Решение № 111 от 14.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пазарджик, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900145 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове от Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. И., община Б., област П., ул. *** № *, и Н. З. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., община С., област П., ул. „** № *, двамата чрез адв. Д. Т. от *, против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № 1, за заплащане на обезщетение от 26 000 лева – частично от 35 000 лева в полза на първия ищец, 12 000 лева – частично от 25 000 лева в полза на втория ищец, за претърпените от тях неимуществени вреди от настъпилото на 01.07.2021 г. ПТП по вина на И. А. Я., управлявал л. а. ***, рег. № ***, ведно със законната лихва от 09.03.2022 г. до окончателното плащане на сумите, както и обезщетение от 1 200 лева в полза на първия ищец за претърпените от същото ПТП имуществени вреди – закупен еластичен пирон - циклама във връзка с претърпяната оперативна интервенция, ведно със законната лихва от 09.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2021 г., около 17:00 ч., на пътя от гр. П. за с. О. - пътя през линията за с. И., е настъпило ПТП, при което л. а.

***, рег. № ***, управляван от И. Я. А. (всъщност И. А. Я.), ЕГН **********, 1 при изпреварване на велосипедиста Н. З. А., го удря странично поради недостатъчната дистанция между двете превозни средства, вследствие на което автомобилът аварийно спира, при което пострадала и пътуващата на задната дясна седалка Р. Д.. По случая било образувано Досъдебно производство № ** г. на РУ - П. и прокурорска преписка № *** г. на РП - П., което по-късно е прекратено с постановление. Пострадалата Р. Д. претърпяла счупване на раменната кост на дясната ръка и други натъртвания, поради което била настанена в ортопедично отделение на МБАЛ П. АД за период от 01.07.2021 г. до 05.07.2021 г., където претърпяла оперативна интервенция с поставяне на 2 еластични пирона, за което заплатила 1 200 лева.

Впоследствие ѝ е предписан постелен лежим. Твърди се втора хоспитализация в периода 01.11.2021 г. до 03.11.2021 г. за премахване на имплантите. Поддържа се, освен тежко физическо неразположение, и психологично такова. Твърди се, че предвид възрастта й (***) пострадалата се притеснявала от белезите по дясната си ръка и лицето, като не спирала да повтаря, че мечтата й да бъде красив модел се изпарила. Пострадалият Н. А. е претърпял кръвонасядания и разкъсно-контузни рани. Твърди се, че и към настоящия момент не може да се грижи сам за себе си, което предполагало да има постоянно човек, който да го обгрижва. Поддържа се, освен тежко физическо неразположение, и психологично такова. Излага се, че на 08.12.2021 г. ответникът е сезиран, в качеството му на застраховател на ГО на виновния водач И. Я., като и към настоящия момент липсва произнасяне по претенциите на ищците. Моли се за уважаване на предявените искове с присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Посочва се и банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК в „О.“ АД, с IBAN: ***, с титуляр адвокат Т., упълномощен да получава суми в полза на ищците по делото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Н. Л. от *, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди се нередовност на исковата молба поради неясно изложение на механизма на ПТП и непосочване на банкова сметка съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК. Не оспорва наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а.

***, рег. № ***, управляван от И. Я.. Твърди се, че Я. няма вина за настъпване на инцидента, като се оспорва твърдяния механизъм на ПТП, още повече, че не се представя Констативен протокол с пострадали лица, какъвто в подобни случаи винаги се съставя. Поддържа се, че изключителна вина за настъпване 2 на инцидента има ищцата Р. Д., която неправомерно е държала ръката си през прозореца извън автомобила, като по време на изпреварване на велосипедиста Н. А., тя удря с ръката си намиращата се отзад на велосипеда амбалажна касетка, вследствие на което водачът А. губи равновесие и пада. Този извод се поддържа на основата на свидетелски показания, събрани в образуваното наказателно производство. Поддържа се, че изобщо не е имало контакт между автомобила и велосипеда, поради което липсата на вина на водача И. Я. обуславя извод и за неоснователност на исковете поради липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. При условие на евентуалност се аргументира, че водачът на велосипеда Н. А. губи контрол над управляваното от него ППС и се удря в движещия се лек автомобил, тъй като в нарушение на чл. 25 от ЗДвП е навлязъл в другата пътна лента вместо да изчака лекия автомобил да приключи изпреварването. Твърди се също така, че съдебното удостоверение за получените телесни увреждания на А. е издадено на следващия ден, тъй като на мястото на инцидента не е пристигал екип на Спешна помощ. Досежно ищцата Р. Д., се излага, че в представената епикриза е посочено, че травмата е вследствие на битов инцидент „при падане на равна повърхност, поради подхлъзване в жилище…“. Прави се възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД на Д., тъй като същата не е използвала обезопасителен колан - позоваването отново е на база свидетелски показания, събрани в друго производство. Прави се възражение за съпричиняване и от А., тъй като не е спазил чл. 20 от ЗДвП да управлява ППС непрекъснато, както и чл. 79, чл. 80, т. 2, чл. 81 и чл. 15, ал. 5 от ЗДвП с подробни съображения. Иска се, при евентуално определяне на обезщетение за ищеца Н. А., да се приспадне получената от него сума от 40 лева, дадена му непосредствено след ПТП, като позоваването отново е на база свидетелски показания събрани не в настоящото, а в друго (наказателното) производство.

