Решение № 386 от 18.05.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Шумен, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630101059 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от К. ИВ. КР., против АТ.

ИВ. АТ., в която са предявени, в обективно съединение, конститутивен иск, с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на определения с Решение по ГД № 3458/2017 г., по описа на РС Шумен, режим на лични отношения на бащата с малолетното дете И. К. К., с ЕГН **********, роден на 10.03.2011 г., и иск, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, на детето по Заявление от бащата, да бъде издаден паспорт, както и разрешение, детето, придружавано от бащата, да напуска пределите на Р. България, за да пътува до други държави, с цел почивка и екскурзии през всеки сезон на годината до навършване на пълнолетие на детето.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с Решение № 97/07.02.2018 г., по ГД № 3458/2017 г., по описа на РС- Шумен, бракът му с ответницата бил прекратен, като родителските права по отношение на И. К.

К., роден на 10.03.2011 г., били предоставени на майката и местоживеенето му било определено при нея на адрес: град Шумен, *** като на ищеца бил определен режим на лични контакти с детето. След прекратяване на брака ищецът се установил да живее в Германия, където постъпил на работа. След развода ответницата променила поведението си спрямо ищеца. Започнала 1 грубо и тенденциозно да се меси в отношенията баща-дете, като искала власт и подчинение. Твърди, че бил принуден да контактува с детето изключително ограничено и под контрола на ответницата, която започнала да манипулира детето по всякакъв начин, за да не се среща с ищеца. Ответницата вземала решения касаещи детето без да го уведомява и без негово съгласие. Без да е бил лишен по законовия ред от родителски права получил ограничаване от страна на майката. Подадените от него жалби до РП-Шумен и ДСП-ОДЗШумен, останали без резултат. През цялата 2019 г. не бил виждал детето и в действителност нямал контакти с него. През месец септември 2019 г. по сигнал от ответницата било образувано ГД № 2795/2019 г., по описа на ШРС, по което с Решение № 1075/11.11.2019 г., бил осъден за домашно насилие спрямо майката и детето, като му било забранено да приближава жилището им и училището на детето, като съдът изрично разпоредил това да е без да се препятства режима му на лични отношения с детето, но това останало само на хартия. Понеже бил ограничен да вижда детето, в края на 2019 г. подал молба, по която било образувано ИД № 238/2019 г., по описа на ДСИ при PC, но действията на ДСИ не успели да спрат майката в отчуждаващото поведение и той бил игнориран от живота на детето през цялата 2020 г.. Счита, че постановеният режим на лични контакти е недостатъчен за него, тъй като желае да се включа активно в живота на детето и да помага с преки и непосредствени грижи. Твърди, че живее в Германия под наем, на адрес:

85354 Фрайзинг, ул. „Греметсхаузер“, № 6а, в жилище което било просторно и добре обзаведено. Разполагал с необходимите удобства и пространство за гостуването на детето при него. В Германия имал избран личен лекар и бил социално осигурен. Желае да има възможност да пътува извън страна с детето. Моли съдът да постанови решение, с което да измени постановения с Решение № 97/07.02.2018 г., по ГД № 3458/2017 г., по описа на РС Шумен, режим на лични отношения на бащата с детето, като предлага разширен такъв, както и да даде разрешение, заместващо съгласието на майката, на детето да бъде издаден паспорт, за да пътува извън страната, придружавано от бащата, през всеки сезон на годината, до всички държави членки на Европейския съюз, Турция, Сърбия, Северна Македония, Египет, Дубай, държави от Руската федерация и Тунис, като престоява до 14 дни (четиринадесет дни) в определения режим на лични отношения на бащата. Не претендира разноски. В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата подава 2 писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Счита, че тъй като през по-голямата част от годината ищецът живее и работи в Германия, не е в състояние да изпълнява определения от съда режим на лични контакти с детето, а предложеният от бащата нов режим - за неподходящ. Намира за неоснователен и иска за издаване на паспорт на детето и то да пътува придружавано от бащата, извън пределите на Република България. Претендира разноски.

