите родители. През този период другият родител – бащата Р. Й. М. не е полагал никакви преки грижи за него, търсил го е изключително рядко и не е изплащал средства за издръжката му.