Определение № 323 от 26.03.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 247/2026
- Вид
- Определение № 323
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112, б. "е" · Закон за собствеността
- чл. 4, б. "е" · Правилник за вписванията
- чл. 6, б. "в" · Правилник за вписванията
- чл. 6, ал. 1, б. "а" · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.1, б. "в" · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.3 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323 гр. Перник, 26.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500247 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“, чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от нотариус С. Н., с рег. № *** на НК при СРС, със служебен адрес на кантората: *** срещу Отказ на съдия по вписвания по заявление с вх.рег. № 161/ 25.02.2026 г., обективиран в Определение № 1 от 25.02.2026 г. на съдия по вписванията при Служба по вписвания – гр. Брезник.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа и постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и Правилника за вписванията. Твърди се, че на 24.02.2026г. бил изпратен договор за наем, нотариално заверен с per. № 136/ 26.01.2026г. по описа на И.М., нотариус с рег.№ *** на НК при PC - Брезник и с рег.№ 2666/19.02.2026г. по описа на С. Н., нотариус с рег.№ *** на НК при СРС, сключен между Н.М.И. и С.С.И., от една страна като наемодатели и „А1 Тауърс България“ ЕООД, ЕИК 206379370, от друга страна като наемател. По отношение на чл. 1, б. „А“ от договора за наем, предмет бил правото да се ползва площ от 8 (осем) квадратни метра от гараж. В отказа се приемало, че предметът на договора не бил индивидуализиран, тъй като представлявал реална част без конкретни граници и графично обозначение. Този извод бил неправилен и не съответствал на фактическата обстановка, тъй като съгласно действащото право и практиката по вписванията, за вписване на облигационен договор не се изисквало индивидуализация в степента, необходима при прехвърляне на вещни права. Вписването на договор за наем имало оповестително действие и не създавало вещно право, поради което към него не се прилагали завишените изисквания за индивидуализация, валидни за разпоредителните сделки. В конкретния случай обектът бил определяем чрез посочване на основния недвижим имот, вида на обекта (гараж), площта на обекта и връзката му със съществуващия индивидуализиран недвижим имот. Правната теория и съдебната практика последователно приемали, че определяемостта била достатъчна, когато предметът можело да бъде индивидуализиран чрез тълкуване на договора и обективните данни за имота. Към договора била приложена паусова скица, от която ясно и недвусмислено се установява местоположението на гаража в рамките на поземления имот. Чрез нея обектът бил графично 1 определен и пространствено локализиран, като по този начин била осигурена необходимата индивидуализация на предмета на договора. По отношение на чл. 1, б. „Б“ от договора за наем, предмет било правото да ползва площ от 35 (тридесет и пет) квадратни метра в южната част на имота. Неправилен бил извода, че обозначението „южна част на имота“ не представлявало достатъчна индивидуализация. Предметът бил определяем чрез съвкупност от белези - конкретна площ, принадлежност към индивидуализиран поземлен имот и пространствено ориентиране. В облигационните отношения законът не допускал реални части от имот да бъдат предмет на ползване, без да е необходимо същите да са обособени като самостоятелни обекти по кадастър. В договора била посочена не само площта (35 кв.м.), но и, че същата е ситуирана в южната част на поземления имот, подробно описан в чл. 1, б. „А“ от договора за наем, като било посочено населеното място, в което се намира, посочен бил и кварталът, в който попада УПИ, посочени били и границите, както следва: УПИ *** - ТКЗС /*** трудово - кооперативно земеделско стопанство/, кв. *** /***/ по регулационния план на с. ***, община ***, обл. ***, находящ се в с. ***, община ***, обл. ***, при съседи: от изток - УПИ***, от север —улица с ок. 49а - 49, от запад — УПИ***, от юг - УПИ***. Счита, че в така направеното описание на имота, предмет на договора за наем се съдържа онзи минимум от изискуемите реквизити, които по смисъла на чл. 6 от Правилника за вписванията позволяват коректна индивидуализация на имота.
Следователно не смята, че това представлява пречка за вписване на договора за наем в СВБрезник. С оглед изложеното, представеният договор съдържал достатъчна индивидуализация на недвижимия имот и реалните части от него, предмет на наемното правоотношение, поради което били на лице предпоставките за вписване. В този смисъл било и Определение на въззивно частно гражданско дело от 12.05.2022г. по гр.д. № 139 по описа за 2022г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия. По отношение на чл. 1, б.
„В“ съдията по вписвания бил приел, че предоставеното право за прокарване на кабели доближава съдържание на сервитут и следва да бъде индивидуализирано като вещно право.
Клаузата по договора за наем представлявала договорено уреден начин за ползване на имота, функционално свързан с изпълнението на наемното правоотношение, а именно:
НАЕМАТЕЛЯТ ще използва имота за инсталиране и експлоатация на телекомуникационни съоръжения и оборудване, които ще се използват за осъществяване и подобряване на телекомуникационна дейност. Страните не учредявали ограничено вещно право, а уреждали начин на фактическо ползване в рамките на наемното правоотношение. Липсвало воля за учредяване на сервитут.
