Решение № 104 от 27.03.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ботевград, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря И. С. Т. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20251810200104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН .

Предметът на обжалване:

Електронен фиш /ЕФ/ серия К № * издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Й. С. Г., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/* от 20.03.2024година.

В подадената жалба от Й. С. Г., чрез адв. Р. К. Р. от АК-С. З. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен.

Въззивният жалбоподател надлежното призоваван, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител, в която моли съда да даде ход на делото. Направено е доказателствено искане за прилагане на справка-схема на пътната сигнализация в инкриминирания участък, както и да се представи протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. на МВР. Претендира разноски и въвежда възражение за прекомерност на юрисконсулткото възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не 1 взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. Й.

Г.а, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

От фактическа страна:

Според процесния електронен фиш на 27.12.2024 г. в 13.43 часа, в Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Х., км. 33+950 с посока на движение към гр.С., при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ш. О. 1,9 ТДИ, с регистрационен номер *, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 96 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км/%) при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 16 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

По делото са налични данни, че електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 19.01.2025 г (л. 10 от д. и л. 28 от д.).

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 126-СГИСИС/23.08.2024г.; ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ;

2 заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, справка за регистрация на МПС Ш. О. 1,9 ТДИ, с регистрационен номер *, справка-отговор от Областно пътно управление-С., ведно със схема за временна организация и безопасност на движението на АМ Х., в участъка от км 33+950, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по делото, се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /27.12.2024г./ при км 33+950 пътното платно в посока гр. С. е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 34+050 и обхват на действие до км 31+920 (2130м). Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 23.08.2024г.

Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението 27.12.2024г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като 3 това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 27.12.2024г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.

Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП, но директно пред РС-Ботевград, а не както е законовият ред – чрез АНО.

От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят. Доколкото най-късно към датата на подаване на жалбата до съда /22.01.2025г./ вече е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира административно-наказателната отговорност именно на него, а и той не твърди друго лице да е управлявало автомобила.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се 4 разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.

54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и 5 реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в него нарушение.

В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.

Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 23 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретния участък от пътя.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 120CD16/0863890, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.