Решение № 64 от 10.03.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. гр.Велинград, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101158 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Постъпила е искова молба от С. Г. Т., чрез адв. Х. Р. от САК срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375 на основание чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение № 727 от 18.0.10.2010 г. издадена на основание чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1211/2010 г. по описа на РС Велинград е осъден да плати на ОББ АД сумата от 2825,78 лв. главница по Договор за банков кредит, ведно със законна лихва от 13.10.2010 г. до изплащане на вземането; сумата от 385,74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2009 г. до 12.10.2010 г.; сумата в размер на 240,67 лв. представляваща наказателна лихва за периода от 20.06.2009 г. до 12.10.2010 г., сума в размер на 361,55 лв. разноски по делото.

Твърди, че по издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 958/2010 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, по което ищецът е получил ПДИ на 20.06.2011 г., връчена на снаха на длъжника.

С молба от 09.09.2015 г. делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Петя Иванова, по-късно делото отново е върнато на ЧСИ Петко Илиев, под № 4130/2016 г.

Твърди, че последното валидно

1 изпълнително действие по изпълнително дело 4130/2016 г. е извършено на 20.11.2017 г., когато е депозирана молба от взискателя за справка и запор на трудово възнаграждение на двамата длъжници.

Намира, че наличието на правен интерес се извежда от това, че изтеклия срок, погасяващ вземането на ответника не може да се прилага служебно, а длъжникът следва да се позове на изтеклата погасителна давност.

Уточнява пасивната легитимация на ответника „ЕОС Матрикс”, тъй като вземането е било предмет на договор за цесия с ОББ.

Намира, че е налице и прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по силата на закона.

Искането към съда е да се признае, че ищецът не дължи горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Представя доказателства.

Моли да се изиска препис от изпълнителни дела № 958/2010 г. и 4130/2016 г. по опи са на ЧСИ Петко Илиев, рег. № при КЧСИ 821.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът заявява, че признава така предявения иск като основателен.

Признава, че последното изпълнително действие по образуваното изпълнително дело при ЧСИ Петко Илиев е извършено преди повече от 5 години. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК по силата на закона, така както твърди ищеца.

Намира, че с оглед извършеното признание на иска и поведението на ответника, който не е дал повод за завеждане на делото следва всички разноски да бъдат възложени върху ищеца. Сочи съдебна практика в този смисъл.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Извършена е проверка на допустимостта на иска по реда на чл. 130 ГПК, като съдът е намерил, че така предявеният иск е допустим. Прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона не обосновава липса на правен интерес от предявяване на иска, защото основанието, на което е сторено това е перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В този случай не е погасено правото на взискателя да събира чрез принудителни действия вземането, обективирано 2 в ИЛ, а единствено се преклудира правото му да го извърши в рамките на конкретното изпълнително дело. Взискателят има правната възможност да вземе своя изпълнителен лист в оригинал и да образува ново изпълнително дело. Длъжникът не може да бъде поставен в ситуация на постоянно очакване да се образува ново изпълнително дело, което обосновава интереса му от предявяване на настоящия иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че задължението му е било предмет на приключило съдебно производство; че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи факти. В тежест на ответника е да докаже, че са извършвани действия, които водят до спиране или прекъсване на давността.

С Определение № 7/06.01.2025 г. съдът е обявил, че следните факти и обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване: за процесното задължение е издаден ИЛ от 18.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1211/2010 г. по описа на РС Велинград; въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано ИД № 4130/2016 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев; последното изпълнително действие е извършено на 20.11.2017 г..

В проведеното на 21.02.2025 г. открито съдебно заседание, ищцовата страна с оглед направеното признание на иска и на основание чл. 237 ГПК е отправила искане съдът да се произнесе с решение по признание на иска и да приложи разпоредбата на чл. 237 ГПК.

Съдът като съобрази конкретните данни по настоящото дело и като взе предвид направеното от ответника признание на иска,като съобрази, че волеизявлението изхожда от процесуален представител с изрична представителна власт да признава иска и като взе предвид и становището на ищеца, че е съгласен по делото да бъде постановено решение при признание на иска намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237, ал. 2 ГПК следва да постанови съдебно решение, като го основе на признанието на иска, тъй като не е налице някоя от хипотезите визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК.

3

Водим от изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

На основани чл. 78, ал. 2 ГПК съдът намира, че на ответника не следва да се възлагат сторените от ищеца разноски. За възлагането на разноски, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и визскател, на съдебни, а в някой случаи и на извънсъдебни мерки които е предприел. В случая е налице установено и продължаващо бездействие на кредитора, след като давността е изтекла, което обуславя обратния резултат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът С. Г. Т. с ЕГН **********, не дължи на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, вземанията, предмет на Изпълнителен лист издаден на 18.10.2010г. от Районен съд Велинград, на основание Заповед за незабавно изпълнение № 727 по чл. 417 от ГПК от 18.10.2010г. по ч.гр.д. № 1211/2010 г. по описа на Районен съд Велинград, следните суми: 2 825,78 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и пет лева и 78 стотинки/, представляваща главница по Договор за банков кредит, ведно със законна лихва от 13.10.2010г. до изплащане на вземането; 385,74 лв.

/триста осемдесет и пет лева и 74 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2009Г. до 12.10.2010 г.; 240,67 лв. /двеста и четиридесет лева и 67 стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 20.06.2009 г. до 12.10.2010 г.; 361,55 лв. /триста шестдесет и един лева и 55 стотинки/, представляваща разноски по делото, като погасени по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4