Решение № 56 от 13.10.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ .6 гр. Радомир, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. А. при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно дело № 20251730200079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г., издадено от директора на ОД МВР – Перник, на жалбоподателя Г. А. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат – пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез упълномощен представител, оспорва жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 18.09.2024 г. бил съставен акт, серия АД . за установяване на административно нарушение от свидетеля Т. С. С., в присъствието на свидетеля Д. В. П., срещу Г.

А. Б., за това, че на 03.08.2024 г., около 22:40 ч., в гр. Р., в кафе - аперитив „И.“, находящо се в гр. Р., пл. „С.“ № ., като управител на кафе – аперитив „И.“, стопанисвано от „З. т. - з. д. 2023“ ЕООД, е допуснал в управлявания от него обект присъствието на непридружено непълнолетно лице след 22:00 ч., а именно непълнолетната В. К. В..

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е 1 наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет.

От показанията на актосъставителя Т. С. се установява, че същият е съставил процесния АУАН за извършеното от жалбоподателя нарушение, като не е присъствал на извършената проверка в кафе - аперитив „И.“.

От показанията на свидетелката Д. П., на длъжност „ра. ДПС“, се установява, че при проведена специализирана полицейска операция на територията на гр. Р. на 03.08.2024 г., заедно с колегите ú от РУ – Р. – В. Д. и К. Д., са констатирали, че в кафе - аперитив „И.“, находящо се в гр. Р., пл. „С.“ № ., след 22:00 ч. се намират четири непълнолетни, непридружени лица.

Пред съда служителите на РУ – Р. В. Д., на длъжност инспектор в „Криминална полиция“ и К. Д., на длъжност „мл. експерт – издирване“ потвърждават изцяло изложеното от свидетелката Д.

П., касаещо извършената на 03.08.2024 г. проверка в кафе - аперитив „И.“ и установените четири непълнолетни, непридружени лица след 22:00 ч.

От показанията на свидетеля Б. И. се установява, че същият е работил в кафе - аперитив „И.“, стопанисвано от „З. т. - з. д. 2023“ ЕООД, като същият е имал задължение да стопанисва обекта и да изпълнява функциите на управител. Твърди, че на процесната дата – 03.08.2024 г., е бил на работа, като при извършената в обекта проверка от служители на РУ – Р. е било установено, че в заведението след 22:00 ч. присъстват четири непълнолетни лица.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че от АНО са допуснати при съставяне на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита. Съдът намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.

По същество на спора съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, за което е наказан. На първо място, видно от събраните по делото доказателства е, жалбоподателят Г. Б. е управител на „З. т. - з. д. 2023“ ЕООД, което стопанисва кафе – аперитив „И.“, находящо се в гр. Р., пл. „С.“ № .. Наред с горното, при направена справка в ТР към АВ се установява, че към датата на извършване на нарушението, а и към настоящия момент, управител на цитираното по-горе търговско дружество е именно Г. Б.. При това положение, по случая липсва всякакво съмнение, че в разглеждания случай е санкциониран именно законният представител на дружеството, стопанисващо процесния обект.

Относно обстоятелството дали законен представител на дружеството, стопанисващ даден обект, е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, следва да бъде посочено, че съблюдаването и изпълнението на императивното правило на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет е възложено на лицата, които действително извършват дейности в търговските обекти, които ги стопанисват. От друга страна, това задължение касае организацията в обекта, т. е. има вътрешноорганизационен характер, поради което в хипотеза като настоящата, при която обектът се стопанисва от юридическо лице, същото дължи изпълнение на това задължение чрез назначения управител на дружеството, който представлява и ръководи дружеството по силата на закона, в т. ч. ръководи и организира дейността му. Именно този смисъл е вложен от законодателя в разпоредбата чл. 45, ал. 2 ЗЗДет и по-конкретно в частта „в управляван от него търговски обект“. Да се държи сметка дали за конкретен търговски обект е назначено лице на длъжност „управител“ на обекта (различно от управител на търговско дружество по смисъла на чл. 135, ал. 1, т. 2 ТЗ), е лишено от всякаква правна логика, доколкото това не е нормативно изискване, а е изцяло по усмотрение на търговеца. При това положение, ако за такова лице се признае, че носи 2 административнонаказателна отговорност в хипотеза на нарушение по чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, би се стигнало до парадоксален момент, в който не може да се търси отговорност за нарушение на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, поради липса на назначен за конкретен обект управител (решение № 1572/06.10.2025 г. по КАНД № 415/2025 г. по описа на Административен съд - Перник). Предвид всичко изложено погоре, в конкретния случай законосъобразно за неизпълнение на това задължение отговорност е понесъл законният представител на дружеството – неговият управител.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, който допусне от 22:00 ч. до 06:00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 лева до 5000 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 лева до 8000 лева. В случая безспорно е установено по делото, че на 03.08.2024 г., около 22:40 ч., непълнолетната В. К. В. се е намирала в заведението без да е придружена от родител, настойник, попечител или други лица, които полагат грижи за нея или от осигурено от него пълнолетно дееспособно лице като негов придружител на обществени места след 22:00 ч., с оглед на което следва да се приеме, че е извършено нарушение на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет.

Процесното нарушение е извършено чрез бездействие, при установено в закона задължение за действие от страна на представляващия дружеството, комуто принадлежат контролно организационните функции при осъществяване дейността на дружеството. Като изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност е лична, с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН е регламентиран институтът на допустителството, а с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет в тази връзка е предвиден и конкретен състав на нарушение. В тази хипотеза субект на наказуемо деяние е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват, респ. не е отстранило лица под 18-годишна възраст, а управителят - представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица. Деянието се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за ръководителя на стопанисвания търговски обект да осъществява контрол при управлението му и който обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на този вид деяния. Ето защо, върху управителя на дружеството тежи задължението да контролира извършваната дейност в същия и като не е осигурил ефективни мерки за контрол, не е възпрепятствал извършването на нарушение, произтичащо от осъществяваната от търговеца дейност, той носи съответната отговорност. Именно в неосъществения от страна на управителя контрол и невземане на мерки за недопускане на лица под 18 г. в стопанисвания от него обект се изразява изпълнителното деяние на нарушението по чл.

45, ал. 2 ЗЗДет.

По отношение на размера на наложеното административно наказание за извършеното от жалбоподателя административно нарушение, то същото е определено в минималния размер, посочен от законодателя в санкционната норма, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева, изключващо възможността за намаляването му от страна на съда и като такова не се явява несправедливо.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното наказателно постановление № . г. на директора на ОД МВР - Перник следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . г. на директора на ОД МВР - Перник, с което на Г. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Батановци, ул. „3-ти март“ № 64 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4