Решение № 149 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330110810 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. В. К., ЕГН: ********** и С. С. К., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ** против В. С. К., ЕГН: ********** и М.

Й. К. и двамата с адрес: **, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, **, нот. **г. на *****************, по силата на който С.С. К. (п.) и Н. В. К. са продали на ответника В. С. К., по време на б.а му с М. Й. К., притежавания от него и ищцата Н. В. К. в режим на съпружеска общност, недвижим имот , а именно: поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в село ** по КК и КР, одобрени със Заповед **г. на и.д. на АГКК, с последно изменение от **г., с адрес на поземления имот: *****, площ от 808 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: **, при съседи: *****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *****.1 със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, която по документ за собственост представлява: еднофамилна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място върху 78 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, за обща продажна цена от 9900 лева, поради противоречие с добрите нрави.

1

В исковата молба се твърди, че ищците и ответникът В. К. са законни наследници на С.С. К., който п. на *****г. Излагат, че малко преди с.та си, на **г. С.С. К. сключил договор за покупкопродажба на недвижим имот с помалкия си с. – В. К., по време на б.а му с М. К., по силата който му прехвърлил собствеността върху следните недвижими имоти, притежавани в собственост със с. си, а именно: поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в село ** по КК и КР, одобрени със Заповед **г. на и.д. на АГКК, с последно изменение от **г., с адрес на поземления имот: *****, площ от 808 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: **, при съседи: *****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *****.1 със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, която по документ за собственост представлява: еднофамилна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място върху 78 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, за обща продажна цена от 9900 лева.

Твърди се, че към момента на извършване на продажбата, наследодателят им страдал от злокачествено о. заболяване. По време на боледуването му за него се грижела единствено с. му. п.ият С. К. не позволявал на по-големия си с. да си грижи за него и без причина и основание изгонил него и семейството му от втория етаж на жилищната сграда от описания имот, където живеели, като два месеца след това сключил процесния договор за покупко-продажба. В този смисъл се твърди, че той сам се е лишил от грижите и вниманието на поголемия си с. и необяснимо защо винаги изразявал предпочитания към по-малкия си с. – В. К.. Посочва се, че с ясно съзнание за предстоящата с. на С. К., той и В. К. сключват договор за покупкопродажба на описаните имоти с цел да се лиши по-големият с. от наследство.

Уговорена била цена за прехвърляне на имотите в размер на 9900 лева, която била в пъти по-ниска от реалната пазарна цена, което противоречало на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Договорът за покупкопродажба бил нищожен като противоречащ на принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските отношения.

С оглед изложеното ищците обуславят правния си интерес от предявяването настоящия иск и молят същият да се уважи. Претендират направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В. К., с която оспорва предявения иск.

От ответника М. К. не е постъпил отговор на исковата молба. .

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № **г. се установява, че страните Н. В. К., С. С. К. и В. С. К. са наследници на покойния наследодател С.С. К., п.

2 на *****г., видно от Акт за с. № **г. Ищците Н. К. и С. К. са съответно с. и с. на наследодателя С. К., а ответникът В. С. К. също е негов с..

Видно от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, * рег. № **г. на *****, на **г. покойният С. К. и с. му – ищца в настоящото производство Н. К. продали на ответника В. С. К. поземлен имот с идентификатор ***** /**/, находящ се в ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на и.д. на АГКК, последно изменение на КККР. засягащо поземления имот е от **г., с адрес на поземления имот: ** площ: 808 кв.м. /осемстотин и осем квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ** съседи:

*****, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор *****.1 /** точка едно/, застроена площ 87 кв.м. /осемдесет и седем квадратни метра, брой етажи 2 /два, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, която по документ за собственост представлява: еднофамилна жилищна сграда, построена в южната част на дворното място върху 78 кв.м. /седемдесет и осем квадратни метра, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 9 900 лв. /девет хиляди и деветстотин лева, платена изцяло на продавачите от купувача към момента на подписване на нотариалния акт.

Към момента на сделката, купувачът В. С. К. е бил в б. с втората ответница М. Й. К., поради което и доколкото сделката е възмездна, а по делото липсват доказателства с. да са уговорили специфичен режим на имуществени отношения, следва да се приеме, че двамата са придобили имота в режим на СИО.

Продавачите С. К. и Н. К. си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, правото на ползване върху продавания недвижим имот.

В нотариалния акт е вписано, че д анъчната оценка на продавания недвижим имот възлиза в размер на 23 083,40 лева /двадесет и три хиляди осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/.

От приетите като писмени доказателства на л. 9-15 от делото медицински документи се установява, че на **г. С. К. е постъпил в болница ** където претърпял оперативна интервенция. Същият е бил изписан от лечебното заведение на *г. с диагноза ************** Наследодателят С. К. бил наясно с факта, че страда от о. заболяване, като разбрал за него при престоя му в болница през **г. /показанията на св. н. К./.

По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на вещото лице И. Г. по допуснатата от съда СТЕ. От заключението се установява, че средната пазарна стойност на прехвърлените с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, * рег. № **г. на ***** вещни права към **г. /т.е. към момента на разпоредителната сделка/, след приспадане на запазеното право на ползване на продавачите С. К. и Н. К., възлиза в размер на 298 737 лева.

Правният спор между страните се свежда до това налице ли е нееквивалентност на престациите по договора за покупко – продажба на недвижимия имот, респ. нищожен ли е продажбеният договор поради 3 нарушаване на добрите нрави.

Следва да се посочи, че д обрите нрави са морални норми,които по принцип нямат правно действие, но нарушаването им е въздигнато от законодателя в критерий за оценка на сделките,като правните последици от накърняването им са приравнени с правните последици от нарушаването на закона. Добрите нрави съществуват като неписани общи етични принципи и правила на поведение в обществото или произтичат от тях.Един принципите е този на справедливостта,който изисква да бъде защитен всеки гарантиран от закона интерес на правните субекти,като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.

Нееквивалентността на насрещните престации по един двустранен възмезден договор, наведена от ищеца като основание на иска му за недействителност/нищожност на договора, може да съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид и принципа на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), съгласно който страните по договора могат да определят вида и размера на насрещните си престации, при които волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл, накърняване на добрите нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост.

Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него.

Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.

Затова като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите. В Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има 4 поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. По абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева.