Решение № 55 от 30.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500054 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 - чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците Н. Р. А. и М. Р. А. срещу разпореждане на ЧСИ Анита Стойнова-Тотева по изпълнително дело № 20228970400264, с което е наложен запор върху наследствените пенсии на жалбоподателите – непълнолетни лица.

Жалбоподателите считат, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и противоречат на процесуалните правила, тъй като изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество. Посочват, че са непълнолетни и получават единствено наследствени пенсии в размер по 435,43 лева след смъртта на техния баща – Р. А. А., починал на 10.05.2016г., които им се изплащат по техни сметки в Банка ДСК и Първа инвестиционна банка. По сметката на Н. Р.

А. в Банка ДСК получавал и стипендия в месечен размер от 40 лв. Излагат, че съгласно чл. 446 ГПК секвестируемата част от пенсията е само горницата над МРЗ, а процесните суми са несеквестируеми, тъй като са под този размер.

Считат, че запорните съобщения не са породили действие на основание чл.

446а, ал.2 предл.2 от ГПК, банките не са изпълнили задължението си да проверят произхода на средствата и дори са превели сумите по сметка на ЧСИ, дори над сумата по запора, като Банка ДСК е превела от сметката на М. Р. А. сумата от 1033,38 лв. и удържала в своя полза 7лв. такса, а Първа инвестиционна банка превела от сметката на Н. Р. А. сумата от 5138,21лв.

1

/пълната сума по запора/, удържала 17лв. такса превод и 30 лв. за обработка на запорно съобщение. Считат, че така е преведена на ЧСИ сума по-висока с 1033,38 лв. наложения запор и изтъкват разлика между запорното съобщение до банките с посочената сума от 5138,21лв. и това до жалбоподателите със сумата от 5228,73лв. Като друг порок на обжалваното действие считат непосочване в запорните съобщения на възможността за обжалване – срок и орган. Молят да бъде отменено насочването на изпълнителни действия по делото срещу тяхно несеквестируемо имущество, чрез налагане на запор върху вземанията им в посочените две банки; да бъде разпоредено връщане на надвзетата сума. Претендират разноски.

Взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва, че неправилно е тълкуването на жалбоподателите по отношение на разпоредбата на чл. 446, ал.

1, т. 1 ГПК, според която, твърди кредиторът, има само частична несеквестируемост на вземанията за пенсия, в случая не е запорирана пенсията, а банковите сметки. Счита, че запорите върху сметки са наложени само върху секвестируеми вземания, съгласно запорните съобщения, кат оса дадени указания на банките да съобразяват произхода на постъпващите суми и несеквестируемостта. Прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Анита Стойнова-Тотева счита жалбата за процесуално допустима, но изцяло неоснователна. Сочи, че поканите за доброволно изпълнение са надлежно връчени на 01.12.2022г., а след актуални справки за двете жалбоподателки са наложени запори на банковите им сметки, за което те били уведомени на 05.12.2024г. Счита, че запорите не са наложени върху несеквестируеми вземания по смисъла на чл.

446а от ГПК, тъй като несеквестируемостта се запазва само за месеца на постъпване на сумата – до един месец преди налагане на запора, след което придобива характер на спестяване. Твърди, че след погасяване на сумите по дълга със събраните чрез запорите суми, запорите са вдигнати, а надвзетата сума е върната.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20228970400264 е образувано по молба на взискателя Профи Кредит България“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист №188/02.03.2022г. , издаден по Ч.гр. д. № 3090/2021 г. по описа на РС Велико Търново по заповед за изпълнение по същото дело.

Длъжници по делото са жалбоподателите М. Р. А. с ЕГН *** и Н. Р. А. с ЕГН **********, като наследници на кретидополучателя Р.А. А., починал на 10.05.2016 г., както и лицето Х. Р. Р. – солидарен длъжник. Отговорността на тримата длъжници е солидарна според издадения изпълнителен лист и е за следните суми: 1500 лв. главница, 1134,84 лв. договорна лихва, 805,32 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, законната лихва върху 2 главницата от 27.10.2021г. и 133,80 лв. съдебни разноски в заповедното производство.

Към момента на издаване на изпълнителния лист и двамата жалбоподатели са малолетни, а към образуване на изпълнителното дело – 11.11.2022г. първата от тях е непълнолетна. ЧСИ е направил справки за семейство и роднини на длъжниците и е установил, че третия длъжник е майката на децата-длъжници.

Изискана е справка и от РС Ловеч – по последен постоянен адрес на починалото лице – гр. Угърчин, относно наличието на вписани откази от наследство или приемане на наследство по опис от непълнолетното и малолетното дете. На 17.11.2022г. РС Ловеч изпраща отговор с изх. №3753, заведен от ЧСИ с вх. № 05974/22.11.2022г., според който с определение №1098/08.11.2016г. по ч.гр.д. №1225/2016г. на РС Ловеч е вписано приемане по опис на наследството на Реджеб Алиибрямов Ахмедов от наследниците му М. Р. А. с ЕГН ... и Н. Р. А. с ЕГН **********, което е вписано в особената книга на РС Ловеч под №177/17.11.2016г.

Няма данни по делото да е изискано от РС Ловеч определението, посочено в писмото, или друга информация относно съдържанието на извършения опис – като имущество и оценка.

На 23.11.2022г. до жалбоподателите са изпратени покани за доброволно изпълнение за връчване чрез Кметство с. Плаково, връчени на майката Х. Р. Р. на 01.12.2022г.

На 19.11.2024г. ЧСИ отправя запитване за трудови договори и банкови сметки на длъжниците. От Регистъра на банковите сметки и сейфове получава информация, че М. Р. А.а има сметка в Банка ДСК АД, а Н. Р. А. – в Първа инвестиционна банка и в Банка ДСК АД.

ЧСИ предприема налагане на запори на банковите сметки, посочени в справките на двамата жалбоподатели със запорни съобщения от 16.11.2024г.

Във всяко от тях сочи, че дължимите от лицето суми в общ размер на сумите по ИЛ. Изрично посочва в съобщенията, че запорът не касае суми, представляващи несеквестируем доход, получен по сметката по смисъла на чл.

446а от ГПК. Не са връчени запорни съобщения на двамата жалбоподатели към онзи момент.

Видно от извлеченията от сметки, представени с жалбата, обхващащи периода 01.06.2024-10.12.2024г. по сметката на М. Р. А. в „Банка ДСК“ АД са постъпвали ежемесечно единствено суми от наследствена пенсия на лицето /392,28лв. за м. юни и по 435,43лв. за следващите месеци/, а на 03.12.2024г. е изтеглена сумата от 1040,38 лв., от които 1033,48лв. са преведени на ЧСИ в изпълнение на запора, 7лв. удържани от банката като такса за този превод. По сметката на Н. Р. А. в „Банка ДСК“ АД са постъпили две суми от общо 120 лв. за стипендия от училище на 11.11.2024г. и 10.12.2024г. На същото лице по сметката му в „Първа инвестиционна банка“ АД са постъпвали идентични суми от неследствена пенсия -последно на 07.11.2024г. На 27.11.2024г. от сметката са изтеглени 30 лв. такса на обработка на запорно съобщение, на 03.12.2024г. по сметка на ЧСИ е наредена сума от 5138,21 лв. и удържани 17 лв. такси от банката за превода. С писма изх. № от 03.12.2024г. до банките са 3 изпратени съобщения за вдигане на запорите.

Едва на 05.12.2024г. с изх. № 10899 и 10900 са изпратени запорни съобщения до двамата жалбоподатели, за чието получаване няма данни. На същата дата е съставен протокол за среща с длъжник, според който на посочената дата двамата жалбоподатели са се явили пред ЧСИ, придружвани от Ръководител на ЦНСТ I SOS Семеен дом в гр. В. Търново, който е представил доказателства, че децата са настанени там по реда на ЗЗДет. с решение на ВТРС от м. август 2023г., мярката за закрила продължена от 30.10.2024г. за срок от две години. Майката на децата е настанена в център за настаняване на лица с психични заболявания в гр. Дряново.

Жалбата е постъпила на 12.12.2024г. ЧСИ твърди връчване на запорните съобщения на 05.12.2024г. и не оспорва срочността на жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/. Жалбата се явява подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения срок – няма данни за датата на връчване на запорните съобщения, но същите са изведени от деловодството на ЧСИ на 05.12.2024г., а жалбата е постъпила на 12.12.2024 г. – в седмичен срок от издаването им от ЧСИ. С оглед изложеното жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалба е основателна по следните съображения:

Длъжниците обжалват насочване на изпълнението към техни вземания в банка - насочване на изпълнението върху наследствените им пенсии и стипендия, които считат за несеквестируеми.

Следва да се отбележи, че при частните въззивни производства въззивният съд не е обвързан от оплакванията в жалбата, а следва да извърши пълна проверка на законосъобразността на обжалваното действие. Оспорените запори са незаконосъобразни по няколко причини. На първо място жалбоподателите М. Р. А. и Н. Р. А. са били малолетни към откриване на наследството на длъжника на взискателя – кредитополучателя Р. А. А., починал на 10.05.2016 г., а понастоящем са непълнолетни. За малолетните и непълнолетни лица съществува задължение за изрично приемане на наследство само по опис, като отказ е недопустим, и не може наследството да бъде прието с конклудентни действия. ЧСИ още в началото на изпълнителното производство е установил, че и двете деца на основния длъжник за приели наследството по опис още през м. ноември 2016г. – преди издаване на ИЛ и старта на производството, в което те изрично са посочени като длъжници в качеството си на наследници на това лице.

Лицата, приели наследство по опис не отговарят с цялото си имущество за задълженията на наследодателя като приелите направо. При приемане на наследството по опис настъпва сливане на наследството и на личното имущество на приелия наследството наследник. Наследникът отговаря за наследствените задължения и с личното си имущество и следва да търпи 4 принудително изпълнение и върху това имущество, но отговорността му е ограничена само от размера на наследството, разбиран като парична оценка, като стойност на актива на същото (pro viribus hereditatis). За събиране на наследствените задължения кредиторите на наследството могат да прибегнат до изпълнение върху имущество наследено или лично на наследника, но само до стойността на наследството. /чл. 429, ал. 2, изр. 1 ГПК/.

По делото ЧСИ не е установил стойността на активите от описаното наследство, до която наследниците приели по опис отговарят, поради което предприетите срещу тяхно лично имущество изпълнителни действия се явяват незаконосъобразни, вкл. процесните запори.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за основателна и така мотивиран

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Р. А. с ЕГН ... и Н. Р. А. с ЕГН **********, непълнолетни, действащи лично и със съгласието на своята майка Х. Р. Р., длъжници по изпълнително дело № 20228970400264 по описа за 2022 г. на ЧСИ Анита Стойнова-Тотева с рег. № 897, район на действие ОС Велико Търново, наложените запори върху банковите сметки на М. Р. А. с ЕГН ... и Н. Р. А. с ЕГН ********** в "Банка ДСК" АД и в "Първа инвестиционна банка" АД.