Решение № 337 от 24.04.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. гр. Хасково, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101830 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от М. А. А., ЕГН **********, от *********, чрез адв. Д. М. от АК Пловдив, съдебен адрес: *********, против “Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1324, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 73Г.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем Standard 14 № 5888868 – 09.01.2023г., сключен с ответното дружество на същата дата.

Съгласно чл.1 ал.3 от договора, ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 196.38 лева. Съгласно чл.3 от договора за паричен заем, ищецът следвало да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 657.90 лв., при сума на получаване 400 лева, при ГПР 49.39%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11, при срок на кредита от 18 вноски. Наред с това, в чл.5 ал.2 от Договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 131.04 лева. По този начин общата сума, която следвало да заплати, била в размер на 4788.94 лв. Счита, че клаузите, съдържащи се в чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от Договора, които предвиждали заплащането на такса за експресно разглеждане и неустойка, били нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във 1 вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага следните съображения: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то от ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл се сочи практика на ВКС. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правели от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В тази връзка предвидените клаузи на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от Договора били изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта. Така предвидената сума в размер на 196.38 лева и в размер на 131.04 лева била прекомерна и в размер, съизмерим със сумата на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите по чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от Договора, последният се оскъпявал двойно.На следващо място се сочи, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга по чл.1 ал.3 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи" в размер на 196.38 лева, била в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК. Наред с това, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи в чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от Договора били и неравноправни по смисъла на чл.

143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С 2 процесиите клаузи, предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи" и „неустойка" в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Последователна била и практиката, че неустойка, която била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи" и „неустойка" се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната.Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлявал и невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 3

2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане били неравноправни по смисъла на член 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО. Имало нарушение и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО било регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито били клаузите за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи" и „неустойка". В тази насока била и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С415/11, и цитираната в него практика.Твърди се от ищеца, че бил заплатил цялата търсена по Договора сума, включително и сумата от 256.70 лева по клаузата за неустойка и такса за експресно разглеждане.С оглед нищожността на клаузите съдържащи се в чл.1, ал.3 и чл.5, ал. 2 от Договора, ищецът счита, че не следвало да заплати сумата в размер на 256.70 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите и неустойка, като по този била надвнесена сума от общо 256.70 лева, която сума следвало да му бъде върната, като получена без правно основание на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да бъде прието, че клаузите, съдържащи се в чл.1, ал.3 и в чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5888868 – 09.01.2023г., сключен между ищеца и ответника, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 196.38 лв. и неустойка в размер на 131.04 лв., или общо 327.42 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, вр. чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 ЗЗП, а също така на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 256.70 лева /след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание, проведено 29.01.2024г./, представляваща неустойка и такса за експресно разглеждане на документи, като получени без правно основание по Договор за паричен заем Standard 14 № 5888868 – 09.01.2023г. Претендират се направените съдебни разноски.

Ответникът моли за отхвърляне на исковете. Претендират се направените по делото разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени 4 доказателства се установява, че между “Вива - Кредит“ ООД (заемодател) и М. А. А. (заемател) на 09.01.2023 г. е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5888868 – 09.01.2023 г., по силата на който е отпусната парична сума в размер на 400 00 лв., при фиксиран ГЛП по заема - 40,32% и ГПР – 49.39 %. Уговорен е срок на погасяване на заема от 36 седмици, посредством 18 бр. погасителни вноски, всяка от които в размер на 36.55 лева, със съответните уговорени падежни дати.

В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като съобразно чл.1, ал.3 за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 196.38 лв.

Разпечатката съдържа 15 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df8ae4c4-6750-48d0-a93e-4848f10d9eab