Определение № 650 от 24.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. Враца, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500448 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 12516/04.06.2026 г. на Ц. П. Х., ЕГН **********, съделителка по гр. д. № 1616/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, срещу Определение № 1056/14.05.2026 г., постановено по същото дело, в частта, с която е отхвърлено искането й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1183,12 евро, определена от районния съд с указания по разпореждане № 2871/18.03.2026 г.

Пред Районен съд – Враца молителката Ц. П. Х. е направила искане по чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса, като в подкрепа на искането е представена декларация за материалното състояние, в която е декларирано, че лицето не реализира собствени доходи и няма имущество, като доходите на домакинството (от трудово възнаграждение на съпруга) възлизат общо на 1200 евро месечно. Представени са и медицинско направление и амбулаторни листове, от които се установява, че Х. страда от затлъстяване втора степен, понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) и инсулинова резистентност, за които провежда медикаментозно лечение. Не е трудоустроена и няма решение на ТЕЛК.

С обжалваното Определение № 1056/14.05.2026 г. Районен съд – Враца е отхвърлил искането, приемайки, че липсва основание за освобождаване, тъй като посочените заболявания са разпространени сред значителна част от жените в страната, не водят до невъзможност за полагане на труд, а доброволното неполагане на труд не може да служи като основание за освобождаване от държавна такса. Съдът е приел, че доходът на домакинството позволява заплащането на дължимата такса при добро разпределение на средствата.

1

В частната жалба Х. поддържа, че определението е неправилно, тъй като не разполага с лични доходи, не работи, не притежава имоти, дружествени дялове, нито други източници на средства. Моли определението на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде освободена от заплащането на държавна такса.

Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените в частната жалба доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима.

По същество настоящия състав я намира за основателна.

От приложената доказателствата се установява, че жалбоподателката не реализира лични доходи, а общият доход на нейното домакинство възлиза на 1200 евро месечно. Представените медицински документи установяват наличие на здравословни проблеми – затлъстяване втора степен, хипотиреоидизъм и инсулинова резистентност, за които се провежда постоянно медикаментозно лечение. Действително тези заболявания сами по себе си не са довели до освидетелстване от ТЕЛК, нито изключват принципната възможност за полагане на труд, но обективно налагат постоянни разходи за лекарства и медицински прегледи, които допълнително ограничават разполагаемите средства на домакинството.

Съпоставена с така установения от самия районен съд размер на месечния доход на домакинството от 1200 евро, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1183,12 евро съставлява на практика едномесечен доход на цялото домакинство. Внасянето на такава сума представлява несъразмерно тежко и непосилно чрез спестяване бреме, доколкото би лишило домакинството от средства за издръжка и лечение за продължителен период. С оглед на това съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане именно на тази държавна такса.

Следва да се отбележи, че жалбоподателката изрично е заявила, че не претендира освобождаване от разноските по делото като цяло, а единствено от конкретната държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1183,12 евро, поради което съдът се произнася в тези граници на искането.

По изложените съображения обжалваното определение, с което искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е отхвърлено, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което искането се уважи.

Водим от горното, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1056/14.05.2026 г., постановено от Районен съд – Враца по гр. д. № 1616 по описа за 2024 г., в частта, с която е отхвърлено 2 искането на Ц. П. Х., ЕГН **********, по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Ц. П. Х., ЕГН **********, от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 1183,12 евро за въззивно обжалване по гр. д. № 1616 по описа за 2024 г. на Районен съд – Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3