Решение № 228 от 29.09.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Б., 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20261810102736 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 12–19 ЗЗДН, във вр. с чл. 129 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за защита от домашно насилие на Д. Б. Д., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Ф. ш.“ № *, ет. *, ап. *, тел. за връзка: *, като баща и законен представител на малолетното пострадало лице Т. Д. Д., ЕГН: **********, срещу В. М. Ц., ЕГН: **********, общ. Б., с. Т., ул. „Т. м. № *.

В молбата се твърди, че молителят и ответницата са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което имат три деца, между които и малолетната Т. Д. Д..

Всички живеели в гр. С., ул. „Ф. ш.“ № *, ет. *, ап. *, а две от децата посещавали детска градина в гр. С..

Твърди се, че от 01.09.2025 г. ответницата се изнесла от семейното жилище и заживяла при родителите си в с. Т., като впоследствие децата били отписани от детската градина в гр. С. и започнали да посещават детска градина в гр. Б.. Според молителя ответницата ограничила контактите му с децата, като му позволявала само кратки срещи, провеждани в гр. Б., докато по гр. д. № 2175/2025 г. по описа на РС – Б. били постановени привременни мерки относно родителските права и режима на лични отношения.

Молителят твърди, че на 19.03.2026 г. ответницата подложила малолетната Т. Д. Д. на ненужна оперативна интервенция в УМБАЛ „*“ АД – гр. С.. Според молителя прегледът от 16.03.2026 г. бил първичен, в амбулаторния лист не били посочени предходни данни, препоръчаното лечение не било нито спешно, нито задължително, а детето не страдало от сочената симптоматика.

Твърди се още, че на 20.03.2026 г., след извеждането на детето от болницата, ответницата отказала да го предаде на молителя въпреки определения режим на лични отношения, като детето било видимо уплашено и стресирано. Според молителя ответницата упражнила спрямо детето физическо насилие чрез извършеното оперативно лечение на 19.03.2026 г. и психическо насилие в периода от 18.03.2026 г. до 20.03.2026 г., изразяващо се в принуждаване на детето да не осъществява личен контакт с него.

Твърдят се и по-ранни актове на домашно насилие спрямо детето, извършени през м. август 2025 г., по повод на които било образувано гр. д. № 2942/2025 г. по описа на РС – Б., както и данни от приета по гр. д. № 2175/2025 г. по описа на РС – Б. съдебнопсихологична 1 експертиза.

С оглед на изложеното Д. Б. Д., като баща и законен представител на малолетната Т.

Д. Д., моли съда да издаде заповед за защита, като: 1. задължи В. М. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Д. Д.; 2. забрани на В. М. Ц. да приближава Т. Д.

Д., жилището на молителя в гр. С., ул. „Ф. ш.“ № *, ет. *, ап. *, както и * ДГ „С.“ – гр. С.; 3. определи временно местоживеенето на детето при баща му Д. Б. Д. на адрес: гр. С., ул. „Ф. ш.“ № *, ет. *, ап. *, ведно с произтичащите от това последици, включително посещаване на * ДГ „С.“ – гр. С.; 4. задължи В. М. Ц. да посещава специализирани програми и психолог за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Претендират се разноски.

Съдът намира, че така подадената молба за защита от домашно насилие е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като твърдените действия от Д.

Б. Д., извършени от В. М. Ц. във вр. с лечението на Т. Д. Д., не представляват актове на домашно насилие, а са правомерни и наложителни с оглед здравето на детето Т. Д. Д..

За оперативното лечение.

От епикризата се установява, че Т. Д. Д. е приета на 18.03.2026 г. с диагноза хипертрофия на аденоидите, а на 19.03.2026 г. е извършена аденоидектомия без усложнения.

Съдебномедицинската експертиза на д-р Д. Н. Т. дава изричен отговор, че са били налице обективни показания за операцията. Вещото лице е съобразило данните за многократни инфекции на горните дихателни пътища, УНГ консултацията от 24.02.2026 г. и насочването за хоспитализация. Следователно обстоятелството, че представеният амбулаторен лист от 16.03.2026 г. е от първичен преглед, не означава, че заболяването е установено за първи път тогава. Липсата на спешност също не прави показаното планово лечение ненужно. Не се установява майката да е подложила детето на медицински неоправдана интервенция с цел да му причини болка или да осуети срещата с бащата.

За твърдяното психическо насилие.

Свидетелката В. К. лично е видяла, че при предаването на 20.03.2026 г. Т. е била разстроена и уплашена. Тя е прочела и съобщение с предложение срещата да се проведе през друга събота и неделя, както и е чула майката да напомня на детето да не говори с други хора. Същевременно свидетелката изрично заявява, че не е видяла действия на В. Ц., с които тя да възпрепятства контакта между бащата и Т.. Сведенията й за намерението на майката при насрочване на операцията произхождат от казаното й от бащата и от неговото предположение.

Свидетелят Ц. Ц., брат на ответницата, сочи, че след изписването детето е било разстроено при идването на бащата, майката го е убеждавала да тръгне с него и бащата е взел двете деца същия ден. Показанията му се преценяват с оглед родствената му връзка с ответницата, но относно осъществяването на срещата съвпадат с изрично заявеното от св.

К..

Приложената съдебнопсихологична експертиза по делото за родителски права установява тревожност у Т. в условията на конфликт между родителите и отчита високо ниво на вербална агресия у майката. Тя обаче не изследва твърдените конкретни действия през 18–20.03.2026 г. и не установява детето да е било принуждавано през тези дни да прекъсне контакта с баща си. Установеното от св. К. разстройство на детето не следва да се пренебрегва, но само по себе си не доказва нито причината за него, нито твърдяното принуждаване. По делото е установено и че детето е напуснало болницата на 20.03.2026 г., след операцията от предходния ден.

Съдът обсъди и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В нея се твърди, че операцията е извършена единствено с цел да се ограничи контактът с бащата и че майката е принуждавала детето да приеме, че няма да се вижда с него. Първото твърдение не се подкрепя от медицинските документи и съдебномедицинската експертиза, а второто не е установено чрез конкретни действия в посочения период. Самото предаване на детето на бащата на 20.03.2026 г. също е несъвместимо с твърдението, че тогава майката е осуетила личния им контакт.

При съвкупната преценка на доказателствата твърдените с молбата актове на физическо и психическо домашно насилие не са доказани.

2

Поради това БРС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Б. Д., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Ф. ш.“ № *, ет. *, ап. *, тел. за връзка: *, като баща и законен представител на малолетното пострадало лице Т. Д. Д., ЕГН: **********, срещу В. М. Ц., ЕГН: **********, общ. Б., с. Т., ул. „Т. м. № *. като НЕДОКАЗАНА и НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в едноседмичен срок, който тече от днес – за явилите се страни, а за неявилите се – от връчването им.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

3