Определение № 25 от 15.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Варна, 15.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана В. Д.

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Диана В. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20243000500586 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от пълномощника на представляващия Медицински университет-Варна „Проф. д-р Параскев Ив.

Стоянов“ - Варна, против определение № 4324/07.10.2024 г. по гр.д.№ 835/2024 г. на ОС-Варна в частите му, с които са оставени без уважение исканията му за привличане на Държавата като трето лице - помагач на страната на ответника, по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Жалбоподателят е изразил становище за неправилност на определението в обжалваните му части. Сочи, че от твърденията в исковата молба може да се определи, че собственик на двата спорни имота е държавата, от което възниква интерес на ответниците да поискат привличането й като главна страна – титуляр на спорното право на собственост. Застъпено е становището, че целта на привличането на страната е да се осигури процесуалното й съдействие в процеса, тъй като предоставеното право на управление произтича от правото на собственост на титуляра.

Жалбоподателят сочи, че влязлото в сила решение по гр.д.№ 1058/2016 г. по описа на ОС-Варна не препятства привличането на Държавата като трето лице - помагач. По осъдителния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД обосновава интереса си от привличане на държавата като трето лице – помагач, тъй като МУ-Варна „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“ е държавно учреждение на бюджетна издръжка с ежегодно бюджетно финансиране, определящо финансовите рамки на разходите му. Искането е за отмяна на атакуваното определение в обжалваните му части и привличане на Държавата като трето 1 лице – помагач по исковете.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК пълномощникът на насрещната страна „Вела – 96“ АД, гр.Шумен е оспорил частната жалба като неоснователна, с молба да бъде потвърдено обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 835/2024 г. по описа на ОС - Варна е образувано по предявени от „Вела – 96“ АД искове срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ и МУ-Варна „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“ обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове за ревандикация на реални части от описаните в исковата молба ПИ, посочени в скица – проект № 15-235133/07.03.2022 г. на СГКК – Варна, с правно основание чл.108 от ЗС и за присъждане на обезщетения за неоснователно ползване на претендираните реални части, с правно основание чл.59 от ЗЗД.

В отговор с вх.№ 21683/29.08.2024 г. по описа на ОС – Варна, подаден от МУ-Варна „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“ е инкорпорирано искане за привличане на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството като ответник на осн. чл.26, ал.4 от ГПК, а в условията на евентуалност е отправено искане за привличането й като трето лице-помагач.

С обжалваното определение е оставил без уважение исканията за привличане на държавата като ответник и като трето лице – помагач по съображения, че пасивната материална легитимация на ответниците произтича от обстоятелството, че като държавни учреждения са им предоставени за управление и стопанисване процесните имоти, които са собственост на Държавата. Ответниците като държавни учреждения отговарят по искове за собственост на вещи, чиито собственик е държавата, но които са им предоставени за стопанисване и управление, а държавата ще е обвързана от СПН на влязлото в сила решение, макар да не е участвала като страна.

Съдът е отчел, че държавата вече е обвързана с решение № 582/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1058/2016 г. по описа на ОС – Варна, влязло в сила на 11.06.2019 г., което обстоятелство изключва правния интерес на страната да иска конституирането й.

Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на правата на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия спор, поради което то има право да участва в образуваното исково производство.

Привличането на трето лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила 2 на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението (чл. 223, ал. 2 ГПК). При недопускане на трето лице - помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение не притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна (т.9а от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

В настоящия случай МУ-Варна „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“ няма интерес от привличането на държавата като трето лице – помагач, тъй като положението му на процесуален субституент в условията на суброгация е свързано с обвързване на държавата с постановения съдебен акт. До последният извод съдът достига при тълкуване на нормата на чл.14, ал.3 ЗДС, от която произтича процесуалната легитимация на държавните учреждения да водят искове за защита на държавната собственост като процесуални субституенти на Държавата в условията на суброгация. С оглед това, решението има обвързваща сила спрямо титуляря на спорното право държавата, а ответното юридическо лице не би разполагало с регресен иск при евентуално уважаване на ревандикационната и облигационната искови претенции.

С оглед на горното, обжалваното пред настоящата инстанция определение на ОС – Варна е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважение, поради което и съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4324/07.10.2024 г. на ОС-Варна, постановено по гр. д. № 835/2024г., в частите му, с които са оставени без уважение като неоснователни исканията на МУ-Варна „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“ за привличане на Държавата като трето лице - помагач на страната на ответника. В необжалваната му част, определението е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване /арг. т. 9а от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4