С оглед на гореизложеното, моли въззивният съд да постанови акт, с който да отмени постановения отказ от К.К., Съдия по вписванията при P C Брезник, изведен под № 1/25.02.2026г. като незаконосъобразен и да разпореди да бъде извършено вписване на договор за наем, нотариално заверен с per. № 136/ 26.01.2026г. по описа на И.М., нотариус с рег.№ *** на НК при PC - Брезник и с рег.№ 2666/19.02.2026г. по описа на С. Н., нотариус с рег.№ *** на НК при СРС.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване с частна жалба пред местно компетентния окръжен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата изхожда от нотариус, който е процесуално легитимирано лице да обжалва отказ за вписване, съгласно т.9 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ Нотариусът има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба, какъвто е настоящия случай/, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, 2 поради което съдът я преценява като допустима.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да впише Договор за наем на недвижим имот от 25.02.2026 г., депозиран в Служба по вписванията – гр. Брезник с молба с вх. рег. № 161/25.02.2026 г. подадена от нотариус С. Н., с рег. № ***, с район на действие СРС. Съдията по вписванията е приел, че молбата е подадена в нарушение на особените изисквания на закона, поради което и вписването на договора е отказано с мотиви, обективирани в Определение № 1/ 25.02.2026 г. Като съображения за това е посочено на първо място, че представеният за вписване договор за наем на недвижим имот противоречи на императивните правни норми на чл.6, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията, доколкото предметът на договора, чието вписване се иска, не е индивидуализиран, тъй по чл. 1, б. „А“ от договора за наем предмет е правото да се ползва площ от 8 кв.м. от гараж, находящ се в поземлен имот индивидуализиран чрез описание, тъй като площта била реална част от обект без да бъде посочена общата площ от гаража и не били посочени граници, които да са нанесени на представената скица. Не би достатъчно добре индивидуализиран и другият предмет на договор за наем посочев в чл. 1 б. „Б“ от договора, като 35 кв.м. в южната част на имота, тъй като не били посочени граници, координатно описание и скица с отразяване на точното местоположение. Посочва се че съгласно чл. 1, б. „В“ се уговаря сервитутно право, което също следвало да бъде индивидуализирано чрез точно отредено трасе и в законоустановената форма с нотариален акт.
При преценка за законосъобразността на отказа, настоящият въззивен състав съобрази следното:
Разгледана по същество, депозираната жалба се явява основателна по следните съображения: Съдията по вписванията може да откаже исканото вписване в няколко случая, а именно: 1/ ако актът не подлежи на вписване; 2/ ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и Правилника за вписванията /официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите/; 3/ ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/; 4/ ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване. От събраните по делото доказателства се установи, че нито една от посочените предпоставки за отказ не е налице. На първо място, депозираният акт - договор за наем, подлежи на вписване, съгласно разпоредбата на чл. 112, б. "е" от ЗС и чл. 4, б. "е" от ПВ.
Договорът за наем е неформален договор: за валидното му сключване не е необходимо да се спази определена форма, но писмената форма и достоверната дата го правят противопоставим на приобретателя на наетия имот до предвидения в него срок, но за не повече от една година от прехвърлянето, а ако договорът е вписан запазва изцяло действието си и спрямо приобретателя на имота. С оглед това вписването на договора за наем е средство за защита на наемателя, като предпоставка за извършването на вписване е актът да е извършен по нотариален ред или да е с нотариално заверени подписи /чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията/. В настоящия случай договорът е сключен на 26.01.2026 г., в предвидена в закона и Правилника за вписванията писмена форма с нотариална заверка на подписите. Посочени са и индивидуализиращите данни на страните съгласно чл. 6, ал. 1, б.
"а" от ПВ, а именно трите имена, ЕГН и адреси на наемодателите и фирмата (наименованието) на юридическото лице, организационната форма; ЕИК,седалището му и данни за представляващото го лице. Не е налице и хипотезата, при която липсва индивидуализация на имота, предмет на договора за наем, чието вписване се иска. Съгласно чл. 6, б. "в" от Правилника за вписванията, когато подлежащият на вписване акт се отнася до конкретен имот, той трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Видно от доказателствата по делото, недвижимите имоти, предмет на договора, са индивидуализирани в достатъчна степен 3 съгласно посочената разпоредба. Те представляват площи в поземлен имот с посочено населено място в което се намира, номер по регулационен план, тъй като по отношение на с.
***, Община *** няма влязла в сила кадастрална карта, кварталът, в които е разположен и граници с индивидуализация на съседните му имоти и вида на имота, приложена е и скица, като са подробно посочени характеристиките на обекта, и на която е посочено точното местоположение на гаража и желязорешетъчната конструкция /ЖРК/ изградена според договора в южната част на имота от наемателя. Поради това, настоящият състав счита, че е налице валидно сключен договор за наем, с индивидуализиран в достатъчна степен предмет, който подлежи на вписване, и не е налице основание за отказ за извършване на вписването.
Налице са и останалите реквизити на договора, изискуеми съгласно разпоредбата на Правилника за вписванията, а именно датата и мястото на издаването на акта; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес; приложени са скица на имота с подробно посочени характеристиките на обектите, които се отдават под наем и на която е посочено точното местоположение на гаража и желязорешетъчната конструкция /ЖРК/ изградена според договора в южната част на имота от наемателя, които са достатъчни пространствени ориентири за да се онагледи къде се намират реалните части от имота отдавани под наем, на които е посочено местоположението и техните площи в договора.
Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df8b85d6-06ab-49db-8f1b-39d60c716572