Решение № 6453 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6453 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100513543 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 10539 от 19.06.2023 г. по гр.д.№ 50371 по описа за 2022 г. на СРС, 144-ти състав се: ОСЪЖДА на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД "ЗАД А.Б." да заплати на В. А. С., сумата от 13 386.29 лева като неплатена част от обезщетение за вреди в резултат на случило се в периода между 17:00 ч. на 13.04.2022 г. и 07:30 ч. на 14.04.2022 г. събитие, а именно противозаконно отнемане от неизвестен извършител на лек автомобил "Kia Stonic", с рама № KNAD6814ВL6356578 и peг. № СВ **** РВ, паркирано до дома на ищцата на адрес: гр. София, ул.“Зографски манастир“ № 15, който е бил обект на застраховане по имуществена застраховка "Каско, клауза "Пълно Каско" с полица с № 210300/218/5000500 и за което е била образувана щета с № 0300- 22-217-500020, ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда - 15.09.2022 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до пълния размер от 15 000 лева.

Решението е поправено с решение № 15073 от 15.09.2023 г. по реда на 1 чл.247 ГПК, като съдът е приел, че е допусната грешка в пресмятането като вместо да изпише верния аритметичен резултат от 13 686, 29 лв., е изписал грешен такъв от 13 386,29 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- ЗАД „А.Б.“ АД.

Решението от 19.06.2023 г. се обжалва в частта, в която претенцията по чл.405 КЗ е била уважена.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Сочи, че неправилно СРС бил приел, че няма основание да намали дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди като приел, че не са налице предпоставките на чл.395, ал.1, предл.първо вр. с ал.4, изречение второ от КЗ и в частност приел, че не била доказана причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и допуснатото от застрахованото лице неизпълнение на задължение по договора за застраховка „Каско“. По делото по безспорен начин се установило, че по времето на извършената кражба на процесния автомобил, в него се бил намирал регистрационния талон – част II, който талон бил откраднат заедно с автомобила и не бил предаден на застрахователя. Счита, че аргументирано е обосновал тезата си защо следва да бъде намалено застрахователното обезщетение в настоящата хипотеза. Позовава се на т.3 от Специалните условия към процесната застрахователна полица, както и на т.88.41 от ОУ, съгласно които при кражба застрахованият следва да предаде на застрахователя и двете части на свидетелството за регистрация на МПС – в оригинал. Съгласно т.78.8 от ОУ застрахованият бил задължен да не оставя в автомобила която и да е от двете части на свидетелството за регистрация. В т.92 изрично било предвидено, че при неизпълнение на това задължение се следва намаляване на застрахователното обезщетение в размер на 50 %, тъй като не била положена грижата на добър стопанин и не били взети необходимите мерки за намаляване и/или ограничаване на щетите при настъпването на застрахователното събитие. Сочи, че ОУ и Специалните ОУ представлявали част от застрахователния договор, както и застрахованият бил запознат със същите. Сочи, че по силата на чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП за водача на МПС съществувало задължение да носи свидетелството за регистрация на МПС. В случая част II или т.нар. “малък талон“ служел за идентификацията на превозното средство и се носел задължително от водача винаги при 2 ползването на МПС. „Малкият талон“ съдържал данните от големия талон.

Аргументира се с чл.33, ал.1 вр. с ал.5 от Наредба № I -45 от 24.03.2000 г. Част I се носела само при разпоредителни действия с МПС. Неизпълнението на задължението да не се оставя малкия талон в МПС, действително, не способствало пряко за настъпването на застрахователното събитие, но било от значение за своевременното установяване и ограничаване на последиците му, тъй като предоставял възможност за незасичане на автомобила като обект на кражба от органите, осъществяващи контрол при управлението на МПС. Сочи, че това задължение имало превантивен характер по отношение настъпването на риска и размера на вредите, с цел отстраняване на източниците на опасност. Затова счита, че неизпълнението попада в обхвата на чл.395, ал.1, предл.първо вр. с ал.4, изр.второ от КЗ. Затова не било необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното застрахователно събитие. СРС се бил позовал на съдебна практика на ВКС, но съществувала и практика на ВКС, която въззивникът споделял.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това постановено друго, с което да се отхвърли претенцията на ищеца. Претендират се разноски.

Въззиваемата– В. А. С., ищец пред СРС е подала отговор по въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и правилност на така постановеното решение с което претенцията му по чл.405 КЗ е била уважена. Счита, че е доказал всички предпоставки за уважаване на претенцията му. Правилно СРС е приел, че възраженията на ответника са неоснователни. Не били налице предпоставките за редуциране на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като не била доказана причинноследствената връзка между допуснатото от ищцата нарушение и настъпването на застрахователното събитие. Такава била необходима, вкл. от текста на разпоредбата на чл.395, ал.1 КЗ, на която въззивникът се позовавал.

Действително, доказване на причинно-следствената връзка в подобна хипотеза не било необходимо, но това било при действието на чл.207 КЗ, отм.

Цитираната от въззивника съдебна практика била по приложението на чл.207 КЗ или в хипотези, които не били идентични с настоящата. В чл.395, ал.4 КЗ, обаче, съществувало изискване за доказване на причинно-следствената връзка.

3

Наред с това деянието „кражба“ било завършено още в момента на установяване на фактическо владение върху автомобила. Използването на малкия талон по никакъв начин не променяло факта, че автомобила вече е откраднат. Следвало да се отбележи, че по делото липсвали данни автомобилът да е бил спиран от органите на полицията след извършената кражба; тезата на въззивника почивала на хипотези. Твърди, че ОУ не съдържали санкция за намаляване на дължимото при кражба обезщетение при оставянето на малкия талон в застрахованото МПС. Възможност за намаляване на обезщетението се съдържало, но в т.92 от ОУ и тя касаела непредставянето на документи и предмети, без значение от причината за непредставянето. Освен това намира клаузата на т.92 за нищожна. Това било посочено още в исковата молба като се сочи, че тази клауза излизала извън обхвата на чл.395, ал.1, предл.първо вр. с ал.4, изр.второ от КЗ. Разпоредбата на чл.395, ал.1 КЗ разглеждала три случая на задължения на застрахования, които водели до намаляване на риска от настъпване на застрахователно събитие или ограничаване на щетите. С предаването на малкия талон не се постигали целите по чл.395 КЗ. Дори задължението за предаване на малкия талон след кражбата да носело белезите на задължение по чл.395, ал.1 КЗ, то намаляване на обезщетението пак нямало да бъде допустимо, защото било необходимо доказване на причинно-следствена връзка, а такава връзка не съществувала. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 27.06. 2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 12.07.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Срещу решение № 15073 от 15.09.2023 г. постановено по реда на чл.247 ГПК е постъпила въззивна жалба на 11.10.2023 г.

Иска се същото да бъде отменено.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- В. А.

С . , в който отговор се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че са били налице 4 предпоставките на чл.247 ГПК за отстраняване на допуснатата от съда грешка в пресмятанията.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 03.10. 2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 11.10.2023 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.405 КЗ. Искът бил доказан по основание и размер, включително и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Възраженията на ответника били неоснователни защото не сочели на нито една от хипотезите на чл.408 КЗ. Съгласно чл.408, ал.1,т.3 КЗ застрахователят можел да откаже обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което било значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е въвело до възникване на застрахователното събитие. В случая макар и обективно да се било установило, че лизингополучателя не е представил на застрахователя втората част на свидетелството за правоуправление на МПС, който останал в купето на откраднатия автомобил, това бездействие на лизингополучателя не се намирало в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие, обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Счел е, че за приложени на санкцията по 5 т.92 от ОУ следвало застрахователят да е доказал, че застрахователното събитие е обусловено именно от виновното поведение на лизингополучателя чрез оставяне на талона в купето като се е позовал на съдебна практика на ВКС. СРС е приел, че е недопустимо застрахователят да откаже или да плати в по-малък процент дължимото застрахователно обезщетение като се презюмира причинната връзка между виновното, умишлено неизпълнение на задължението по ОУ и настъпилото застрахователно събитие. Следвало да бъде установен по безспорен начин, както настъпването на застрахователното събитие, така и виновното неизпълнение на застрахования ведно с причинноследствената връзка между случилото се и поведението на застрахования/лизингополучателя. При тези си мотиви СРС е намерил за неоснователно възражението на ответника, че лизингополучателят след като нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е довел до неизпълнение на задължението си да предаде малкия талон на МПС при настъпил риск „кражба“; не било налице основание застрахователят да упражни правото си да заплати обезщетение в намален размер. Ищцата се легитимирала като правоимащо лице по материалното правоотношение със застрахователя на основание договор за цесия от 07.09.2022 г. Размерът на обезщетението бил установен от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и възлизал на 27 470 лв. След приспадането на платеното от ответника застрахователно обезщетение по щетата в размер на 13 783 лв. оставал дължим остатък от 13 386, 29 лв., който следвал да бъде заплатен на ищцата, а за разликата над тази сума – претенцията да бъде отхвърлена.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Спорно по делото е налице ли е основание застрахователят да намали дължимото на застрахования обезщетение при настъпил покрит риск „кражба“.

За да заплати заниженият размер на застрахователното обезщетение, ответникът се позовава на клаузата на т.92 вр. с т.88.41 от ОУ, съгласно която при неизпълнение на задължението от страна на застрахования при настъпването на застрахователен риск „кражба“ да предаде на застрахователя и двете части на свидетелството за регистрация на МПС, възниква право на застрахователя да намали застрахователното обезщетение в размер на 50 %.