В проведените съдебни заседания страните, чрез процесуалните си представители, ищецът поддържа исковата молба, а ответницата поддържа отговора, като предлага по-разширен режим на лични контакти на бащата с детето, но оспорва основателността на иска с правно основание чл. 127А СК.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обстоятелствата: че страните са родителите на малолетното дете И. К. К.; че родителските права са предоставени на майката, като е определено детето да живее на нейния адрес; че на бащата е определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. сутринта в събота, до 17.00 часа в неделя, с преспИ.е в дома на бащата, който се задължава да взема детето от дома на майката и да го връща в същия, по 20 дни през лятната ваканция на 5 детето както следва: от 20.07. до 30.07. и от 20.08. до 30.08., по 5 дни през зимната и 5 дни през пролетната ваканция, по време на четна година детето следва да прекарва Коледните празници /24.12., 25.12., 26.12./ с бащата, респективно по време на нечетна година – с майката, а по време на нечетна година детето следва да прекарва Великденските празници с бащата, респективно по време на четна година с майката, както и че бащата е осъден да плаща издръжка от 200 лв.

От Служебна бележка /л. 30/ се установява че през учебната 2018/2019 г. детето И. К. К. е ученик първи клас в СУ „ Сава Доброплодни“ - гр. Шумен.

Страните не спорят, че след осъществен на 19.09.2019 г. акт на агресия с Решение № 1075/11.11.2019 г., по ГД № 2795/2019 г., по описа на РС Шумен, ищецът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над ответницата и детето, като му е забранено да приближава жилището им на 3 адрес - гр. Шумен, *** и жилището на родителите на ответницата в гр.

Смядово, ул. Средец № 12, както и учебните заведения посещавани от детето, за срок от 1 /една/ година, като мярката забрана за приближаване жилището на адрес: гр. Шумен, ***, да не препятства постановения режим на лични контакти между бащата и детето.

От Социален доклад изх. № СЛ/Д-Н/736-003/17.02.2020 г. /л. 38/ изготвен по образувано ИД № 238/2019 г., по описа на ДСИ – при ШРС, в производство за изпълнение режима на лични контакти на бащата, се установява, че на 18.01.2020 г. и на 19.01.2020 г. бащата не е могъл да осъществи среща с детето. При проведен разговор майката заявила, че детето не желае да ходи при баща си, което било последица от извършеното домашно насилие на 11.09.2019 г., след който акт то имало проблемно поведение в училище, но след декември 2019 г. вече било по - спокойно. След 31.01.2020 г. детето е насочено за ползване на социална услуга психологическо консултиране, с цел изясняване на психоемоционалното му състояние. При среща с ответницата на 12.02.2020 г. социалните работници установили, че на 08.02.2020 г. бащата се е срещнал с детето, завел го е в гр.

Варна, където са изкарали добре заедно. С Уведомление /л. 40/ ответницата заявява на ДСИ, че е в състояние да предаде детето на бащата, само след овладяване на неговата агресия и след доклад от социален работник.

От Писмо рег. № 612/17.01.2022 г., по описа на РС Шумен /л. 112/, се установява, че от Д „СП“ Варна са констатирали, че на посочения в исковата молба постоянен адрес на ищеца в гр. Варна, ***, бащата не е открит, поради което не е извършено постановеното социално проучване.

По делото е прието Удостоверение /л. 133/, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0037/13.01.2022 г., по описа на Община Варна, от което се установява, че след завеждане на настоящото дело ищецът е сключил граждански брак в Тунис с Л. Ю..

От свидетелските показания на П. С., майка на ответницата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че за детето ежедневни грижи полага майката, подпомагана от своите родители. Твърди, че детето не иска да пътува извън страната с баща си, защото не се чувствало сигурно.

Имало негативни преживявания - преди няколко години било изоставен на 4 плаж край морето, което му донесло психическа травма. Детето споделяло, че когато е с баща си отсядали на хотел, а денят минавал по молове.

От свидетелските показания на Петър Ганев, съжител на ответницата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че детето. желае да пътува в чужбина, но със свидетеля и с майка си.