Прави се възражение за забава на кредитора Р. Д. с оглед непредставяне на банкова сметка - чл. 380, ал. 3 от КЗ. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се заявява, че оспорва възраженията на ответника, като се излагат подробни съображения.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ, в който се отговаря на възраженията на ищците. Отново се поддържа нередовност на исковата молба с оглед непосочването на реквизит на същата като банкова сметка с титуляр непълнолетната ищца Д.. Липсата на банкова сметка не е нередовност на исковата молба (вж. чл. 129, ал. 2 от ГПК), а от 3 друга страна такава изрично е описана с исковата молба, което обстоятелство явно е убягнало на процесуалния представител на ответното дружество.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Ищцата Р. Д. към датата на подаване на исковата молба е била непълнолетна, поради което и на основание чл. 28, ал. 2 от ГПК е действала лично и със съгласието на майка си. В хода на производството ищцата е навършила пълнолетие и участва в процеса лично, без съдействието на родител, като съдът е приел, че представеното още с исковата молба пълномощие за адв. Т. не е прекратено, тъй като, освен че е подписано лично от ищцата, с което тя го упълномощава (плюс допълнителен елемент съгласие на родител), не е налице нито една от хипотезите за прекратяване на пълномощието, предвидени в чл. 41 от ЗЗД, поради което представителната власт на адвоката се запазва.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна увеличаваща последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенциите им пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с молба, получена на 08.12.2021 г., респ. няма произнасяне в тримесечния срок, изтичащ на 08.03.2022 г., поради което са предявили и настоящите искове на 16.08.2022 г.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и водача на л. а. ***, рег. № ***, управляван от И. А. Я., е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесния инцидент; че ищците са отправили претенция пред застрахователя, като са го сезирали с искане, получено от 4 последния на 08.12.2021 г. за заплащане на обезщетения досежно процесния инцидент, но същият е отказал такова.

По делото е приложено като писмено доказателство постановление за прекратяване на образуваното досъдебно производство № ** г. по описа на РУ - П., пр. преписка № *** г. на РС - П..

Постановлението за прекратяване няма характер на присъда по чл. 300 от ГПК, поради което няма обвързваща гражданския съд сила.

По делото са приети протоколи за оглед на местопроизшествието (реално обект на огледа са процесните велосипед и л. а. ***), които съдът няма да цени, тъй като са изготвени на 31.01.2022 г., респ. 28.01.2022 г., а процесното ПТП е от 01.07.2021 г., т. е. огледите са извършени след повече от половин година след датата на инцидента и не могат достоверно да отразят релевантните за делото факти.

От събраните гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят И. А. Я. дава показания, че е управлявал процесният л. а.

*** на 01.07.2021 г., в който са пътували 5 души - ищцата Р., П. Г. Н. и П. Ж.

Н. и Л. Й.. Инцидентът настъпил извън населеното място. Свидетелят е забелязал водачът на велосипеда Н. А. при завой надясно, като дървета са му попречили да го види в по-ранен момент. Ето защо, в последния момент отклонил автомобила рязко вляво, като протегнатата през отворения заден десен прозорец ръка на ищцата Р. Д. удря велосипеда по касата, намираща се на багажника. По този начин Н. А. губи управление върху велосипеда и пада на земята. Свидетелят твърди, че е спрял автомобила и се притекъл на помощ на пострадалия. Само пръстта му бил порязан. Превързал го. Само свидетелят и седящата до него вдясно на шофьорското място П. били с поставени предпазни колани. Останалите пътували без такива. Поддържа, че не е имало удар между дясното огледало за обратно виждане и велосипедиста. След това всички се прибрали по домовете си. Пострадалият А. поискал пари заради раната на ръката и П. му дала 40-50 лева. Като взел парите, Н. се качил на велосипеда и си продължил по пътя.

В обясненията на св. Я. по досъдебното производство също се излага, че ръката на Р. удря велосипеда.

Съдът не може да ползва показанията на свидетели и/или страна от настоящото производство, дадени по друго производство освен в случаите, когато същите противоречат на показанията, дадени по настоящото дело.

5

„Фактът, че последните свидетелски показания не могат да имат сила по настоящето дело, не означава, че те не могат да се ползват. Тъй като протоколът, който ги съдържа е официален документ, който важи като писмено доказателство, те имат значение на косвено, странично доказателство, доколкото установяват липса на единство в съдържанието на двата протокола за разпит /по гр. д. № 6333/00 г. на СРС и настоящето/.“ - в този смисъл Решение № 162 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7320/2013 г., III г. о.