Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 864 от 05.09.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2973/2023
Вид
Решение № 864
Подписан
05.09.2023
В сила
21.09.2023
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.73, ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 11, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 378, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Решение № 864/05.09.2023г. по НАХД № 2973/2023г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемия П. К. С. с ЕГН:**********, обвиняем по досъдебно производство № 3388зм577/2022год. по описа на Второ РУ- гр. Бургас, Пор. № 3221/2022г. на РП- Бургас, за извършено престъпление за това, че на 04.11.2022г. около 07,00ч. в гр. Бургас, ж.к. „***“, без надлежно разрешително съгласно чл.7, чл. 16, чл. 30 и чл. 73 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр.

Приложение №1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, „Списък 1-растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, съгласно Приложение №1, а именно: обект 1 МЕТАМФЕТАМИН с нетно тегло 0,235 /нула цяло двеста тридесет и пет/ грама, с неопределено процентно съдържание; обект 2 - МЕТАМФЕТАМИН с нетно тегло 0,906 /нула цяло и деветстотин и шест/ грама с неопределено процентно съдържание, двата обекта с общо нетно тегло 1,141 (едно цяло сто четиридесет и един) грама, възлизащо на обща стойност - 28,53 лева (двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки), като деянието представлява маловажен случай в БРС - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл.

1 от НК.

В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и заедно с адв. Н. като негов защитник, нямат искания по доказателствата. Излагат се съображения, че деянието е малозначително и се пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

За БРП не се явява представител.

Обвиняемият в последната си дума заявява, че осъзнава вината си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият

П.

К.

С.

–

ЕГН

**********

**********************************************. е роден на

***.

На 04.11.2022г. около 07 часа сутринта полицейските служители В. и Д. при 05 РУМВР осъществявали наблюдение на бл. *** в ж.к. „***“ като забелязали лицето П. К. С. с ЕГН: ********** да върви към автобусната спирка -терминала на ж.к. „***“. Свидетелят В. го последвал и се легитимирал пред него със служебна карта и значка, като в този момент обвиняемия С. побягнал. В. му разпоредил да спре, но той не спрял и бил задържан с употреба на физическа сила. Свидетелят В. го попитал дали притежава нещо забранено и С. му казал че държи 2бр. джъмпери съдържащи метамфетамин, които предал с протокол за доброволно предаване на служителите. Заявил, че веществото е за лична употреба. От проведената физикохимична експертна справка се констатира, че държаните от обвиняемия вещества представляват както следва - обект 1 метамфетамин с нетно тегло 0,235 /нула цяло двеста тридесет и пет/ грама, с неопределено процентно съдържание; обект 2 -метамфетамин с нетно тегло 0,906 /нула цяло и деветстотин и шест/ грама с неопределено процентно 1 съдържание, двата обекта с общо нетно тегло 1,141 (едно цяло и сто четиридесет и един) грама, възлизащо на обща стойност - 28,53 лева (двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки).

Общата стойност на наркотичното вещество е определена в размер на 28,53 лева (двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки).

Неизразходваната част от наркотичните вещества, след изготвяне на заключението по назначената физикохимична експертиза, били предадени на съхранение в централно митническо управление гр. София.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите П. П. Д. (л. 15);

С.А. В. (л. 16);

От писмените доказателства и доказателствени средстава: протокол за доброволно предаване (л. 7); справка за съдимост; писмо до ЦМУ (л. 12, 13 от ДП);

От експертизите: протокол за химическа експертиза (л. 10);

От веществените доказателства: плик с опаковки, приложен на л. 14 от ДП.

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира. Събраните доказателства в своята съвкупност установяват фактическата обстановка, приета по-горе. По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или неговия защитник, не се оспориха доказателствените материали, поради което и съдът им се доверява.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, за което е привлечен..

На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на обвиняемия, се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на полицейските служители и приложеното писмено доказателство – протокол за доброволно предаване, безпротиворечиво се установява, че в обвиняемия фактически е било налично високорисково наркотично вещество – метамфетамин, което съгласно заключението на вещото лице има силно наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол (забрана) съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Наркотичното вещество се е намирало във владение на обвиняемия и той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си е „държал” наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.

Видно от заключението на приобщената химическа експертиза веществото, което е 2 било държано от обвиняемия, е метамфетамин – два броя обекти с тегло 0,235гр. и 0,906 гр.

Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, в редакцията към датата на извършване на деянието, която се явява и по-благоприятна за обвиняемия, цената му е в размер на 28,53 лева. Това вещество е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП.

Обвиняемият не е имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това поведението му се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 НК.

В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай количеството метамфетамин не е високо, то е на сравнително ниска стойност, много под минималната работна заплата в страната, установено е в обвиняемия, поради което следва да се приеме, че се касае за държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият е млад човек, не е осъждан. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид и поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Съдът не сподели съображенията, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като не се касае за „малозначителност“. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство.

Количеството, това, че са били две свивки, готови за употреба сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление.

Поведението на обвиняемия при вида на полицейските служители също сочи за по-висока степен на обществена опасност като той се е опитал и да се укрие от полицейските служители като е побягнал. Освен това работи в заведение, съчетано с наличието на два броя свивки в негово държане, по мнение на състава на съда повишава обществената опасност и създава риск за общественото здраве в по-голяма степен. Макар и да е навършил пълнолетие съвсем скоро преди датата на деянието обвиняемият с поведението си се отклонява от общоприетите норми и именно в тази млада възраст върху него следва да се 3 въздейства предупредително и превъзпитателно, за да се избягнат последващи негови противоправни дейности.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият е съзнавал общественоoпасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че държейки в себе си високорисково наркотично вещество, той упражнява фактическа власт върху високорисково наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна обвиняемият е искал именно това упражняване на фактическа власт.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът в чл. 354а, ал. 5 НК предвижда наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на П. С. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или други по-леко наказание;