Определение № 354 от 08.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500202 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му юрк. Г.С-К., против Определение №13238 от 21.11.2023г., постановено по гр. д. №15073/2023г. на Районен съд- Пловдив, Х VIIІ гр.с., с което е върната исковата молба, прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7783/2023г. по описа на ПдРС. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „Профи кредит 1 България“ ЕООД спрямо ответника Т. К. М. - Г., ЕГН **********, произтичащи от договор за потребителски кредит от 19.03.2020г., чийто падеж е настъпил на 20.09.2023 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Освен установителен иск е предявен и осъдителен иск за сумата от 242.06 лева – обезщетение за забава за периода от 22.03.2022 г. – 29.05.2023 г.

За да прекрати производството по делото по предявения установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между изложените в заявлението по чл.410 от ГПК и в издадената заповед за изпълнение обстоятелства, от които произтича вземането, а именно- договор за потребителски кредит от 19.03.2020 г., и посочените такива в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, в която се твърди, че към процесния договор били сключени два анекса. Приел е, че при това положение предявеният иск е недопустим, тъй като няма за предмет установяване на вземанията 1 по издадената заповед за изпълнение. Изложил е и допълнителни съображения досежно осъдителния иск, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, като не е посочил на какво основание се претендира и по какъв начин е формирана претендираната сума.

Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.

Неправилно съдът е прекратил производството по установителния иск, приемайки че той е предявен за вземане, различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение. Действително съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл.127, ал.1 от ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В настоящия случай в т.12 от подаденото заявление заявителят е посочил, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит №30043315448 от 19.03.2020 г., като в съответствие с разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК е приложил към заявлението договора, както и анекс №1 и анекс №2 към него и погасителните планове.

Първоинстанционният съд е уважил така подаденото заявление и е издал заповед за изпълнение за претендираните с него суми, като в заповедта е посочил, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит №30043315448 от 19.03.2020 г.

Районният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 242,06 лв., която се претендира с осъдителен иск. При посочените обстоятелства не би могло да се приеме, че посочвайки наличието на анексите в исковата молба по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът предявявал иск за вземания, различни от тези по издадената заповед за изпълнение. От извършените от ищеца процесуални действия в заповедното производство личи волята му да се позове на анексите, тъй като същият ги е приложил към заявлението, а в случай че съдът е имал съмнение по този въпрос, то заявлението е следвало да бъде оставено без движение и на заявителя да се дадат съответните указания. Преди издаване на заповедта съдът, който е бил сезиран със заявлението, е имал задължението да се запознае с приложените от заявителя документи с оглед извършването на преценка за наличието на неравноправни клаузи в тях, като в самата заповед за изпълнение е следвало да посочи точно обстоятелствата, от които произтичат вземанията. Неизпълнението на посочените задължения от съда в заповедното производство обаче не следва да води до неблагоприятни последици за заявителя, свързани с прекратяване на производството по установителния иск и обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

В обобщение се налага изводът, че е налице съответствие между основанието на претенциите, предявени в заповедното и в исковото производство, а фактът, че в самата заповед за изпълнение анексите не са посочени като част от обстоятелствата, от които произтичат претенциите, не може да лиши ищеца от възможността да се позове на тях в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, нито това позоваване означава, че е предявена нова претенция, различна от тази по заявлението. При произнасянето си по установителния иск съдът ще извърши пълната и точна индивидуализация на вземанията и фактите, от които произтичат.

Що се отнася до изложените от първоинстанционния съд доводи касателно осъдителен иск за сумата в размер на 242.06 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.03.2022 г. – 29.05.2023 г. , настоящият съдебен състав намира, че за тази искова претенция са изложени факти и обстоятелства, на който се основава.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на 2 съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13238 от 21.11.2023г., постановено по гр. д.

№15073/2023г. на Районен съд- Пловдив.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3