Разпореждане № 1199 от 21.05.2026, Административен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1199

Добрич, 21.05.2026 г.

Административният съд - Добрич - I състав, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев административно дело № 295 по описа за 2026 година на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по искане на Х. Й. Х. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [жк], вх. Г, ет. 5, ап. 14, с настоящ адрес : [населено място], [улица], ет. 4, ап. 19 във връзка с негова жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1297754/24.04.2022г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Добрич, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. з), подточка „гг" от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В искането за спиране жалбоподателят сочи единствено, че предварителното изпълнение е в противоречие с чл. 6 АПК, ще му причини значителни и трудно поправими вреди, поради което засяга правата му в по-голяма степен от целта за която актът се издава.

Прави искане съдът да спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Ответникът, при изпращане на административната преписка, не е изразил становище по искането за спиране.

Административен съд - Добрич, като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Искането за спиране е направено от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С обжалваната заповед на основание чл. 171, т. 1, б. з), подточка „гг" ЗДвП по отношение на жалбоподателя Х. е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" за това, че на 24.04.2026г. около 11:45 часа в [населено място], на 10 метра от кръстовището с ул. К. Д., в посока ул. Цимерман, е управлявал т.а. [Марка] с рег. № [рег. номер], като автомобира е с прекратена регистразия, поради лепса на гражданска отговорност – чл. 143, ал. 10 ЗДВП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква а), т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед, а подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка (чл. 172, ал. 6 ЗДвП). Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като спирането се допуска само въз основа на нови обстоятелства. За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в хипотезите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставките са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или труднопоправима вреда на оспорващия. Това означава, че преценката на съда е върху променените последици от постановеното от закона предварително изпълнение. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя.

В случая не е доказано както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. В жалбата си до съда жалбоподателят сочи единствено противоречие на допуснатото предварително изпълнение с принципа за съразмерност заложен в чл. 6 АПК и твърденията, че по професия е шофьор, което би обусловило липса на финансови средства.

Съдът приема, че изложените доводи не обосновават наличие на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК.

На първо място, твърденията за неблагоприятни последици в професионалната сфера на жалбоподателя представляват обичайни и предвидими последици от прилагането на мярката по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Самият закон предвижда временно ограничаване на правото да се управлява МПС в защита на особено важен обществен интерес – безопасността на движението по пътищата. В този смисъл всяко лице, спрямо което се прилага подобна мярка, би могло да претърпи затруднения в личен и професионален план. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове спиране на предварителното изпълнение.

На второ място, твърдяната имуществена вреда – затруднение в придвижването – е вреда, която по своята същност подлежи на репариране по обезщетителен ред при евентуална отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Поради това същата не може да бъде квалифицирана като трудно поправима.

На следващо място, не се установява, че отнемането на СУМПС води до прекратяване на трудово правоотношение или до трайна невъзможност за упражняване на труд. Размерът на посочената вреда – затруднения в упражняването на професията шофьор, не се установява от представените по делото доказателства. По делото липсват каквито и да е данни за наличие на съществуващо трудово правоотношение между жалбоподателя и негов работодател, за което по длъжностна характеристика да е поставено изискване за притежание на СУМПС. Поради това евентуалната вреда и нейния размер не може да се установят към момента на разглеждане на искането по чл. 166 АПК, респ. не може да се направи и прецени като извънреден или изключителен, нито като такъв, който би довел до необратими последици за правната сфера на жалбоподателя.

Предвид неяснотите относно вида и размера на евентуалните вреди съдът не може да направи преценката по чл. 6, ал. 2 АПК в каква степен се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя и дали това засягане е в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

От друга страна, както вече се посочи, в случая не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Посочената разпоредба изисква сочените обстоятелства да са нови – т.е. да са настъпили след издаване на административния акт и да променят съществено преценката за необходимостта от предварителното му изпълнение. В този смисъл по делото не са налице данни, а и от приложената към административната преписка справка не се установява, че след издаване на процесната ЗППАМ регистрацията на автомобила е възстановена. Няма и данни че са предприети каквито и да е действия по възстановяването ѝ, чрез сключване на застраховка Гражданска отговорност, с което да е отпаднала възможността ползването от жалбоподателя на автомобила със свалена регистрация да продължи и занапред.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е доказал въз основа на нови обстоятелства настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед, поради което искането за спиране следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК Административен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. Й. Х. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [жк], вх. Г, ет. 5, ап. 14, с настоящ адрес : [населено място], [улица], ет. 4, ап. 19, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з), подточка „гг" ЗДвП - „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца", направено във връзка с негова жалба, с която е оспорена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1297754/24.04.2022г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