Определение № 520 от 24.09.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Монтана, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Ж.

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500413 по описа за 2024 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 278, във връзка с чл. 538 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на молба, наименувана като жалба, подадена от „Б.ДСК“ АД, ЕИК *, действащо чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л. Л., последният с надлежно учредена по делото представителна власт, и допълнителна такава подадена от юрисконсулт Х. П., срещу Решение № 362 от 18.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2859/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4-ти състав, в частта за разноските, имащо характер на определение, с която жалбоподателят е осъден да заплати на адвоката на лицето, което има право да наследява сума в размер на 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана му в охранителното производство безплатна правна помощ и съдействие.

След запознаване със съдържанието на жалбата и изложеното впоследствие допълнение и извършване на преценка за тяхната допустимост Окръжен съд-гр. Монтана констатира следното:

Видно от обстоятелствената част на жалбата подадена на 01.08.2024 г.

(л. 3 от делото), л. 1, абзац първи, дружеството жалбоподател изрично посочва, че обжалва постановеното съдебно решение единствено в частта за разноските. В нея се твърди, че актът в обжалваната част е неправилен.

Счита се, че той е постановен в противоречие със съдопроизводствените 1 правила и съдебната практика. Цитира се съдържанието на разпоредбата на чл. 51 от ЗН, от което се прави извод каква е нейната цел. Сочи се, че производството образувано по молба с искане по чл. 51 от ЗН представлява охранително такова. За потвърждаване на този характер на производството се прави позоваване на множество актове на върховната съдебна инстанция по частни граждански дела. Насочва вниманието към това, че то е едностранно и безспорно и като такова не дава защита на накърнено гражданско право, а единствено оказва съдебно съдействие на молителя при упражняване на такова право. Твърди се, че в случая районният съд неправилно е приложил правилата относими за исковото производство. Във връзка с това, не приема за обоснован аргументът на съда, че разноски се дължат, поради изготвяне от адвокат на призованата да наследява наследница на отговор по чл. 131 от ГПК. С това се счита, че са нарушени разпоредбите на ГПК по отношение на охранителното производство. Отделно от това се излага, че развилото се производство изисква лично участие на лицето. Обобщено се изразява несъгласие със становището на районния съд, че в охранителното производство молителят следва да поеме тежестта за разноски. Петитумът на тази жалба също съдържа искане само в частта за разноските с твърдение, че такива не се дължат.

Същевременно на 06.08.2024 г. от дружеството е изпратена молба (л. 6 от делото) адресирана до районния съд, в която се сочи, че тя представлява допълнение на вече подадената молба срещу решението в частта за разноските. В тази последваща молба се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се моли то да бъде редуцирано с ½ от минимално определеното. Тази молба е подадена от друг юрисконсулт, различен от този, подал първоначалната молба за изменение на решението в частта с разноските, като към нея е приложено пълномощно (л. 7 от делото), което обаче представлява единствено обикновено негово копие, без върху него да е положен квалифициран електронен подпис или мастилен такъв с изписване на текста вярно с оригинала, което представлява нередовност.

Въззивният следва да отбележи, че с тази последваща молба се създава неяснота дали дружеството иска изобщо да не му бъдат възлагани разноски, или приема, че такива следва да заплати, но както само е посочило, в редуциран с ½ от минимално определения размер на възнаграждение. Липсва посочване и дали последното искане е направено в условията на евентуалност.

2

Въпреки противоречието в петитума на двете молби, видно от съдържанието им, те са насочени единствено срещу осъдителната част на решението отнасяща се до отговорността за разноските. Жалбоподателят счита, че неправилно в полза на процесуалния представител на лицето, което има право да наследява, са били присъдени разноски, направени в охранително производство. Произнасянето на съда по разноските не е част от произнасянето по съществото на спора и затова тази част от съдебния акт има характер на определение. Крайният съдебен акт не се обжалва по същество. В случай като настоящия, съдебната практика приема, че жалбата е недопустима (Решение № 35 от 25.03.2013 г., постановено по т. д. № 467/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС). С оглед на това, въззивният съд намира, че макар и наименувана като жалба, тя заедно с допълнението към нея, предвид искането, което се прави в тях, за ревизиране на въпроса за разноските по делото, те представляват молби за изменение на решението в частта за разноските.

De lege lata (с оглед на действащия закон) в ГПК не се предвижда процесуално право на самостоятелно обжалване на решението само в частта му относно разноските по делото. Нещо повече, съгласно трайно установеното разбиране в съдебната практика страната няма правен интерес от обжалване на решение в частта за разноските, след като разполага с процесуалния възможност на чл. 248 от ГПК (Определение № 811 от 28.12.2017 г., постановено по ч. т. д. № 2601/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). В чл. 248 от ГПК е предвиден специален ред, според който компетентен да се произнесе по искането на страната касаещо присъдени или неприсъдени, респ. неправилно присъдени разноски с крайния съдебен акт, е съдът, който го е постановил (в този изричен смисъл е Определение № 3852 от 01.12.2023 г., постановено по гр. д. № 4652/2023 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Така, макар и отправено до въззивния съд, компетентен да се произнесе за първи път по искането на жалбоподателя е районният съд.

Едва след провеждане на производство по реда на чл. 248 от ГПК, постановеният в него съдебен акт на първоинстанционния съд, в случай на подаване на частна жалба, подлежи на инстанционен съдебен контрол пред погорестоящия съд.

Това налага прекратяване на настоящото производство и връщане на делото на Районен съд-гр. Монтана за произнасяне по молбите по реда на чл.

3

248 от ГПК.

След като постанови своя процесуалния акт по реда на чл. 248 от ГПК, в зависимост от извода, до който стигне в него и крайния резултат, районният съд е този, който следва да прецени правилно ли е постановил разпореждане за издаване на изпълнителен лист, респ. следвало ли е да бъде издаван такъв, като предприеме съответните действия във връзка с направените искания.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 413/2024 г., по описа на Окръжен съд-гр. Монтана.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Монтана, 4 -ти състав, за провеждане на производство по реда на чл. 248 от ГПК за изменяне на Решение № 362 от 18.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2859/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4