Решение № 493 от 08.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20243100500453 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. И. Ж. от гр. А., общ. А., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4172/20.12.2023 год., постановено по гр. дело № ************** по описа на РС – Варна за 2023 год., с което са уважени предявени от „Е.-П.П.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. В.” № 258, В.Т.- Г, против въззивника Ж. И. Ж. по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Ж. И. Ж. дължи на ищцовото дружество „Е.-П.П.“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна, сумата от 9737, 27 лева /девет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по партида с абонатен № ***********, за обект, находящ се на адрес: гр. А., ул. „П.К.“ № 31, ап. 1, за която е издадена фактура № *************/22.02.2023 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 33, 98 лева /тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9737, 27 лева за периода от 09.03.2023 г. до 20.03.2023 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. дело № ******** г. по описа на РС -Варна.

1

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е процесуално недопустимо, тъй като с влязло в сила Решение №****/16.12.2021г. по в. гр. дело № ********* год. на ОС-Варна е отменено първоинстанционното Решение № 603/10.02.2020 г., по гр. дело № *********** год. на РС-Варна и е отхвърлен предявения от настоящия ответник против настоящия ищец отрицателен установителен иск за недължимост на горната сума. Навежда, че правните последици от отхвърлянето на отрицателен установителен иск са равнозначни на уважаването на положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск, тъй като отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото. При това положение, след като отрицателният установителен иск относно същото вземане, предявен от Ж. И.

Ж. против „Е.-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна в производството по гр. дело № *********** год. на РС-Варна е отхвърлен, то и предявеният в настоящото исково производство от „Е.-П.П.“ АД (ответник по отрицателния установителен иск) положителен установителен иск за същото вземане е процесуално недопустим.

Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, при което и решението е процесуално недопустимо, като се настоява за обезсилването му и за прекратяване на исковото производство.

В евентуалност са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата и до необсъждане на наведените от въззивника (ответник по исковете в настоящото производство) възражения и доводи. Неправилен е изводът на съда, че претендираното от ищеца вземане не е погасено по давност, като се твърди, че в случая вземането е за периодични платежи, които се погасяват с кратката тригодишна давност (ТР № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС на РБ), евентуално – с общата петгодишна давност, която също е изтекла.

Отправеното в евентуалност искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените против въззивника искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищец по исковете и ответник по въззивната жалба – „Е.-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – допустимо и правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.

В съдебно заседание въззивникът Ж. И. Ж. от гр. А., Варненска област, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемото дружество „Е.-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор, претендира присъждане на разноски.

2

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Е.-П.П.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

”В. В.” № 258, ”В.Т.-Г”, срещу Ж. И. Ж. от гр. А., Варненска област, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) сумата от 9737, 27 лева, представляваща стойността на незаплатена ел. енергия по партида с абонатен № ***********, за обект, находящ се на адрес: гр. А., ул. „П.К.“ № 31, ап. 1, за която е издадена фактура № ******************** г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 2) сумата от 33, 98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9737, 27 лева за периода от 09.03.2023 г. до 20.03.2023 г.

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения: Ответникът Ж. И. Ж. е клиент на ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен № ***********, находящ се в гр. А., ул. „П.К.“ № 31, ап. 1. На 13.08.2019 год. ищцовото дружество е издало фактура с № ********** за сумата от 12 458, 14 лева, представляваща стойност на начислено по реда на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (отм.) количество електрическа енергия, потребена от обекта на ответника Ж. Ж..

С искова молба от 13.09.2019 год., по която е било образувано гр. дело № *********** год. по описа на РС-Варна, настоящият ответник Ж. И. Ж. е предявил против настоящия ищец „Е.-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Ж. И. Ж. (ищец по отрицателния установителен иск) не дължи на „Е.-П.П.“ АД-Варна (ответник по отрицателния установителен иск) сумата от 12 458, 14 лева, представляваща стойност на начислено по реда на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (отм.) количество електрическа енергия, потребена от обекта на ответника Ж. Ж., за която е била издадена и фактурата с с № **********/13.08.2019 год. С влязло в сила на 10.01.2023 год. решение по гр. дело № *********** год. по описа на РС-Варна предявеният от Ж. И. Ж. срещу „Е.-П.П.“ АД-Варна отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 12 458, 14 лева по фактурата с № **********/13.08.2019 год. е отхвърлен до размера на сумата от 9737, 58 лева. След влизането в сила на решението по гр. дело № *********** год. на РС–Варна ищцовото дружество е сторнирало фактурата с № **********/13.08.2019 год. и е издало нова фактура с № ******************** год. за сумата от 9737, 27 лева, съобразно изхода от воденото между страните гражданско дело № *********** год. по описа на РС-Варна. Сумата не била заплатена в установения срок, поради което ответникът Ж. И. Ж. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9737, 27 лева в размер на 33, 98 лева за периода 09.03.2023 год. до 20.03.2023 год.

За удовлетворяване на вземанията си в горните размери в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по 3 ч. гр. дело № ******** год. по описа на РС-Варна, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ж. И.

Ж., чрез процесуален представител, оспорва исковете – главен и акцесорен; счита, че са недопустими поради липса на правен интерес, предвид наличието на влязло в сила решение по гр. дело № *********** г. на РС -Варна, с което е отхвърлен предявени от него отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 9737, 58 лева. Счита, че в случая е допустимо „Е.-П.П.“ АД да предяви единствено осъдителен иск за вземането си. Поради изложеното счита, че предявените устовителни искове са недопустими и настоява за прекратяване на производството и за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

В евентуалност оспорва исковете като неоснователни; възразява, че са погасени по давност. Навежда, че доколкото претендираната сума в размер на 9737, 27 лева представлява стойност на доставена ел. енергия за периода 14.08.2017 год. – 13.08.2018 год., това вземане е погасено с изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД , която в случая била настъпила на 18.04.2021 г. (така е заявено в отговора на исковата молба) - в хода на предходното исково производство по водения между страните отрицателен установителен иск и преди депозиране от страна на „Е.-П.П.“ АД – Варна на заявлението му до РС-Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В условията на евентуалност навежда, че вземането е погасено с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която в случая изтича на 18.09.2023 год., н о съдът б и л длъжен да я зачете, съобразно изискването на чл. 235, ал. 3 ГПК, като факт, осъществил се след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.

Отправеното в евентуалност искане е за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва исковете, поддържа подадения писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното:

Спор между страните по фактите няма, а те са следните:

С Решение № 603/10.02.2020 г. по гр. дело № *********** г. на РС Варна, образувано по предявен от Ж. И. Ж. срещу „Е.-П.П.“ АД-Варна отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 12 458, 14 лева, e прието за установено, че Ж. И. Ж. не дължи на „Е.-П.П.” АД -Варна сумата от 12 458, 14 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода 4 от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. А., ул. „П.К.“ № 31, с абонатен № *********** по партида с клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № **********/13.08.2019 г.

Исковата молба, въз основа която е било образувано гр. дело № *********** год. на РС-Варна, е подадена на 13.09.2019 год. Решението е потвърдено с Решение № *************** г. по в. гр. д ело № -****** г. на ОС-Варна.

С Решение № 60147/28.07.2021 г. по гр. д ело № ********* г. на ВКС на РБ въззивното решение № *************** г. по в. гр. д ело № -****** г. на ОС-Варна е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания.

При повторното разглеждане на делото от въззивния съд, с Решение № ****/16.12.2021 г. по в. гр. дело № ********* г. на ОС-Варна първоинстанционното Решение № 603/10.02.2020 г. по гр. дело № *********** г. на РС -Варна е отменено в частта му, с която предявеният от Ж. И. Ж. отрицателен установителен иск е уважен за сумата от 9737 , 58 лева и искът е отхвърлен до посочения размер. В останалата част решението на РСВарна е потвърдено. С Определение № *************** год. по гр. дело № ******** год. по описа на ВКС на РБ, въззивното решение № ****/16.12.2021 год. по в. гр. дело № ********* год. на ОС-Варна в отхвърлителната му част не е допуснанто до касационно обжалване.