Решение № 793 от 14.05.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 793

Ямбол, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20267280700134 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от М. С. Г., с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв.М. Б. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0813-000077 по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП , изд. на 27.03.2026г. от Началник сектор"Пътна полиция"-Ямбол към ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.е от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от шест месеца.Твърди се неизяснена фактическа обстановка, тъй като жалбоподателят се явил на 27.03.2026г. в сектор "Пътна полиция" и представил валидна застраховка, въпреки това му била връчена заповедта за ПАМ, която счита за материално незаконосъобразна.Към жалбата е приложена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите №BG823/126001081395, сключена за л.а. с рег.№[рег. номер], валидна от 27.03.2026г. до 26.03.2027г.Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят М. С. Г., редовно призован, се представлява от адв.М. Б. от *, който поддържа жалбата. Счита, че заповедта е издадена в противоречие с принципите и изискванията за издаване на заповеди за принудителни административни мерки, визирани в чл. 22 от ЗАНН. Видно от представените доказателства е, че на 27.03.2026 г. в 09.25 часа жалбоподателят е бил установен да управлява със служебно прекратена регистрация на моторното превозно средство, без сключена застраховка. Веднага на място в 09.44 часа е имал вече сключена такава застраховка и е поискал от контролните органи да влязат в системата и да проверят, че има такава застраховка, но същите са имали технически проблем. На 27.03.2026 г. следобед му е било казано да се яви в сектор КАТ, той се е явил, където са му върнати регистрационните номера на моторното превозно средство и му е връчена оспорваната заповед, въпреки представената налична застраховка „Гражданска отговорност“, и свидетелството му за управление не е било върнато.Счита обжалваната заповед на Началника на сектор „Пътна полиция“ като необоснована, издадена при липса и на материалноправни предпоставки, предвид представената застраховка „Гражданска отговорност“. Административният орган не е отменил заповедта, поради това доверителят му е притеснен, моли съдът да отмени заповедта и да присъдите направените по делото разноски.

Ответната страна, Началник сектор"Пътна полиция"-Ямбол към ОДМВР-Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт З. А., която застъпва становище за това, че жалбата следва да се остави без уважение. Твърди, че липсва правен интерес от оспорване, тъй като е видно от доказателствата по преписката, че след като е съставен АУАН серия GA № 4457609, малко по-късно на същата дата жалбоподателят е представил полица за застраховка „Гражданска отговорност“, както самият той сочи, около 13.00 часа се е явил в сектор „Пътна полиция“ и е представил полицата, като регистрационните табели са му били върнати. Действително му е била връчена заповед за ПАМ, но това е поради обстоятелството, че СУМПС е отнето със съставяне на АУАН, т.е. фактически е приложена принудителна мярка спрямо жалбоподателя. По тази причина тя трябва да бъде обективирана по някакъв начин в документ, който да му бъде връчен, но още към момента на връчването същата вече е била с отпаднало основание, поради наличието на прекратителното условие към връчването. Това е видно и от справка за нарушител/водач, но дори и да не се представят каквито и да е доказателства, самият факт на сключване на застраховка води до прекратяване на действието, което е било за кратък период на ПАМ, към момента на влизане в сила на действието на застрахователния договор. Към момента на прилагане на ПАМ същата се явява законосъобразна, тъй като видно от представените доказателства е, че към 09.25 часа на 27.03.2026 г. за МПС рег. № [рег. номер] няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. били са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за ПАМ.С оглед на изложеното моли съдът да потвърди заповедта за налагане на принудителна административна мярка като законосъобразна към момента на издаването й, като отново подчертава, че същата е имала много кратък период на действие, но за този период същата е издадена законосъобразно, в съответствие с действащия закон. Последващите действия на жалбоподателя нямат отношение към заповедта към момента, в който същата е била приложена, тя малко по-късно е разпечатаната и му е връчена, но към момента, в който СУМПС е отнето, са били налице материалноправните предпоставки за това.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е редовна от формална страна, подадена в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, поради което е допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Обжалваната заповед е издадена от Началник сектор"Пътна полиция"-Ямбол към ОДМВР-Ямбол, в рамките на възложеното му със Заповед УРИ 326з-2012/17.12.2025г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, при хипотеза на делегирана компетентност, в изискуемата писмена форма с излагане на мотиви, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, мярката е наложена въз основа на съставен на жалбоподателя АУАН № GA4457609/27.03.2026 г. от младши автоконтрольор към ОДМВР-Ямбол, сектор"Пътна полиция", за това, че като водач на МПС – * с peг. № [рег. номер], Държава БЪЛГАРИЯ, При обстоятелства: Община Тунджа по път І-7 км 273 посока към [населено място] управлява личното си МПС, което е регистрирано и не е спряно от движение, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В конкретния случай са представени доказателства за това, че липсва поведение на жалбоподателя, което да обосновава необходимост от държавна намеса към датата на издаване на заповедта 27.03.2026г. – към същата дата е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, приложена към жалбата(застрахователна полица №BG/23/126001081395). От името на органа се сочи, че часът на управление на автомобила, посочен в АУАН и в заповедта (9.25ч на 27.03.2026г.) предхожда часа на валидност на застраховката. Същевременно обаче, видно от справката за регистрация на автомобила, информация за съществуващата застраховка е била налична в информационната система на органа в 9.29ч. на 27.03.2026г., т.е. преди издаване на заповедта, което е довело и до служебно възстановяване на регистрацията на автомобила.При наличието на доказателства за отстранено нарушение мярката не е годна да изпълни превантивната си функция и се превръща в санкционна по същество, което е в противоречие с правната й природа. Налагането на ПАМ в подобна хипотеза представлява и непропорционално засягане на лицето, в този смисъл се отклонява от целта на закона - осигуряване безопасността на движението чрез предотвратяване на бъдещи нарушения, какъвто е и смисълът на разпоредбата чл.171, ал. 1 от ЗДвП.

Заповедта за ПАМ представлява засягане – по-голямо от целта, за която актът се издава. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "е" от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, тъй като към датата на издаване на заповедта нарушението е било отстранено.

Предвид горното, обжалваната заповед следва да се отмени, като в полза на жалбоподателя се следва присъждане на направените разноски.По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ платено в брой възнаграждение от 511 евро, както и писмени доказателства за платената държавна такса от 5.11 евро, общо 516.11евро, които следва да се възложат за възстановяване на ответника. Адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя, е съответстващо на минималния размер, предвиден Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което възражението за неговата прекомерност се явява неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0813-000077 по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, изд. на 27.03.2026г. от Началник сектор"Пътна полиция"-Ямбол към ОДМВР-Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Ямбол, гр.Ямбол, [улица], да заплати на М. С. Г., с [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски по делото в общ размер 516.11 евро(петстотин и шестнадесет евро, единадесет евроцента).

Решението е окончателно.

Съдия: