Решение № 1984 от 03.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1984 гр. Пловдив, 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330102639 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Г. с ЕГН: ********** и А. Д. Г. с ЕГН:

********** в качеството им на наследници на Д.Н. Г., против „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва от договор за паричен заем № *************** от 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, от които 15 лева за Н. Г. и 15 лева за А. Г., както и 50 лева недължимо платена по клауза за такса допълнителна услуга, по договор за паричен заем № *************** от 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, от които 25 лева за Н. Г. и 25 лева за А. Г..

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2024 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 123.02 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва от договор за паричен заем № *************** от 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване па исковата молба до окончателното й изплащане, от които 61.51 лева за Н. Г. и 61.51 лева за А. Г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата о т 424.98 лева недължимо платена по клауза за такса допълнителна услуга, по договор за паричен заем № *************** от 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, от които 212.49 лева за Н. Г. и 212.49 лева за А. Г..

В исковата молба и в уточняващи молби, се твърди, че между Д.Н. Г. и ответникът бил сключен Договор за паричен заем № № *************** от 29.11.2017 г. по силата на който в полза на кредитополучателя, била предоставена сума в размер на 1000 лева, разпределена на 6 погасителни вноски от 25.12.2017г. до 25.05.2018г., всяка в размер на 258 1 лева. В договора било уговорено, че лихвеният процент е в размер от 41.03 %, а годишният процент на разходите - 49.70 %. Твърди се, че към договора била начислена „такса за допълнителна услуга“. Общата дължима сума с включена допълнителна услуга била в размер на 1548 лева, като вноската с фиксираната допълнителна услуга била в размер на 258 лева, платима с всяка погасителна вноска.

Твърди се още, че сумата по договора била изплатена изцяло от Д.Н. Г., в периода от 25.12.2017 г. – 25.05.2018 г..

Твърди се и, че кредитополучателят Д.Н. Г. е починал на 07.07.2021 г., като оставил за негови наследници по закон – своите родители – ищците Н. Г. Г. и А. Д. Г..

Считат, че процесният договор за паричен заем е недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК. В същия не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Твърди се и, че уговорената възнаградителна лихва е недействителна поради противоречието й с добрите нрави. Същата надвишавала трикратния размер на законната лихва, в който смисъл тази клауза следвало да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Поддържат, че размерът на възнаградителна лихва от 41.03 % месечно надвишавал многократно законната лихва от 10 %.

Твърди се и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите нито по какъв начин е формиран същият.

Поддържат, че оскъпяването на кредита, т.е. ГПР надвишавал 50 %, което било основание за нищожност на договора на основание чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК.

Твърди се още, че клаузата за заплащане на такса за допълнителна услуга противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна. Считат, че възнаграждението не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, тъй като се касае за услуги, които са свързани с отпускането и управлението на кредита. Начисляването на такса за допълнителна услуга представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал.

1 ЗПК. Клаузата за допълнителни услуги прикривала разходи, които по своето естество следвало да бъдат включени в ГПР. В настоящия случай размерът на допълнителната услуга не бил включен в ГПР, а допълнително бил сключен друг договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг.

Молят за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че на 29.11.2017 г. между наследодателя на ищците – Д.Н. Г. и ответното дружество бил сключен Договор за кредит, по силата на който на кредитополучателя била отпусната в заем сумата от 1000 лева. Д.Н. Г. се задължил да заплати на ответника сумата от 1123.02 лева, от които 1000 лева - главница по договора и 123.02 лева - възнаградителна лихва за периода 25.12.2017 г. - 25.05.2018г., като фиксираната месечна вноска била в размер на 262.89 лева.

Твърди, че на 29.11.2017 г. наследодателят Д.Н. Г. се съгласил да сключи Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно който дължимата сума за извършената допълнителна услуга възлизала на 424.98 лева, която следвало да бъде заплатена на равни месечни вноски, всяка в размер на 70.83 лева. В договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг била уговорена възможността месечната вноска по него да бъде включена към месечната вноска по друго облигационно правоотношение, в случай, че такова бъде сключено, а именно договор за заем. Заявява, че по договора за имуществено проучване и изготвяне на 2 удостоверение за кредитен рейтинг не са постъпвали плащания от страна на ищеца или трето лице. В същия били уговорени права и задължения, които не били изпълнени от страните, за да може договорът да реализира своите цели. Твърди, че кредитополучателят нямал качеството на потребител по договора за имуществено проучване, чието съдържание се подчинявало на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като сключването на този договор не било предпоставка за сключването на договора за заем от 29.11.2017 г.

Твърди, че в договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг погрешно била посочена сумата в размер на 1548 лева, която сума включвала главница, възнаградителна лихва и задължение по договор за имуществено проучване, вместо сумата от 424.98 лева и с оглед на това обстоятелство, ответникът не е търсил, приемал или претендирал от Г. суми по договора за имуществено проучване.

Посочва, че съгласно погасителния план по договора за заем наследодателят Д. Г. започнал изпълнение на своето задължение и погасил месечните вноски, както следва: на 29.12.2017 г. – 258 лева, 26.01.2018г. – 258 лева, 28.02.2018г. – 258 лева и 24.03.2018г. – 258 лева, като общо погасената сума била в размер на 1000 лева. С тази сума наследодателят погасил частично задължението по двата договора. Сочи, че остатъкът от задължението на Г. бил в размер на 146 лева, с оглед общия размер на задължението от 548 лева. Твърди се, че на 31.03.2017г. остатъкът от общото задължение бил опростен от ответника, като била подадена информация към Централния кредитен регистър към БНБ, че процесният кредит е погасен и приключен.

Ответникът оспорва да са налице сочените от ищците основания за недействителност на процесния договор за заем. Заявява, че задължението по заема се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, поради което не се изисква предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Твърди, че в договора са посочени, както годишният процент на разходите по кредита, така и общо дължимата сума, съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В общо дължимата сума били включени чистата стойност на заема, възнаградителната лихва и задължението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Сочи, че ГПР се изчислява по формула в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК и включва възнаградителната лихва и всички други разходи, свързани с кредита, а в процесния случай нямало други такива разходи. Счита, че договорът за заем е валиден, като изтъква, че по него не са претендирани неустойки, лихви за забава, обезщетения, такси и др., които биха могли да се разглеждат като неравноправни клаузи, противоречащи с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и накърняващи добрите нрави.

Поддържа, че платената от кредитополучателя – наследодател сума е в общ размер на 1000 лева, с която същият е погасил единствено реално получената сума по договора за заем.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между наследодателя на ищците – Д.Н. Г. и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № *************** от 29.11.2017г., по силата на който му е била предоставена заемна сума в размер на 1000 лева, както и че между наследодателя на ищците – Д.Н. Г. и ответното дружество е сключен Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 29.11.2017 г.; че Д.Н. Г. е починал на 07.07.2021 г., като е оставил за негови наследници по закон – своите 3 родители – ищците Н. Г. Г. и А. Д. Г.. /виж Определение от 16.08.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно съдът приема, че между Д.Н. Г. и „АйЗаем.БГ“ ООД е сключен Договор за паричен заем № *************** от 29.11.2017г., (л. 25-29), за сумата от 1000 лева, с уговорена договорна лихва с посочен фиксиран ГЛП по заема – 41.03 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.70 %. Д. Г. се задължил да върне сумата на 6 месечни вноски, с дата на първо плащане: 25.12.2017 г., в размер на 258 лева, всяка, като е отразено, че месечната вноска е с включена допълнителна услуга, като общата сума за плащане с включена допълнителна услуга е записано, че възлиза на 1548 лева.

На същата дата – 29.11.2017 г. между Д.Н. Г. и „АйЗаем.БГ“ ООД е сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 29.11.2017 г. /л.44-46/, с който Д. Г. е възложил на ответното дружество да изготви кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задълженията от страна на възложителя. С клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора е установено, че възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 1548 лева, платимо на 6 месечни вноски. По делото е представен погасителен план /л.30/, от който е видно, че вноската по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, е част от задълженията на заемополучателя.

Предвид тези уговорки, съдът намира, че всъщност не са налице две самостоятелни правоотношения. С договора за изготвяне на кредитен рейтинг, се уговаря възнаграждение за изпълнение на задължението на ответника по чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация. Оценка се прави по методика на ответника и няма правно значение за други лица освен страните по делото и за други правоотношения, освен конкретния договор за заем. Ето защо е налице едно правоотношение - за предоставянето на заем, като различните му условия са били уредени с подписването на 2 договора.