От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 135/, се установява, че детето е с нормално за възрастта физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; с добро психично и училищно функциониране. Възприема себе си, майка си и баща си като членове на психичния конструкт „семейство“. Ролята и функциите на бащата, детето възприема като „родителски“ и факта, че той не присъства ежедневно в живота му, не променя стойността му. Детето е адаптирано към новата семейна ситуация на бащата и приема без съпротиви присъствието на новата му съпруга. Новият партньор на майката не замества и не подменя възприятието на детето за баща, както и сегашната съпруга на бащата, не е възприета като майка. В този смисъл, според вещите лица, детето има строго възприети семейни конструкти, не е повлияно от житейските обстоятелства и новите партньорства на родителите си, не е объркано и не е раздвоено. Към момента на изследването то е изцяло положително повлияно от срещите, контактите и взаимодействието с бащата. Радва се, обича, харесва, цени и очаква с нетърпение срещите с него. Изследването открива индикации, че детето се нуждае от запазен периметър на индивидуално общуване с баща си, т. е. повече време насаме с него и индивидуално внимание. Предвид, че реалните физически контакти между детето и бащата се осъществяват нерегулярно /случва се веднъж на няколко месеца/, към момента бащата не успява адекватно и активно да участва в живота на детето, да го изгражда и възпитава, да познава в детайли проблемите, интересите, желанията, намеренията, плановете, страховете и притесненията му. Образът на бащата е архетипов, идентификационен и основен мъжки поведенчески модел за детето. Пълноценното общуване с бащата е необходимо за изграждане на масюолинната идентификация и развитието на момчето, както и предпоставка за превръщането му в пълноценен и зрял мъж. Бащата успява да предложи по-атрактивни преживявания и активности на детето: осигурява множество подаръци и придобивки, пътувания, преживявания, посещения на 5 атракциони и забележителности; осигурява вълнуващ опит на момчето чрез посещения на хотели, ресторанти и заведения /подходящи и съобразени с възрастта/. Предвид житейската ситуация срещи поне веднъж месечно за няколко дни, спиред вещите лица, са приемлив формат и превенция на емоционално дистанциране между бащата и детето. На този етап няма формиран Синдром на родителско отчуждение към бащата. Отношенията са в процес на изграждане, опознаване, развитие на доверие. При детето се забелязва леко повишена тревожност, в контекста на конфликта между родителите. Към момента на изследването, детето не е докрай открито с баща си по линия на доверие и споделяне - процес произтичащ от личния му опит и вероятно, макар и несъзнателно, повлиян от майката. Детето е по-силно свързано с майката, тъй като е живяло с нея през целия си живот - чувства се спокойно и сигурно, адаптирано и интегрирано в отношенията с нея и прилежащия й социум, но привързаността към майката не е пречка да обича и баща си, да иска и да търси контакт с него, да има чувство за принадлежност и към бащата. Детето се усеща като част от двамата си родители и е доволно и щастливо от този факт. Живеейки с майка си, детето се намира в зоната на психоемоционален комфорт. Предвид доброто психично, физическо и социално развитие, постигнато до момента, на детето е осигурявана пълноценна, адекватна и качествена грижа. При бащата няма анамнестини данни и клинични признаци за наличие на тежки психопатологични симптоми и/или психични заболявания. Налице са данни за акцентуация, определящ „Хипертимен тип личност“, при която се наблюдава повишена емоционалност, но няма статут на психична болест по смисъла на МКБ10, „Психични и поведенчески разстройства“. Според заключението бащата притежава добър родителски капацитет и възможности /личностови и материални/ да задоволи емоционалните и развитийни нужди, да полага грижи и да взема самостоятелни решения за отглеждането и възпитанието на детето. Тежкият и дълбок конфликт между родителите понижава родителския капацитет, независимо, че всеки един от тях е с достатъчен родителски и личностов ресурс. Между детето и баща му съществува силна привързаност, характерна за диадата родител - дете. Отношенията им имат характер на любов, обич, грижа и са източник на радост и щастие и за двамата. Детето се чувства щастливо и удовлетворено при контактите и иска повече време да прекарва с баща си, тъй като той му предоставя интензивни и позитивни 6 преживявания. Връзката с бащата е добра, детето иска да бъде с баща си, иска да пътува с него, но не иска да живее при него. Детето преценява като голям период срок от един месец да живее при баща си - споделило, че един месец раздяла с майката е дълъг, затъжва се и иска да я вижда, т. е. за по-малък период от време, няма да има драматични проблеми детето да остане с баща си и да пребивава някъде с него, когато емоционалната връзка с майката не е нарушена. Според заключението периоди от две седмици би било допустимо детето да се справи с раздялата с майката.