Решение № 260085 от 20.08.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен,

20. 08. 2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети състав, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докл***аното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. №

4762 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от

*** ***ЕИК/БУЛСТАТ ***против ***., ЕГН **********, с посочено правно основание чл. 415 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, че признава иска.

В публичното заседание: *********– редовно призован, не се явява представител. ОТВЕТНИК ***. – не се явява. Явява се ***. ***

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е, че съдът е разпоредил длъжникът ***.,

ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора

******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, заедно с ***, пълномощник ***.***., сумата от 221,21 лева главница за потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги; мораторна лихва за забава в размер на 44,08 лв. за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – ***г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 180 лева за ******възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатено задължение по Договор за далекосъобщителни услуги от дата ***г. Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай, съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкрекния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът с писмена молба и в съдебно заседание е направил изявление, че признава иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал. 2 от