Решение № 1881 от 12.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Варна, 12.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110116822 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова претенция,предявена от ЗК ЛИ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. - изпълнителни директори, чрез процесуалния представител юрк. Н.Г., срещу ОБ, ЕИК ***, адрес: гр. Варна 9000, бул.

***, с правно основание чл.410 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 1227.19лева(хиляда двеста двадесет и седем лева и деветнадесет ст.), представляваща изплатеното от застрахователно обезщетение от ищцовото дружество по застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица №93001810057927, валидна от 14.07.2018г. до 13.07.2019г., по заведена в застрахователното дружество щета с № 00031261-18-451599, за нанесени материални щети на МПС БМВ модел ХЗ с peг. № ***, от настъпило на 14.08.2018г. пътнотранспортно произшествие по вина на ОБ; ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2021г. до окончателното й изплащане;

Претендират се с исковата молба и сторените по делото разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че на 14.08.2018г., около 10.00часа, в гр. Варна, лек автомобил марка БМВ модел ХЗ с peг.№***, управляван от П.П.М.-П. по време на движение по ул.“***“ /до кръста/, преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка /на пътното платно, вследствие на което блъска поставен пътен знак С 4-3 и реализира ПТП с материални щети по автомобила - скъсана предна лява 1 гума, деформирана предна лява джанта, калник преден ляв, врата предна лява, амортисьор преден ляв.

За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1656975/14.08.2018г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „ЛИ" АД, е образувана щета № 0003-1261-18-451599 по имуществена застраховка „Каско" на МПС, полица № 93001810057927, със срок на валидност от 14.07.2018г. до 13.07.2019г. При извършения оглед на лек автомобил БМВ модел ХЗ с peг. № ***, са констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 1207.19лева (хиляда двеста и седем лева и деветнадесет ст.) От определеното обезщетение дружеството служебно е удържало дължимата премия по полица КАСКО за втора, трета и четвърта вноска в размер на 553.86лв. с Приходен Касов Ордер № 36/02.10.2018г. Остатъкът от сумата в размер на 653.33лв. е изплатена на собственика на увреденият автомобил Г. Г. В. с платежно нареждане № 136987610 от дата 03.10.2018г. Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Тъй като се касае за реализирано пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от ОБ, следва да се има предвид, че съгласно §1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, управител на пътя е ***ът на съответната община, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...". Съгласно чл.

3, ал.2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско" на МПС, на основание чл.

410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, се обосновава правният интерес от предявяване на настоящата претенция срещу ответника.

В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор от ОБ, представлявана от И.Н.П. - ***, чрез процесуален представител юрисконсулт М.Б., адрес: гр. Варна, бул. „***. С отговора се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, предвид следните съображения: С оглед на изложените в исковата молба твърдения и въз основа на 2 приложените към нея доказателства , се сочи, че не може да се направи обоснован извод за наличието на елементите на фактическия състав по чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. За уважаване на регресната претенция на ищцовото дружество, следва по категоричен начин, по пътя на главното и пълно доказване (съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК) да бъдат установени фактите, които несъмнено доказват, че причина за процесното ПТП е необезопасена дупка на пътното платно. С изключение на приложения към исковата молба протокол за ПТП, се излага, че не са представени други доказателства за съществуването на препятствия по пътния участък, както и за наличието на причинна връзка между настъпилите върху автомобила щети и дупката на пътното платно. От друга страна, данните в протокола се базират единствено на показанията на присъствалия на ПТП-то водач на процесното МПС.

Поради това се настоява, че не може да бъде прието за установено и наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и процесното препятствие на пътя. Представеният от ищцовото дружество констативен протокол , според ответната страна се ползва с формална и материална доказателствена сила за изявленията, направени пред съставилото го длъжностно лице в рамките на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, но не и по отношение на механизма на настъпилото ПТП и пряко настъпилите вреди.

Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, тъй като произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното лице. Във връзка с това, в хода на делото, се настоява, че следва да се установи дали вредоносният резултат е необходимо следствие от противоправното бездействие на служители на ОБ или се дължи на поведението и несвоевременната реакция на водача на МПС, поради неспазване на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Предвид очевидната заинтересованост на водача на процесното МПС относно възприемането от съответните органи на неговата версия за механизма на ПТП, както неговите писмени твърдения пред застрахователя, така и свидетелските му показания по настоящото дело не могат да бъдат кредитирани като основно доказателство за причините за процесното ПТП. На следващо място, оспорва се с отговора валидността на представеното от застрахователното дружество уведомление за настъпило застрахователно събитие. От една страна, в същото не е отбелязан номера на застрахователната полица, по която се издава, което прави уведомлението невалидно. От друга страна, се сочи, че не е посочено в какво качество автомобилът е управляван от лице, различно от застрахования. Обстоятелството, че водач на автомобила не е бил застрахования, а друго лице, без уточнена представителна власт, води до извода, че регресната претенция на застрахователното дружество следва да бъде насочена към лицето, по чиято вина е настъпило ПТП. Съгласно т. 14.16 от представените с исковата молба Общи условия застрахованият е длъжен да оказва съдействие на застрахователя за упражняването на регресните му права спрямо лицата, по вина на които е настъпило застрахователното събитие. В настоящия случай застрахователното събитие е настъпило при управление на автомобила от трето лице, срещу което застрахователя има право на регресен иск.

Предвид гореизложеното, се настоява за постановяване на решение, с което да се отхвърли исковата молба на ЗАД „ЛИ" против ОБ, като неоснователна и недоказана. Иска се присъждане на сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение 3 съгласно Закона за правната помощ. В случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатски хонорар в по-голям размер от минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и се иска да се намали до предвидените в същата стойности.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: наличието на валиден застрахователен договор между него и собственика на увредения автомобил; възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; изплащане на застрахователно обезщетение, неговия размер и встъпване съобразно закона; реално настъпилата вреда – покрит риск да е настъпила при или по повод изпълнение на възложената работа на служители на ответника, както и нейния вид; причинна връзка между вредата и неправомерното бездействие на служители на ответника;

От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване.

За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

В същото време, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа.

За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.410 от Кодекс за застраховането вр. чл.49, в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък, както и действителното плащане на застрахователно обезщетение на 4 правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да установи изправността на пътния участък.

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е, че лек автомобил БМВ модел ХЗ с peг. № *** е застрахован при ищцовото дружество със застраховка „Каско" на МПС, полица № 93001810057927, със срок на валидност от 14.07.2018г. до 13.07.2019г.