Решение № 102 от 02.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Дупница, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510102519 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ф. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, е предявил срещу Н. С. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 08.04.2023г. бил заедно с Н. Ф.ов Ж. и Н. Д. К. в гр. София, където извършвали строителна дейност. К. се снимал с него и публикувал снимката във „Фейсбук“. Снимката била коментирана от ответника Ш. с нецензурни изрази, поради което ищецът му се обадил, за да поиска обяснение. Ш. започнал да го обижда и поискал да се видят в гр. ***.

Около 17:00ч. на същата дата ищецът и посочените по-горе лица отишли в гр. *** и се обадили на Ш. да се срещнат на изхода на града. Пристигайки, ответникът, слизайки от управлявания от него автомобил, извадил пушка и я насочил към ищеца с думите „ще те убия, ще те застрелям, ще те гръмна като куче“. Ищецът изпитал силен страх и опитал да се скрие зад автомобила си. К. се опитал да успокои Ш., но последният му нанесъл удар в лицето, след което се качил в автомобила си и си тръгнал.

По случая било образувано досъдебно производство, а впоследствие и НОХД №795/2023г. по описа на РС-Дупница, по което ищецът бил конституиран като частен обвинител. С Присъда №43/26.06.2024г., постановена по посоченото НОХД, потвърдена с Решение №132/02.12.2024г., постановено по ВНОХД №503/2024г. по описа на ОСКюстендил, ответникът Ш. бил признат за виновен в това, че на 08.04.2023г., в гр. ***, на ул.

„***, се заканил на ищеца М. с убийство, като насочил срещу него ловна пушка, изричайки думите „ще те убия, ще те застрелям, ще те гръмна като куче“ и това заканване би могло да 1 възбуди основателен страх от осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

В следствие на извършеното от ответника престъпление ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян страх и ужас, които довели нарушение на съня му, ограничаване на личните му контакти и страх при движение в района на гр. ***.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането08.04.2023г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Излагат се твърдения, че ответникът е бил провокиран от ищеца с думи и действия, които са предизвикали силно раздразнение, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното НОХД № 795/2023г. по описа на ДРС се установява, че с постановената по него Присъда №43/26.06.2024г., потвърдена с Решение №132/02.12.2024г. по ВНОХД №503/2024г. по описа на ОС-Кюстендил, ответникът Н. Ш. е признат за виновен в това, че на 08.04.2023г., в гр. ***, на ул. „***, се заканил на ищеца Ф. М. с убийство, като насочил срещу него ловна пушка, изричайки думите „ще те убия, ще те застрелям, ще те гръмна като куче“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото Ф. И.М.-М.а-съпруга на ищеца, чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността й от изход на делото в полза на ищеца и кредитира като обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че на 08.04.2023г. съпругът й се прибрал видимо изплашен и много притеснен, разказал й как ответникът е насочил срещу него пушка и заплашил да го убие. След този инцидент съпругът й бил много изплашен, дълго време не ходили в гр. *** цялото семейство, понеже се страхували ответникът да не изпълни заплахата си. Случаят се отразил и на кръвното налягана на ищеца, който и преди това имал проблеми, но поддържал нормални стойности с лекарства; след инцидента се наложило да му изписват допълнителни такива. Също така вечер трудно заспивал, често се будел и обикалял из стаята, споделял, че сънува човек с насочена срещу него пушка. Една година след инцидента ищецът, заедно със семейството си започнал отново да посещава възрастните си родители в гр. ***, но рядко излизал от вкъщи.

Децата му също научили за инцидента, което допълнително тревожело ищеца.

Ангажираните от ответника свидетели Д. Т. М. и В. Н. Г€ дават показания, че спорът между страните възникнал поради неизплатени парични суми от Ф. М. на Н. Ш.. И двамата свидетели са виждали ищеца в гр. *** и същият по никакъв начин не им се е сторил 2 притеснен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С влязла в сила Присъда №43/26.06.2024г. по НОХД №795/2023г. по описа на РС-Дупница, ответникът е признат за виновен в извършване на описаното в исковата молба престъпление, от което е пострадал ищецът.

Силата на пресъдено нещо на постановеното решение във връзка с гражданския процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая закана с убийство, която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й.

Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (умишлено), поради което му е наложено наказание. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по АНД № 678/2020г. по описа на РС-Дупница.

Безспорно се установява от показанията на разпитаната по делото като свидетел съпруга на ищеца, чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани доказателства, че от извършеното от ответника деяние ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, значителни психически терзания и емоционален дискомфорт, продължили в период от няколко месеца.

Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът Н. Ш.. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и 3 характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

Според показанията на съпругата му, която е най-близкият му човек и го познава най-добре, ищецът е изпитвал страх и притеснения в период на няколко месеца, като непосредствено след инцидента е изпитал силен страх, което неминуемо се е отразило на начина му на живот. Също така, налице е известно самоограничаване на социалните контакти от ищеца след инцидента. Не се потвърждават, обаче, от други доказателства по делото показанията на свидетелката в частта относно влошеното здравословно състояние на ищеца и по-конкретно, че се наложило да приема допълнителни лекарства за хипертония, поради което съдът не кредира показанията на свидетелката в тази част.

Неоснователни са възраженията на ответника, че е бил провокиран от ищеца с думи и действия или от това, че му дължал пари. Тези обстоятелства са били предмет на изясняване от наказателния съд при разглеждане на въпросите относно вината, противоправността и наказателната отговорност на ответника и не могат да бъдат отново обсъждани в настоящия процес.

Дори ответникът да е бил „провокиран“ от ищеца чрез думи или действия, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и не може да обуслови намаляване на претендираното обезщетение. Приложението на посочената разпоредба е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика. В случая не се установява такова конкретно поведение на ищеца, което да е в пряка причинна връзка с претърпените от него вреди.

Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая, съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1000.00 €, представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца страдания вследствие на упражненото спрямо него насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Този размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот. Поради това предявеният иск следва 4 да бъде уважен до размер. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 15000.00 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава /компенсаторна/, считано от датата на деликта /08.04.2023г./, в съответствие с падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното издължаване.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС – Дупница в размер на 40.00 €.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на иска, в размер на 97.80 евро.