Решение № 8883 от 14.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48409/2025
- Вид
- Решение № 8883
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 166866 от 28.10.2025 · ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
- Разпореждане № 184148 от 03.12.2025 · ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
- Разпореждане № 70067 от 09.06.2026 · ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
- Определение № 22630 от 19.06.2026 · ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 3а · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 8883 гр. София, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148409 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от „*************“ ЕАД /ищец/ в качеството на цесионер срещу Е. С. Ш. /ответник/ установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72480/2024г. по описа на СРС, 171 състав, както следва:
-иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 2 344.07 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********г., сключен с „*************“ АД и договор за предоставяне на гаранция № ********** г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „*************“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024г. и приложение № 1 към него от 01.03.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.12.2024г., до окончателното плащане;
-иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 354.94 лева – договорна лихва за периода 27.03.2023г. – 22.11.2023г.;
-иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 391.35 лева обезщетение за забава за периода 28.03.2023г. до 04.12.2024г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ********г., сключен с „*************“ ЕАД, на ответника е предоставен потребителски кредит в общ размер на 3 000.00 лева, която сума ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва от фиксиран процент 35%, за срок от дванадесет месеца, считано от 27.12.2022г. и краен срок 22.11.2023г. при ГПР 41.09%. Обяснява се, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние по реда на Закона за предоставянето на финансови услуги от разстояние. Заявява, че в настоящото производство се претендира неплатената главница, уговорената върху нея възнаградителна лихва и обезщетение за забава в плащането на главното вземане. Сочи, че заемополучателят не изпълнил задължението си да върне заетата сума, като поръчителят по сключеният договор за гаранция – „**********“ ЕООД 1 възстановил вместо ответникът претендираната по договора за потребителски кредит сума.
Релевира, че е материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с договорна лихва върху нея и обезщетение за забава, тъй като заемодателят като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024г. и приложение № 1 към него от 01.03.2024г.
Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72480/2025г. по описа на СРС, 171 състав, и постъпилото от длъжника срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. При тези доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба чрез адв.Д., с който навежда подробни съображения за неоснователност на исковете. Оспорва дължимостта на вземанията. Релевира, че договорът за потребителски кредит, както и договорът за предоставяне на гаранция са нищожни поради противоречие със закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Изтъква, че договорът е нищожен поради множество противоречия с разпоредбите на ЗПК, както и заради невключване на всички относими компоненти в ГПР. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № ******* от 24.11.2022 г. се установява, че между „**************“ АД (кредитор) и ****** С. Ш.
(кредитополучател) е постигнато съгласие за предоставяне на кредит в размер на 3 000,00 лв. Уговорено е кредитополучателят да върне сумата на 12 равни месечни анюитетни вноски по 299.89 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 35% и годишен процент на разходите (ГПР) от 41,09%. Предвидено било, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е приложен и подписан Стандартен европейски формуляр и подробен погасителен план.
Приет по делото и договор за предоставяне на гаранция №**********г., сключен между „**********“ ЕООД и Е. С. Ш., по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с потребителя пред „*************“ АД за изпълнението на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 3 000 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2 701.32 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 225.11 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, „*************“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024г., по силата на който „*********“ ЕООД като цедент е прехвърлил на „*************“ ЕАД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между цедента като кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Видно от 2 представеното Приложение № 1 /л.33/ цедента е прехвърлил вземането срещу ответника Е.
С. Ш. по договор за потребителски кредит № ******* от 24.11.2022г. Извършеното прехвърляне на вземането е потвърдено от двамата цеденти.
По делото има приложено пълномощно в полза на ищеца да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, както и е налично уведомление от „*************“ ЕАД до Е. С.
Ш. за извършената цесия.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното:
-заемателят е извършвал плащания по договора в общ размер на 1 575.00 лева, с които са погасени договорна лихва – 243.74 лева, гаранция – 675.33 лева, и главница – 655.93 лева;
- след 01.03.2024г. няма извършени плащания от ответника, като към тази дата задължението възлиза на 2 344.07 лева главница, 354.94 лева непогасена договорна лихва, 139.51 лева непогасена лихва за просрочие за периода 28.03.2023г. до 29.02.2024г.;
-на 04.12.2024г. кредитът възлиза в размер на 3 090.36 лева, от които 2 344.07 лева главница, 354.94 лева договорна лихва и 391.35 лева непогасена лихва за просрочие;
-ГПР по договора възлиза на 41.09%, а в случай, че при определянето му се включи и възнаграждението за предоставяне на гаранция – ГПР възлиза на 370%.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и 3 доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.
Сключеният между „*************“ АД и Е. С. Ш. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер от 1 575 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството.
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на 3 исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за издължаване на кредита.
Договора валидно е обвързал страните, тъй като носи подписа им и се ползва с формална доказателствена сила и валидно е обвързал страните. С подписването на договора ответникът се е съгласил, че е получил заемната сума. Получаването на средствата и облигационната обвързаност се извежда и от обстоятелството, че ответникът е извършвал погасявания по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.
Разпечатката съдържа 38 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df84b979-2e33-436b-986b-524ef0a17156