Решение № 22 от 26.03.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Г.Т., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.С. – Г.Т. в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20253220100507 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание искова молба с вх.

№2520/23.09.2025г. от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: *** със С. и адрес: гр. С., р-н Т., бул. „Б.” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Д.

П. - пълномощник на управителите, срещу Н. Н. А. с ЕГН - **********, с адрес: с. К., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Я.“, № 24, с посочено правно основание чл.

422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и Разпореждане № 1112 от 11.09.2025г. по ч.гр.д. № 633/2025г. на РС - Л. и цена на иска в общ размер от 600 лева.

Претендира се да се признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че Н. Н. А. дължи на ищцовото дружество сумата в размер от 600 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 439599 със „С.К.“ ООД, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се направените съдебни разноски по настоящото дело.

Релевират се доказателствени искания.

С исковата молба при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове, които черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1, чл. 99 и чл. 240 от ЗЗД, както и от приложимите разпоредби на Закона за потребителския кредит 1 и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В исковата молба са изложени следните твърдения:

Ищецът твърди, че на 31.07.2020г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 439599 със „С.К.“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски в по 296 в срок до 31.10.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 46.92 %.

Ищецът твърди, че според Общи условия и Договор за паричен заем № 439599 на 31.07.2020г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора, като договора за кредит не е сключен в противоречие със законовите изисквания.

Ищецът твърди, че според чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Ищецът твърди, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, като при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „С.К.“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на ищцовото дружество - цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, за което 2 ответникът е надлежно уведомен, но ако се приеме, че уведомяването му не е извършено надлежно, ищецът моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Иска се да се признае за установено, че в отношенията между ищеца и ответника, че Н. Н. А. дължи на ищцовото дружество сумата в размер от 600 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 439599 със „С.К.“ ООД, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез адв. П. П. от АК - Д., представя отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск в цялост и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и като такъв да бъде оставен без уважение. В отговорът се излагат следните факти и обстоятелства:

Ответникът твърди, че липсват данни извършената цесия да е сведена до знанието на ответника и поради тази причина пасивната легитимация на ответника липсва.

Ответникът твърди, че от представената обратна разписка на БТК се вижда, че подпис на получател липсва.

Ответникът твърди, че извършеното прехвърляне не е годно да ангажира ответниковата отговорност, тъй като то не може да му бъде противопоставено при липса на съобщаване.

Ответникът твърди, че в представен от ищеца Лог файл е записано, че е получила заетата сума от 600 лева от Изипей на 01.08.2020г., но липсва представена писмена разписка с личен подпис, че действително е получена сумата, което поставя под съмнение твърдението, че действително е получила/ усвоила сумата по заема.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност поради обстоятелството, че падежа на последната от общо три вноски за погасяване на заема е на 02.11.2020г., Касае се за до три периодични месечни плащания, и се касае до бърз кредит от небанкова финансова институция. Поради това се твърди, че погасителната давност за тези периодични плащания по главница, лихви, обезщетения и разноски е специалната давност по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, която е със срок от 3 години. Извършеното през 2022 година прехвърляне 3 на правото на вземане по договора от цедента „С.К. „ ООД на цесионера/ ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД, не е прекъснало погасителната давност и тази давност е изтекла на 02.11. 2023г.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание, като чрез процесуалния си представител прилага становище, в което поддържа предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител, излага доводи, в подкрепа на съображенията изложени в отговора, предявеният иск за напълно неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между ответникът и „ С.К.“ ЕООД, бил сключен договор за кредит №439599/31.07.2020г., съгласно който ответникът получил сумата в размер от 600 лв. Съгласно погасителния план по договора ответникът поел задължение да върне сумата по кредита на три броя месечни вноски от по 213,50 лв. с дата на последно плащане 02.11.2020г. Уговорен бил лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 46.92 %. Видно от приложената разписка ответникът получил сумата по договора за кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. цедентът „С.К.“ ООД прехвърлил на ищеца вземанията си по договора за кредит, за което обстоятелство ответницата била уведомена от ищеца/л.30/ След като ответницата не заплатила на ищеца дължимата парична сума, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело №633/2025г. на Р.С. – Л. и срещу нея била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „АПС Б.Б.“ ЕООД против Н. Н.

А., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 600 лева – главница по договор за потребителски кредит № 439599/31.07.2020г., сключен със „С.К.“ ООД, вземането по който е 4 прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 13.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Искът е предявен след подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 633/2025 г. по описа на РС – Л..

От приложеното заповедно производство се установява, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника. На заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което искът е процесуално допустим.

Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се счита предявен към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 24.07.2025г.

Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на претендираното вземане.

За уважаване на иска следва да бъде установено сключването на договор за кредит между ответника и първоначалния кредитор, реалното предоставяне на заемната сума, неизпълнение на задължението, валидно прехвърляне на вземането на ищеца.

По делото е представен договор/л.5-л.27/ за паричен заем № 439599/31.07.2020г., ведно с Общи условия.

Ищецът твърди, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние.

От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че кредитното правоотношение е възникнало.

Съгласно чл. 240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаването на сумата.

По делото е представена разписка/л.31/ за изплатена сума чрез платежната система EasyPay, удостоверяваща изплащане на сумата от 600 лв. на 01.08.2020г.

Съдът намира, че този документ представлява доказателство за извършено плащане, като ответникът не ангажира доказателства, които да 5 оборят удостовереното в него обстоятелство.

Ето защо съдът приема за доказано, че заемната сума е била предоставена на ответника.

По делото е представен договор/л.28-л.29/ за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „С.К.“ ООД и „АПС Б.Б.“ ЕООД.

Към договора е приложено извлечение от приложение № 1, съдържащо данни за процесното вземане.

Съгласно чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от момента на съобщаването му. Дори и да се приеме, че уведомлението за цесията не е достигнало до ответника преди предявяване на иска, връчването на исковата молба съставлява надлежно уведомяване.

Следователно възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

Ответникът прави възражение за изтекла давност, позовавайки се на чл.

111, б. „в“ от ЗЗД.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Задължението за връщане на главницата по договор за заем не представлява периодично плащане. Следователно е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2025г., тази давност не е изтекла.

От събраните доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ответникът е получил заемната сума и не е изпълнил задължението си за нейното връщане.